Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (19)

Осемнайсета глава

Семейство Ингам бяха на ръба на пропаст. Една погрешна стъпка можеше да се окаже фатална. Ако опетняха името си, щяха да бъдат обречени завинаги.

„Падението на рода Ингам — помисли си Шарлот. — Не, не, не мога да разреша това да се случи. Няма да бъда единствената Суон за сто и шейсет години, която не е изпълнила дълга си. Трябва да направя някой фокус, не мога да се посрамя.“

Но знаеше, че не може да направи фокус с една бременност и тя да изчезне с щракване на пръстите. Имаше едно-единствено решение: да я скрие, да я замаскира и да я пази в тайна. Имаше нужда от прост и ясен план.

Шарлот въздъхна, докато продължаваше да върви и прехвърляше наум безкрайни възможности, които й хрумваха. Огледа се и си помисли, че паркът е прекрасен в това слънчево юлско утро. Обикновено минаваше по тази пътека, за да избегне прашния коларски път, който идваше от селото.

Когато стигна до градината с рози, която беше обградена със стена, бутна тежката дървена врата, влезе и седна на една скамейка, вдъхвайки аромата на рози. Бяха нацъфтели, мирисът им беше опияняващ, но пък това бяха любимите й цветя.

Шарлот се облегна, затвори очи, поотпусна се и се съсредоточи върху неразрешимия проблем: бременно, неомъжено момиче, седемнайсетгодишната дъщеря на един от първите графове на Англия, от могъщ род, много красива, от която се очаква да постигне много за семейството си посредством брак със син на херцог.

Мечтата на нейния баща… но вече рухнала мечта, унищожена с немислима жестокост.

Шарлот потръпна неволно и стисна очи, за да не рукнат сълзите й. За малко не се разплака. Това беше голяма трагедия и момичето нямаше никаква вина. Беше невинна жертва. Някакъв разбеснял се перверзен маниак, беше изнасилил невинна млада жена и беше съсипал живота й. Дафни нямаше бъдеще… ако Шарлот не я спаси.

„Дафни! Горката Дафни!“ — помисли си Шарлот и си я представи… Вчера беше невероятна. Беше толкова красива, че тя се смая, когато Дафни излезе на терасата, за да говори с нея.

Носеше рокля с прасковен цвят, с бухнала пола и дълги ръкави на дипли. Нежният цвят подчертаваше розовия й тен и сините очи. В този миг Шарлот осъзна, че млад мъж, всъщност всеки мъж, ще занемее само като я зърне.

Ефирната рокля, прасковеният тен на усмихнатото й лице, спокойствието й… всичко това се дължеше на Алис, която разказа на Шарлот за бременността веднага след като научи. „Обясних на Дафни, че трябва да даде представлението на своя живот през следващите няколко дена, докато измислиш план. Казах й, че няма право да се проваля.“

„И аз нямам право да се провалям“ — помисли си Шарлот. После излезе от градината с розите и забърза към Кавендън, разположен на върха на хълма над долините, с блещукащи прозорци на ярката северна слънчева светлина.

Знаеше, че Чарлс и Фелисити я очакват. Вчера ги помоли за среща, за да обсъдят нещо много важно.

Чарлс веднага се съгласи, без дори да попита за какво ще говорят. Каза й, че Фелисити няма да ходи в Харогейт и ще бъде в Кавендън. Очевидно единственото дете на Ан Седжуик, дъщеря й Грейс и нейният съпруг Ейдриан, най-сетне бяха пристигнали от Кайро и щяха да бъдат при нея.

След това Шарлот отново се срещна с Дафни на терасата и я помоли да бъде на разположение през целия ден. Момичето беше ужасено, че ще се изправи пред родителите си, макар и да беше абсолютно невинна. Толкова беше уплашена, че когато Шарлот предложи първо тя да говори с тях, Дафни се вкопчи в идеята. Измъчена от тревога заради срещата, беше много по-спокойна, когато същия следобед Шарлот си тръгна.

Погледна джобния си часовник, докато заобикаляше към задната врата на къщата. Беше точно десет и десет. Имаше време за чаша чай и за няколко думи с Хенсън преди срещата.

Когато влезе в кухнята и готвачката я видя, лицето й светна.

— Шарлот! Божичко, колко се радвам, мила! Знам, че се навърташ насам-натам, ама не минаваш при мен, даже хич напоследък.

Шарлот отиде при нея, хвана нежно двете й ръце и ги задържа.

— Не ми се ще да ти досаждам, след като имаш толкова много работа. Разполагам с няколко свободни минути, преди да се срещна с лорд Мобри, и дойдох да те видя.

— Ами тогава да пием чай. А не искаш ли чаша кафе? Тъкмо го направих.

— Защо не, госпожо Джаксън.

— Знаеш ли, че малката Сесили с всеки ден заприличва все повече на теб и ще стане голяма красавица? — говореше готвачката, докато отиваше към печката, за да налее кафето. После донесе двете чаши на масата. — Прелестно момиче, такава си е.

— Да, знам, очарователна е — съгласи се Шарлот и отпи от кафето. — И е много талантлива, не мога да повярвам колко е способна с иглата и конеца.

— Според лейди Дафни един ден ще стане известна модистка на рокли. В Лондон, тъй рече. Ти какво мислиш? — Госпожа Джаксън погледна хитро Шарлот. — Тя на всяка цена ще поправи онази рокля, която изцапаха с мастило.

— И аз така чух — усмихна се Шарлот.

Готвачката се приближи още и прошепна:

— Госпожа Седжуик била много болнава, ти да видиш! А пък графинята се побъркала от тревога. Ама види се, положението се успокоява. И племенницата на графинята се е върнала от Египет.

— Да, знам. При вас няма тайни.

— Тъй си е. Сигурно си чула, че господарят Хюго се връща и ще ни посети. Винаги съм харесвала това момче. Жалко, че го качиха на кораб и го пратиха по онез варварски земи.

Шарлот се разсмя.

— Той замина за Ню Йорк, госпожо Джаксън, не за Патагония. Доколкото разбирам, всички го очакват с нетърпение.

— Тъй си е, да.

Готвачката се засуети около къкрещите тенджерите, вдигаше капаците им и надникваше в тях.

Шарлот каза:

— Тръгвам си, госпожо Джаксън. Благодаря за кафето. Много ми се услади.

Готвачката грейна от удоволствие и докато гостенката излизаше, й изпрати въздушна целувка.

Шарлот завари иконома в неговия кабинет, както винаги заровен в документи върху писалището му. Вдигна поглед, когато тя влезе, след като почука.

— Добро утро, господин Хенсън. Искам само да ви уведомя, че след няколко минути имам среща с графа и графинята в южното крило. Срещата е лична. Не искам да се разтревожите, ако видите запалени лампи там в събота сутрин.

— Благодаря, госпожице Шарлот. Оценявам вашата съобразителност, но вече знам. Графът ме предупреди преди малко.

По задното стълбище Шарлот стигна до главното фоайе. След това се насочи към южното крило, събирайки сили за срещата с графа и графинята.