Ричард Лури
На лов за дявола (10)

Осма глава

1982-ра бе година на експериментиране и открития за Андрей Чикатило. Собствената му природа се разбулваше пред него посредством действията му.

Той установи модела, по който щеше да убива и който почти нямаше да претърпи промени през следващите осем години. Жертвите му щяха да са момчета, момичета и млади жени. Сред децата и юношите щеше да има доста избягали от домовете си и слабоумни, защото те по-лесно можеха да бъдат убеждавани, благодарни на чичкото за помощта, оказана им в бъркотията на местната транспортна система, която не познаваха. Свикнал да разпознава признаците на дезориентацията, Чикатило ги примамваше на влаковите гари или автобусните спирки и под един или друг предлог ги убеждаваше да го последват в затънтените места на горите. Там им нанасяше многобройни удари с нож, обикновено между трийсет и петдесет. Почти всички жертви бяха с избодени очи. При момичетата и младите жени късаше със зъби или изрязваше с нож гърдите и зърната. Изрязваше с такава прецизност и матките, че всеки хирург в Ростовска област можеше да бъде заподозрян. При момчетата или изцяло изрязваше гениталиите им, или само тестикулите. В някои случаи правеше тези ампутации, докато жертвата, макар и в безсъзнание, бе още жива. В нито един от случаите изрязаните от тялото части не бяха открити на местопрестъплението или в околностите.

Чикатило бе извършил първото си убийство в Шахти, когато уби деветгодишната ученичка в тайната си къща на улица „Гранична“. Второто извърши в Ростов, когато отиде на левия бряг на Дон с момичето с червеното яке. След това извърши седемте убийства през 1982 година, които му разкриха най-съкровените негови желания. Чикатило бе следвал най-старата философска мъдрост и бе познал себе си.

През 1983-та нямаше какво ново да открие, щеше само да разиграва вариации на познатата си тема, да изпитва задоволство от конкретни изблици на похот. Може би откачената „двойна стъпка“, която извърши през тази година, бе сама по себе си признание, че е приключил с първата голяма серия — през 1983 година Чикатило уби първо в Шахти, мястото на първото му убийство, сетне в Ростов, където отне живота на втората си жертва. Сега повтори: третата му жертва през 1983 година бе в Шахти, четвъртата в Ростов.

До декември 1983 година Чикатило бе убил толкова, колкото и предишната година — седем души. Двете години бяха прекрасно балансирани както везните на собствената му зодия. На 27 декември Чикатило се връщаше от Москва с камион, натоварен с линолеум. Недалеч от склада старшият доставчик инженер Чикатило нареди на шофьора да го остави на една странична гара. Чикатило му нареди да продължи до склада и сам да предаде линолеума. За шофьора това бе доста безсмислено, защото бяха почти стигнали склада. След предаването на доставката той можеше да откара инженер Чикатило до дома му. Още повече че старши доставчикът инженер Чикатило трябваше да се подпише при предаването на доставката, а не шофьорът.

Но Чикатило не искаше и да чуе. Явно бе изникнала неотложна работа, което си беше самата истина. Петнайсетгодишното момче, което го последва в гората, получи повече от седемдесет пробождания с нож, преди Чикатило да изтръгне от него корена на цялото зло и страдание.

Но явно във всяко начинание трябва да се спазва някаква мярка. Оказа се, че липсва един топ линолеум от доставката.

По всяка вероятност шофьорът бе задигнал линолеума, преди да го достави в склада. А може би и склададжийката се нуждаеше от линолеум за дома си. Главното в случая бе, че Чикатило нямаше приятели в завода, които да прикрият с едно намигване тази история. Всъщност той имаше само врагове. Мразеха го и бяха готови да му погодят всякакъв номер. Сега бяха намерили начин едновременно да го унижат и да го уволнят за дребна кражба.

Ако срещу него се заведеше дело, Чикатило щеше автоматически да бъде изключен от КПСС. Не биваше нейни членове да ги подвеждат под наказателна отговорност.

Никога през живота си не беше изпитвал такава ярост. Започна да убива както никога до този момент. На 9 януари жертвата бе едно момиче, на 21 февруари — най-старата по възраст жертва, една четирийсет и пет годишна жена, полупияна скитница.

На следващия ден — 22 февруари 1984 година, уведомиха Чикатило, че срещу него е заведено дело за липсващия топ линолеум. Освен това при проверка на минали доставки били открити някакви нередности в пратка автомобилни акумулатори.

