Ема Чейс
Заплетени (28)

Глава 28

Най-после се докопваме до леглото.

Няколко часа и три оргазма по-късно вече лежим обърнати с лице един към друг. На една възглавница. Поправям се, на Възглавницата.

— Кажи го пак.

Вече десети път ме кара да й го повтарям. Ще й го казвам до посиняване, ако иска.

— Обичам те, Кейт.

Тя въздъхва доволно.

— През следващите няколко седмици ще съм залепена за теб и ще искам от всичко по много. Трябва да си подготвен за това.

— А аз ще съм несигурен и ревнив. Ще тръгне по мед и масло, няма що.

Усещам усмивката в гласа й.

— Каза ми, че не си ревнив.

— Вече казах, че никога няма да те лъжа.

Ръката й бавно приглажда косата на врата ми.

— Кога разбра?

— Когато ми позволи да те чукам без презерватив — усмихвам се.

Тя ме скубе с все сила.

— Боли за бога!

Звучи уморено, отчаяно, сякаш говори на дете, на което е забранено да яде от курабийките, но то за десети път бърка в кутията и за десети път го хващат.

— Не звучи особено романтично, Дрю.

— Така ли мислиш?

Вдигам глава и се навеждам към вече втвърденото й зърно. Засмуквам го и го хапя, дразня го и го пускам.

— Защото според мен да свършвам в теб без презерватив е върхът на романтиката.

Навеждам се над другото й зърно.

— Да, може би е така. Правилна гледна точка.

— Всички точки по това тяло са правилни — смея се аз.

Лягам по гръб и прокарвам връхчетата на пръстите си по ръката й. Гледам с възхищение как настръхва при допира ми.

— Няма ли да ме питаш кога аз съм разбрала?

— Кога си разбрала за кое?

Кейт се обръща по корем. Косата й пада върху гърдите ми. Гъделичка като перце. И ме възбужда. И ей така, както си лежим, съм готов за атака.

Едуард Кълън^[1] може да си завре шибания хероин в задника и да умира там от свръхдоза. Кейт е моята лична Виагра.

— Кога разбрах, че съм влюбена в теб.

Забеляза ли, че Кейт не ми е казала досега, че ме обича. Няма такова „И аз те обичам“. Но както вече казах, не вярвам много на думите, така че няма особено значение. Действията на хората казват много повече от думите. А всяко нейно движение ми казва, че ме обича.

Но все пак… съм любопитен да разбера.

— Кога?

Тя приближава лице до моето, целува очите ми, бузите, върха на носа, целува ме бързо по устните. После пак ляга.

— Помниш ли онзи ден в офиса ми, когато скъсахме с Били и аз плачех?

Кимам.

— Трябваше да съм тъжна, съсипана, унищожена. И аз бях. За малко. Но тогава ти дойде и ме прегърна. И не исках да ме пускаш. Никога. Беше като… нещо, което винаги съм искала, но не съм знаела, че е точно това. И изведнъж го видях точно пред мен. И тогава разбрах, че някак си ти и си ме омагьосал и че съм отчаяно влюбена в теб — смее се. — И бях толкова изплашена…

Сигурен съм.

— Защото бях готова да се закълна, че никога, и след милион години няма да изпиташ нещо към мен.

Прокарвам палец по долната й устна.

— Вече те обичах, Кейт. Просто… тогава не го бях осъзнал.

Тя се усмихва и отпуска глава на възглавницата. Гласът й е нежен и откровен.

— Да, понякога си много тъп.

Това ли очакваше, че ще каже? Не, нали? Нито пък аз.

— Моля? Би ли повторила?

— Просто искам да кажа, че ако погледнеш на събитията в ретроспекция…

Не успява да довърши. Заковавам я под мен.

— С тези думи слагаш начало на война, Кейт!

Легнал съм върху нея, а тя е по корем под мен. Пръстите ми се плъзгат по тялото й. Много бавно, мъчително дори. Тя се гъне, дупето й се притиска в пениса ми.

Хубаво е.

— Вземи си думите обратно!

— Няма.

Пръстите ми започват да се движат по-бързо. Гъделичкам я без милост.

— Кажи „Дрю Еванс е бог. Гениално, брилянтно божествено създание“.

Тя пищи:

— Спри! Дрю! Спри!

Не се предавам.

— Помоли ме нежно и може би ще си помисля. Искам да ме молиш да спра.

Тя се смее и пищи.

— Никога!

Нали знаеш какво казват хората. Никога не казвай „никога“.

О, да, сега ще стане много интересно!

Помоли се. Много учтиво. Умоляваше ме дори.

Нима някой се е съмнявал? После не знам как се озова върху мен и аз трябваше да се моля.

Сега лежа с глава към краката й и ги масажирам. Главата й е върху бедрата ми. Искаш да знаеш как сме се оказали в тази позиция? Не, няма да ти кажа. Оставям го на въображението ти.

— Какво ти каза Александра? — питам.

— Ммм?

Обръщам се да я погледна. Изглежда напълно изтощена. Грубо използвана, опустошена. С една дума изглежда страхотно!

— В деня, когато се съгласи да излезеш с мен, след като говори с Александра изглеждаше различна. По-… по-сговорчива. Да не би да те е заплашвала?

