Вътьо Раковски
Като

Няма те толкова време. Страшно ми липсваш.

Като загубен пръстен. Като изчезнал сън.

Като глас, който е близо, а не го чувам.

Като болка, с която така съм привикнал,

че ужасно боли от това, че я няма. Като…

Като ножче за бръснене, с което съм се порязал,

като гребенче-спомен, взето от някой назаем,

като ехо, което внезапно е отзвучало,

като звук на цигулка след скъсана струна.

Ще те търся докато те намеря. Ще те търся.

Както ехото търси своя глас. Както звукът

търси своята флейта. Ще те търся. Навсякъде.

Ще звъня по отдели и министерства (навсякъде),

по ресторанти, в които тайно се срещах с теб

(навсякъде), по всички хотели, по всички

кръчми, по всички звезди, по всички луни,

по всички квартири, по всички легла

по всички сънища на моята нощ (навсякъде),

навсякъде, където може да си, навсякъде,

под всички чадъри, когато вали (навсякъде),

под всички сенки, когато е слънце (навсякъде)

по паркове и по градини, по кина и театри

(навсякъде) и най-вече у вас, най-вече у вас.

Ще те изтръгна от леглото на твоя съпруг

един ден, една нощ, една сребърна утрин,

за да ти кажа, че не мога без теб, че не мога

да не те виждам, че трябва да бъда твой ден,

твоя нощ, твой дъжд, твой сняг, твой вятър,

твой чадър, твоя сянка, фиба твоя в косата ти,

малко копче на твоята блузка, нежна карфица

в ревера ти, тънка нишка от твоя корсет,

 

остра игличка, забита дълбоко в душата ти,

дълбоко в душата ти, дълбоко в душата ти.

 

Колко съм зъл! Колко съм невъзпитан и зъл!

Там ще свия гнездо и там ще остана завинаги.