Лошото бе, че той наистина беше взел един акумулатор, като възнамеряваше да го плати, макар че всъщност не би трябвало, защото много пъти бе използвал собствената си кола за малки доставки. Така че заводът му бе задължен поне с един акумулатор. Въпреки това той щеше да го плати, но така и не се накани да го направи. Беше станал доста разсеян по онова време.

Започнаха да пристигат призовки от милицията. Той не се явяваше, беше прекалено зает с убийства. Уби през март, също и през май, въпреки че последните бяха повече по случайност, отколкото от преднамереност. Чикатило си бе уредил среща с една жена, с която се срещаше от време на време. Тя му позволяваше орален секс, докато той мастурбираше. Този ден обаче жената бе довела единайсетгодишната си дъщеря. Това не създаваше никакъв проблем, защото момичето знаеше какво прави майка му и послушно се отдалечи. Но жената този път не прояви търпение спрямо Чикатило и го обиди на няколко пъти. Така че се наложи да се втурне подир дъщерята с чука в ръка, след като умъртви майката.

По късно, през пролетта, на Чикатило направо му казаха да си търси друга работа.

Взе си отпуска и започна да търси. Това предполагаше чести пътувания с влак до Шахти и Ростов. Сиво-кафявите вагони с високите им стъпала са толкова безлични отвътре, че лицата на пътниците, дори когато са заспали, са някак странно отчетливи. Множество страдащи лица. Почти комично простовати лица. Хитри селяни. Невинни детски лица. Не дотам невинни юношески лица. Загубени или незнаещи закъде пътуват млади хора. Доверчиви очи на слабоумни.

В отговор на двете си насъщни нужди в края на пролетта и началото на лятото Чикатило убиваше и търсеше работа. Към края на юли вече бе убил девет души, като в някои случаи отмъщаваше и за новите обиди, които бе принуден да понася. Допълнителната мъст се изразяваше в цялостното изрязване на горната устна и носа, които бяха започнали да му изглеждат като гениталии. След това ги напъхваше в устата или в стомаха на жертвата.

Въпреки всичко почти всяка вечер се прибираше у дома, вечеряше, четеше вестници. На 10 февруари 1984 година Андропов почина от заболяване на бъбреците. Заместникът му Черненко бе компромисен избор и щеше да има честта да е последният от хората на Брежнев, умрял на поста си. Говореше се, че Андропов подготвял за Генерален секретар млад член на Политбюро — Михаил Горбачов, който преди години бил посрещнал Андропов в качеството си на местен партиен ръководител в минералните бани, където Андропов отишъл да лекува бъбреците си.

Някъде по това време, през 1984 година, Чикатило изцяло престана да има полови сношения със съпругата си. До този момент, макар и рядко, той все пак имаше интимни контакти с нея в леглото — пипаше я, тя също го пипаше. Сега това бе вече невъзможно за него.

Едва ли някой някога е живял по-двойствен живот от него, но при двойствения живот скритата страна винаги оказва въздействие върху страната, която е обърната към света. По силата на този закон той просто не можеше вече да има физически контакт с Феня, макар че, от друга страна, това само засили обожанието му спрямо нея.

На 1 август го назначиха на работа като доставчик на един завод в Ростов, а на 2 август вече бе убил едно шестнайсетгодишно момиче в града на новата си работа. Призовките все още му висяха на главата и това го дразнеше. Пет дни по-късно уби едно седемнайсетгодишно момиче на левия бряг на Дон. Това убийство, по сценария и мястото — половата импотентност, обидата, самото убийство — приличаше много на втората му жертва, буйното момиче с яркочервеното яке. Само дето броят на прободните рани и зверското кълцане надхвърляха всичко, извършено от него до този момент. А когато в средата на месеца го изпратиха на първата му командировка в Ташкент, столицата на Узбекистан, която се намира по-близо до Китай, отколкото до Ростов, за пет дни той уби две жени. Към края на август броят на жертвите му достигна четиринайсет.

Лятото се оказа ужасно. Първо го уволниха, после го дадоха под съд, съществуваше опасност да го изключат от партията, която сега се обновяваше. Това бе и лятото на повторно отровените Олимпийски игри, защото този път съветските спортисти бойкотираха игрите в Лос Анджелис. Противното би означавало да се признае, че нахлуването на съветските войски в Афганистан е било грешка.

Цялата тази отрова трябваше да бъде изхвърлена от организма му, за да познае покой. Когато намираше този покой, той целуваше по врата младата жена, легнала в тревата до него, понякога нежно, друг път с такава страст, че оставаше белег.

