Къртис Чен
Междинна станция „Кенгуру“ (21)

21.

„Деджа Торис“, Палуба 3, Бюфет „Барзум“

6 часа преди възмутително скъпата вечеря с Ели

 

Уорд е длъжен да се обади на началника си — в случая един от сомелиерите на кораба, — за да ме одобрят като купувач на бутилката. Дори след като е видял платинената ми карта, сомелиерът още се двоуми. Гледа ме скептично, докато повтарям пред него зле скалъпената си измислица. Наистина би трябвало да съчиня нещо по-солидно.

— Хрумна ми, че ще бъде чудесно украшение на вечерта — упорствам аз. — Нали разбирате — превъзходно вино, безтегловност. Нима преживяването няма да е вълшебно?

— И още как — казва той без никакво въодушевление.

— А фактът, че виното е от Марс преди войната… о, това ще е черешката на тортата. Образно казано де. Не ме бива много в метафорите. — Напоследък май се оказва, че не ме бива в много неща. — Сещате се какво имам предвид.

— Разбирам ви, господине. Ако позволите, нека изясним окончателно — вие желаете да придобиете нашата единствена бутилка „Каберне Минос Меридиани Планум“?

— Да.

— И осъзнавате, че това е цената на бутилката? — Той сочи екрана на таблета си.

— Да.

Защо ли вече подозирам, че ще ме накара да подпиша договор с кръвта си?

— И желаете да купите само тази бутилка.

— Това проблем ли е?

— В никакъв случай, господине. Дали вие и вашата дама бихте желали да поръчате и ястия, с които да се насладите на виното? Мога да ви запазя маса под панорамния купол. Тази вечер предлагаме специално меню…

— Вече си запазихме маса за вечеря — прекъсвам го и стрелкам с поглед Уорд, който кима. „Браво, мой човек“. — В „Пикник край Пътя на коприната“.

Сомелиерът се запъва само за секунда.

— Прекрасно, господине. Но ако позволите да отбележа, тяхната кухня може би не е най-подходящата именно за тази марка и реколта. Бих могъл да ви препоръчам блюдо с подбрани сирена. Или някои морски дарове. Тази вечер предлагаме сурови стриди на специална цена…

— Не, благодаря, само виното.

„Няма ли да млъкнеш и да ми вземеш парите?“

Сомелиерът впива поглед в мен, но кима.

— Както желаете, господине. Ще ви помоля да почакате: трябва да получа потвърждение от банката, издала картата ви. Ще отнеме няколко минути заради забавянето на сигнала. Моля да ме извините за неудобството.

— Не се безпокойте за това — отговарям аз. — Не можете да промените законите на физиката, нали?

— Не влиза в служебните ми задължения, господине.

— Впрочем виното отлежава все повече, докато го обсъждаме.

Сомелиерът се обръща и се скрива от погледа ми в някакъв служебен вход.

— Винаги ли се държи така? — питам Уорд.

— Само седем дни в седмицата. Да те почерпя ли нещо? За сметка на заведението.

— Няма да откажа. — Оглеждам осветените отзад редици бутилки по стената. — Изненадай ме.

Уорд се заема да приготви коктейл.

— Не го приемай като лична обида. Той просто си върши работата.

— Мислех, че работата му е да продава вино.

— Именно. — Уорд изстисква бистра течност в прозрачен шейкър. — Да продава вино. А такива напитки са и цяло представление, не са само лична наслада.

Добавя друга бистра течност в шейкъра. В безтегловността въздушните мехурчета остават неподвижни и сместа прилича на желатин. Уорд я разтръсква и привидно гъстият гел се завърта в шейкъра.

— Да, май мога да го разбера.

— Евън, не че искам да те засегна — продължава Уорд, — но ти не изглеждаш тъкмо от хората, които се ръсят редовно с петцифрени суми за бутилка течна радост. — Аз се опитвам да отгатна как ще изсипе своето творение от шейкъра. — Плъзнаха приказки за тебе сред екипажа. Федералните служители не са най-известни с неизчерпаемите си банкови сметки.

— Ами аз пестя отдавна. Човек живее само два пъти, нали?

Уорд ме зяпва.

— Май правилното е „Човек живее само веднъж“.

— Не, убеден съм, че беше два пъти. „Веднъж за горест, втори път за радост?“

Пак ли бъркам? Не съм познавач на поезията.

— Както и да е. Надявам се, че това пътешествие ти харесва.

— Най-великолепната ваканция в живота ми.

Не го лъжа.

Уорд вече не тръска шейкъра, хванал е двата му края. Завърта го по дългата му ос. Течността вътре се превръща в цилиндричен въртоп. Уорд маха рязко капака и спиралата излиза от шейкъра. Той оставя капака, взема половинката от смукателна колба и улавя в нея коктейла. С другата си ръка отстранява празния съд, взема втората половинка на колбата и затваря коктейла в прозрачното кълбо.

— Ловко го направи — одобрявам аз, а той пъха маслинка и сламка през клапанчето на колбата.

— Всичко е шоу. — И с тези думи ми връчва коктейла. — Фирмата иска да гледаш как други пътници се радват на разните глезотии в кораба, за да поискаш и ти същите глезотии. Ако си поръчаш изискано питие, стараем се всички наоколо да научат за това. Наздраве.

— Това го разбирам. Затова онзи вкиснатият искаше да си пия виното на панорамната палуба. — За да бъда жива реклама, че разполагат с нелепо скъп ферментирал гроздов сок, и да увелича шанса, че и други ще се изкушат да си изръсят портфейлите за свои бутилки. Смуча от загадъчната смес. — Какво пия в момента?

