Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Левша, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2021 г.)

Издание:

Автор: Н. С. Лесков

Заглавие: Левакът

Преводач: Атанас Далчев

Година на превод: 1962

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1962

Тип: повест

Националност: руска (не е указано)

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 30.XI.1962 година

Главен редактор: Георги Константинов

Редактор: Надежда Чекарлиева

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Лазар Христов

Художник: Борис Димовски

Коректор: Маргарита Енгьозова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15882

История

  1. — Добавяне

Първа глава

Когато император Александър Павлович свършил Виенския конгрес, поискал да се поразходи из Европа и да види чудесата на разните държави. Той обиколил всички страни и навсякъде със своята приветливост винаги имал най-междуособни разговори с всякакви хора и всички го зачудвали с нещо и искали да го склонят на своя страна, но с него бил донският казак Платов, който не обичал това склоняване и тъй като му било домъчняло за стопанството, все теглел царя към къщи. И щом Платов забележи, че царят се интересува много от нещо чуждестранно, всички съпровождани мълчат, а Платов тозчас ще каже: така и така, и у нас вкъщи си имаме не по-лошо — и ще го отклони.

Англичаните знаели това и когато пристигнал царят, измисляли разни хитрини, за да го пленят с чуждестранното и го отвлекат от руснаците, и в много случаи постигали това, особено на големите събрания, дето Платов не можел напълно да говори френски; но той не се интересувал много от това, защото бил човек женен и всички френски разговори смятал за глупости, за които не си струва мислене. А когато англичаните взели да канят царя в разни военни складове, оръжейни и сапун-чугун заводи, за да покажат преимуществото си пред нас във всички неща и с това да се хвалят, Платов си рекъл:

— А, стига вече. Досега търпях, но по-нататък не бива. Ще съумея или няма да съумея да говоря, но няма да си предам хората.

И тъкмо си рекъл тия думи, царят му казва:

— Така и така, утре отиваме с тебе да видим една тяхна оръжейна сбирка. Там — казва — има такива природни съвършенства, че още щом ги видиш, ще признаеш, че нас, руснаците, с нашето значение, не ни бива за нищо.

Платов не отговорил нищо на царя, само гърбавия си нос спуснал в рошавата си гуня, а щом дошъл в квартирата си, заповядал на ординареца да му донесе от избата павурче кавказка водка, чиста дренковица, гаврътнал цяла чаша, помолил се богу пред походната икона, покрил се с гунята и захъркал така, че никой от англичаните в цялата къща не можел да спи.

Мислил си — утрото е по-мъдро от вечерта.