Сетне ставаше с поскърцващо коляно, което напоследък взе пак да се обажда. Потриваше коляното, за да го очисти от тревата и да облекчи болката, без да откъсва поглед от тялото в краката си. Понякога, въпреки многобройните удари с ножа, младата жена все още дишаше.

Вече знаеше как да не се изпръска с кръв, когато разпаряше долната част на стомаха. Но нямаше как да избегне кръвта, когато навлизаше с ножа навътре и срязваше връзките на крушовидната й матка.

След като напъхваше спермата там, където й беше мястото, и се почистеше, той се изгубваше в тъмносинята лятна вечер, изтощен, но в мир със себе си, усмихнат, докато зъбите му се забиваха в изрязаната матка — най-големия деликатес на сексуалното убийство.

На 13 септември 1984 година, една седмица след петнайсетото убийство за тази година, Андрей Чикатило привлече вниманието на двама ростовски милиционери — Ахматханов и Заносовски. Те бяха нощна смяна близо до централната автобусна спирка на Ростов във връзка с разследването на серийните убийства, известни като операция „Горски пояс“. Въпреки че милицията и Главният прокурор бяха получили признанията на умствено недоразвития младеж, убийствата продължаваха.

В своя доклад Ахматханов пише:

Патрулирахме покрай автобусната спирка с капитан Заносовски от Първомайското районно управление на ростовската милиция… Бяхме в цивилно облекло… Пред самата автобусна спирка Заносовски ми посочи един мъж, приблизително един и осемдесет висок, слаб, около 45-годишен. Чертите му много напомняха на скицата, която ни бе раздадена. Носеше очила и беше без шапка… В ръката си държеше кафява чиновническа чанта. Заносовски ми каза, че го е виждал и преди, когато бил дежурен сам на крайната автобусна спирка, и този гражданин му се сторил подозрителен. Решихме да го следим… Пристигна автобус номер 7, който се движи от летището до гарата. Заподозреният си проби път през тълпата и се качи в автобуса. Ние го последвахме. Докато го наблюдавах, силно впечатление ми направи странното му поведение. Изглеждаше много неспокоен, въртеше глава… Имах впечатлението, че проверява дали не го следят. Като не откри нищо подозрително, мъжът се опита да заприказва едно момиче, застанало до него. То носеше рокля с дълбоко деколте, от което мъжът не можеше да откъсне очи. Докато го следяхме, той опипа краката на една жена и предизвика скандал. След три спирки слезе от автобуса. Премина на другата страна на улицата и отиде при чакащите автобуса в обратна посока… Когато автобусът пристигна всички се качихме…

Вътре в автобуса той само гледаше да се приближи плътно до някоя жена, да я заговори и да се притиска в нея… Седна до едно момиче до прозореца и се опита да завърже разговор… Когато то слезе, той го последва. Явно не успя да го склони и то си замина… Заподозреният се приближи до един магазин, пред който чакаха групи жени. В продължение на около 15–20 минути обикаляше от група на група. След това отиде до следващата спирка, където се качи в автобуса за гарата. Там престоя почти 20 минути, седнал до една спяща жена, след което продължи пеша до Централната гара… Продължи да се навърта около групички жени и да дава ухо на разговорите им. След това се качи в чакалнята на втория етаж… Близо цял час се въртя наоколо, спираше при разни жени и ги гледаше втренчено… Спря до една пейка, на която спеше едно семейство. Между тях имаше момиче на около 18 години, заспало в такава поза, че краката и пликчетата му се виждаха. Заподозреният се закова на метър от спящото момиче и втренчи поглед в него. Когато бащата се поразсъни и оправи роклята му, заподозреният отмина…

После до Чикатило седна млада жена и след кратък разговор сложи глава на коленете му. Той я покри със сакото си, докато тя му направи фелацио, а той й опипваше гърдите. След малко жената си тръгна, Чикатило стана и отиде в Централните хали, където след дългата безсънна нощ си поръча любимата сельодка, макар и от по-евтината, дето се въди в японски води. Именно в този момент бе арестуван за неморално поведение на обществено място, а също така и като заподозрян за убийствата в горския пояс.

Двамата цивилни милиционери бяха убедени, че са заловили убиеца, чийто външен вид и действия не само съвпадаха със скицата, но и в чантата му намериха добре наточен нож, метър въже и кутия вазелин. Намериха и пластмасово калъфче — от онези, в които се носят служебни карти на „нещатен сътрудник на милицията“.