— Мартини с водка.

Не ми се е случвало досега.

— Приятно е. Благодаря ти.

Уорд кима.

— Луксът се нуждае от реклама. Знаеш ли историята на Червеното вино?

„Може би по-добре от тебе“.

— Ами да. Едно от първите оцелели лозя на Марс.

— Първото — поправя ме той. — Семейство Яроу построили своя купол с изкуствен климат в кратера Еъри именно за да отглеждат грозде. Почвата поначало била богата на железни окиси и вулканичен базалт, но за лозите трябвало да бъдат осигурени подходяща атмосфера и бактерии. Години наред опитвали с промени в околната среда, но накрая създали нещо, което не само можело да се пие. То било същинска революция. Яроу разработили методи, които повлияли и на земните винари, и на всички фермери и градинари.

— Няма и да те питам — изтърсвам аз. — Явно имаш диплома по ботаника.

— Всъщност е по молекулярна биология. Но имам и сертификат по ботаника.

Пак се оплесках с опита за шегичка…

— Но съвместяваш няколко длъжности на туристически кораб, защото?…

— Казах ти. Студентски заеми.

А, не ми пробутвай пак този номер.

— От цяло десетилетие „Зелено небе“ наемат всеки ботаник, съгласен да работи за тях. И само с две години работа в някое от поделенията им из астероидния пояс можеш да изплатиш образованието си и в най-скъпия университет. Не би ти се наложило да продаваш нищо на пияни хора.

Уорд свива рамене, но не иска да ме погледне в очите.

— Харесва ми да продавам.

И тогава ме осенява прозрението.

— Марс. Искал си да отидеш на Марс. Затова е, нали? А работата в туристически кораб е най-лесният начин да стигнеш дотам, ако времето ти е повече от парите.

Той взема друга смукателна колба и я избърсва.

— Не бих казал, че е лесно. Но поне е възможно да минеш през граничния и митническия контрол и да стъпиш на повърхността, ако туристическата компания гарантира за тебе.

Сещам се, че не знам цялото му име.

— Фамилията ти да не е случайно Яроу?

— Не — отрича той и отваря празната колба. — Но мой братовчед носеше тази фамилия.

— Братовчед?

— Матю Яроу.

Е, сега вече стана много неудобно…

— Моите съболезнования за загубата.

— Случилото се през войната беше ужасно — казва Уорд. — Не стига, че загинаха толкова хора, но да се лишим от всички онези култивирани сортове, от плодовете на толкова изследвания това беше същинската трагедия.

Ако си го повтаря достатъчно често, може и да си повярва.

Мартинито е много силно и много сухо.

Знам кои са Яроу. Знам, защото ги проучвах през войната. Службата ми възлагаше анализи на потенциалните заплахи и тактически оценки на ситуацията в Арабия Тера и околните хабитати. Пол се стараеше да ме задържи на Земята колкото може по-дълго, но искаше и да има полза от мен. А аз открай време имам усет към подробностите.

Може би по-малко от двайсет души са видели необработените записи от последното сражение в кратера Еъри. И аз съм един от тях. Имах задача да направя обобщение по записите от камерите в шлемовете на земните бойци, за да го включат в доклада на службата до Обединения комитет на началник-щабовете. Изкушавах се да изтрия завинаги най-гадните моменти, за да не ги види и чуе никой след мен.

В Меридиани Планум апаратът на НАСА „Опортюнити“ събирал образци от скали и почва в началото на 21 век. Семейство Яроу си избрали парцел там по време на втората заселническа вълна на Марс, когато животът в купол вече не бил всекидневен риск. Новите колониални власти искали предприемачите да се възползват от различните уникални възможности, съществуващи само на Марс. Искали да покажат, че Марс може да бъде по-добър дом от Земята.

Някои хора казват, че те преуспели твърде много в този стремеж. Някои хора твърдят, че заради това започна войната. Някои хора са идиоти.

През четиринайсетия месец на войната земен десантен кораб се отклони от зададената точка на кацане към Арабия Тера, малко на север от кратера Еъри. Марсианската пехота се изля като река от районите на запад от тази местност и помете нашествениците. Битката се превърна в обсада, която продължи няколко седмици.

Днес кратерът Еъри е по-голям. Всичко е радиоактивно до дълбочина петдесет метра и там през следващите векове няма да расте нищо. Според една популярна версия работниците в лозята на Яроу примамили в купола първите земни войници и ги убили с отровен газ. Добра измислица. Аз видях как са умрели тези войници. Гледах записите от камерите на шлемовете им.

Освен това знам точно кога и как е умрял Матю Яроу. Жалко, че не мога да кажа на Уорд, но той всъщност не би искал да научи. От това няма да му олекне.

Загадка е колко бутилки „Червено вино Меридиани Планум“ са останали. Повечето архиви на Яроу са били унищожени през войната. Все още се говори, че семейството е имало тайна изба под повърхността някъде в полярните области на Марс, но никой не я е открил досега, както би могло да се очаква. Знаем само как да проверим дали бутилката е оригинална — по целостта на печата върху корковата тапа и криптографския запис в холограмния код на етикета.

Не е просто бутилка вино, а историческа ценност. Никой не би отказал поне да го вкуси и тъкмо това ми е нужно, за да прехвърля наноботите в техните тела и да ги спася.

— Ти опитвал ли си някога от Червеното вино? — питам Уорд.

— Не. Предпочитам бяло.

Не мога да позная дали се шегува.