Тя се смее сънливо и отваря очи.

— Не, не ме е заплашвала. Каза ми да мисля като професионалист, като бизнес дама. Да погледна на теб като на бизнес начинание. Каза ми, че всяка инвестиция носи риск, но трябва да преценя рисковете и да пресметна печалбата и да видя кое ще натежи. Каза ми, че на база поведението ти през последните месеци, си риск, който си струва да се поеме.

Добра стратегия. Трябваше сам да се сетя.

— Трябва да й изпратя цветя.

Ръката й гали крака ми.

— Но не това повлия решението ми да ти дам втори шанс.

— Така ли?

— Не, не беше Александра.

— Кой тогава? Кое?

Тя се извива и слага глава върху гърдите ми. Между телата ни не може да мине дори въздух.

— Маккензи.

— Как така?

— Разказа ми една случка. Когато сте били заедно е Сентръл парк и някакво момче хвърлило пясък в косата й.

Спомням си. Бях на ръба да дам петдесет кинта на някой шестгодишен хлапак да нарита задника на онова лайно.

— И после той дошъл при нея и й казал, че съжалява. Но тя вече не била сигурна, че иска да си играе с него. Тогава ти си й казал, че понякога момчетата са глупави. И че вършат глупости почти през цялото време, така че от време на време не било лошо момичетата да проявяват съжаление към тях. И че ако кажат, че съжаляват, значи не е лошо да им се даде втори шанс. Но не трети или четвърти. Казал си й, че всеки човек заслужава втори шанс, но само веднъж в живота си — тук спира и се смее. — И после си й казал, че ако пак хвърли пясък в косата й, трябва да иде и да го ритне в топките.

Всички момиченца трябва да знаят как да се защитават. Един ритник на точното място винаги върши работа.

Удивително! Не мислиш ли, че е доста… странно, че ако не беше моята прелестна племенница, сега нямаше да сме тук заедно?

— Може би ще й купя две понита.

Кейт се усмихва и ме гледа по онзи начин… сякаш съм всичко за нея.

— Нямаш никакво чувство за самозащита, нали?

— Не, нямам. Не и в момента. Прекалено съм концентриран върху начините за еякулация, за да мисля за начините за евакуация — смея се аз.

Тя слага коляно върху таза ми.

— Ще те направя толкова щастлив, Дрю Еванс.

— Та ти вече ме правиш щастлив — казвам и я притискам към себе си. — След това, което преживявам в момента, раят ще е пълно разочарование.

Целувам я. Влажна, бавна целувка. Прекрасна целувка. И тя ме целува сякаш не иска никога да се отделим. И знаеш ли какво?

Нямам нищо против.

 

 

Е, това е. Благодаря, че намина. Но вече е време да си ходиш. Никакво надничане в моя сексуален живот от този миг нататък. Защото… нали помниш, когато ти казах, че всички мъже говорят с приятелите си за секс?

Така е. Не съм излъгал.

Но нито един мъж, ако е истински мъж, не разказва какво прави в спалнята (или където и да е) с приятелката си или със съпругата си. Никога.

Да не би да си въобразяваш, че искам някой воайор да мастурбира, докато чете какво правим с Кейт? Докато чете какво аз правя на нея и тя на мен?

Няма начин. За нищо на света.

Така че, ти си дотук. Е, за мен ще продължи много по-добре отколкото за теб. Съжалявам. За мен след тази страница следва рай, блаженство и магия в едно.

Все пак… след цялата тая тирада имам чувството, че ти дължа нещо. Може би една-две мъдри думи. Нещо полезно, значимо, забележително. Ето и последните думи на мъдреца:

Не си позволявай да правиш никакви предположения. Дори ако си мислиш, че знаеш всичко. Дори ако си убеден в правотата си, търси потвърждение от друг източник. Всички тези клишета за предварителни преценки и оценки и предположения са ОК, когато става дума за пари. Но ако не внимаваш добре в картинката, и ако използваш същите подходи в личния си живот, може да се окаже, че докато си преценявал, си пропуснал най-хубавите, най-важните и красиви неща, които животът ти е подавал наготово.

И друго — не си позволявай да се отпускаш и да се настаняваш прекалено удобно в креслото на живота си. Вдигай си задника и рискувай. Не се страхувай да кажеш истината, дори ако това ще нарани някого, не се страхувай да изясняваш нещата с хората, които обичаш. Дори когато си щастлив, дори когато си мислиш, че животът ти е перфектен.

Защото и аз имах живот. Преди. И обичах този живот. Бях доволен, имах всичко, беше забавно.

Беше спокоен живот. Всичко беше някак сигурно, беше даденост.

И тогава, в една прекрасна вечер се появи едно тъмнокосо момиче и го срина до последната тухла, до последния камък. И сега животът ми е толкова… неподреден. Луд. В добрия смисъл. Една огромна паяжина от издънки, падания и изправяне. Паяжина от раздразнение и привързаност, гняв и нежност, тревоги и обич, похот и любов.

Но няма проблем, наистина, защото докато Кейт е заплетена в тази мрежа с мен… Е, не мога да си представя нищо, абсолютно нищо по-хубаво от това.