Обаче кръвната група на Чикатило (А) не съвпадаше със спермата, намерена в жертвите, която беше от група АБ. Кръвта и спермата винаги са от една и съща група. Двамата милиционери бяха отчаяни, когато тази информация стигна до тях, защото всичко друго пасваше съвсем точно. Но няма как, не може да се спори с категоричното научно доказателство. Милицията в Ростов обаче алармира по въпроса колегата на Костоев от Москва — Владимир Казаков, който по онова време още беше в Ростов по задача на Руската главна прокуратура. Тя се състоеше в това да се свържат в логическа връзка всички подобни убийства в ростовската област. Той все още не беше я изпълнил, защото главната пречка бе твърдението на милицията и на Главната прокуратура на Ростов, че те вече били заловили убиеца или убийците. След като се сдобиха с признанията на умствено изостаналия младеж, те за кратко време останаха в недоумение, защото убийствата продължиха. Но много бързо след това разрешиха и този проблем, като заявиха, че последвалите престъпления били извършени от приятели на заловения убиец, за да се заличат следите. Арестуваха и други душевноболни младежи и получиха нови признания.

Казаков изпрати инспектор Моисеев да разпита новия заподозрян Андрей Чикатило. Моисеев го разпитва в продължение на два дни — на 16 и 17 септември. По това време Чикатило излежаваше 15-дневен административен арест за неморално поведение на обществени места. В процеса на разговора Моисеев научи, че Чикатило страдал от „полова слабост“, вече не спял с жена си, в миналото бил извършил посегателства върху деца. Но Чикатило беше казал и следното:

— Фактът, че страдам от полова недостатъчност, не е от особена важност за мъж на моята възраст — почти петдесет години.

Моисеев отбеляза също така, че Чикатило имал навика да спи по гарите, че често пътувал до Ростов по работа, по-специално във вторник и четвъртък (двата предпочитани от убиеца дни), и че някога е бил собственик на къщата на улица „Гранична“ номер 26 в Шахти. Моисеев даде нареждане да се извърши по-обстойна проверка на Чикатило, но му се наложи да се заеме с по-неотложни дела, като например почти едногодишната борба да се освободят от ареста душевноболните младежи, или както ги наричаха „откачените“, и да свърже логически всички сходни случаи. Той най-сетне успя да постигне втората си цел на 8 октомври 1984 година, но победата му до голяма степен се омаловажаваше от факта, че „откачените“ все още бяха в ареста и продължаваха да ги смятат за главните извършители.

Чикатило междувременно излежа петнайсетте дни административен арест, но вместо да го освободят, беше изпратен в Новошахтинск, за да водят разследване във връзка с убийството на едно единайсетгодишно момче — Дима Пташников. Този случай все още не бе станал част от операция „Горски пояс“. Дима бил видян за последен път в компанията на висок мъж, който носел чиновническа чанта. Милицията в Новошахтинск разпита съпругата и дъщерята на Чикатило, претърси колата му и взе кръвна проба, която обаче не съвпадна с групата на спермата, намерена в тялото на момчето. Явно не бяха извикали за очна ставка с Чикатило някой от хората, видели момчето в деня, когато то изчезнало заедно с високия мъж с очилата. Това вероятно не е било направено, защото бяха изминали повече от позволените от закона десет дни за разпит на заподозрян, на неговото семейство, за кръвна проба и за претърсване на колата му. Милицията се видя в неудобно положение, тъй като се създаваше впечатлението, че задържа един спазващ законите гражданин и при това член на партията. Изпратиха запитвания до милициите в съседните градове дали разполагат с данни за гражданина Андрей Романович Чикатило. Оказа се, че същият се издирва във връзка с кражба на социалистическа собственост, а именно един топ линолеум и един акумулатор за кола. Чикатило беше незабавно задържан в ареста на милицията в Шахти.

След кратък престой там го препратиха в затвора на Новочеркаск да чака процеса си. Докато беше в карцера, той научи, че това, от което отдавна се страхуваше, е вече факт — на 23 ноември 1984 година е бил официално изключен от КПСС.

На 12 декември същата година делото му влезе в съда. Свалиха обвинението за кражба на линолеума, но му дадоха една година поправителен труд за кражбата на акумулатора. На практика това означаваше, че всеки месец в продължение на година щяха да му удържат една четвърт от заплатата. Като се взе обаче предвид фактът, че е престоял в затвора три месеца, считано от 13 септември, съдът постанови, че всеки ден, прекаран в затвора, ще се брои за четири. По този начин присъдата му бе сметната за изпълнена и той бе освободен.

Донякъде имаше справедливост — поне не лежа за линолеума.