Вътьо Раковски
Преди

Трябва нещо хубаво да ни се случи,

преди да сме остарели, преди, преди,

преди да си се превърнала в спомен,

преди да си станала дух или просто стих,

преди да е увехнал цветът на смеха ти,

преди очите ти, изхвърлящи бенгалски огън,

да са престанали да искрят,

преди, преди, преди.

 

Преди друг да е забелязал, че още си

толкова хубава, че да те пожелае,

преди друг да ти каже, че си красива,

докато още си красива наистина,

преди някой да те излъже, че си млада,

когато вече няма да си, няма да си,

преди някой да те нарече добра,

когато ще е все едно за теб, все едно…

Нещо хубаво трябва да ни се случи

преди истината, преди лъжата, преди всичко,

преди да ти е станало все едно,

преди копнението да се е изтощило,

преди последният вик на твоята младост

да е потънал в мълчащото небитие,

преди лятото да е прибрало своя плод,

преди есента да е преброила своето злато,

преди снегът да е престанал да те пияни.

 

Преди нощта да се отдаде на покоя,

отдай ми се ти, отдай ми се ти, преди,

преди да се отдадеш. (дори на съня!)

преди да те целуне. (дори дъждът!)

преди да те докосне… (здрачът дори!),

преди, преди, преди,

преди всичко, всичко преди.

Трябва нещо хубаво да ни се случи

преди всяко преди,

преди, преди, преди.