Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (11)

Посейдон се посолява

Пристрастен съм.

Но ако сте дете на гръцки бог, най-добре ще е той да е Посейдон. Наистина, имал съм си проблеми с него. Не е най-грижовният баща. Но хей, никой от гръцките богове не е. Посейдон поне притежава яка сила и благ нрав. Е, през по-голямата част от времето.

Той е много готин, като се вземе под внимание какво детство е имал. Бил средният брат и винаги го сравнявали с останалите. „Почти толкова красив си, колкото и Зевс!“, „Поне толкова могъщ си, колкото и Зевс!“ А понякога: „Почти такъв голям мухльо си, какъвто е и Хадес!“

Това, рано или късно, те изнервя.

Навремето, когато Зевс, Посейдон и Хадес хвърляли зар да си разделят света, Посейдон изкарал втория най-добър резултат. Трябвало да приеме, че Зевс ще стане цар на вселената и ще му нарежда какво да прави до края на вечността, но не се оплаквал. Спечелил морето. Това му допадало. Обичал плажовете, плуването, морската храна.

Наистина Посейдон не притежавал силите на Зевс. Не пускал мълнии, които са нещо като ядрения арсенал на планината Олимп. Но си имал вълшебен тризъбец, с който можел да вдига урагани или огромни приливни вълни, та да мокри кърпите на плажуващите. И понеже моретата опасват земята, предизвиквал и земетресения. Ако се намирал в лошо настроение, можел да изравни цели градове със земята или да потопи някой остров под вълните.

Гърците го наричали земетръсец и правели каквото могат, за да не го дразнят. Защото, без значение дали си на сушата, или в морето, не можеш да си позволиш Посейдон да ти е сърдит.

За щастие, той обикновено бил спокоен. Нравът му отговарял на Средиземно море, където живеел и което през повечето време било доста приятно. Оставял корабите да си плават, накъдето искат, благославял рибарите с добър улов, почивал си на плажа и пиел от кокосова черупка, без да го е грижа за дреболии. В хубавите дни Посейдон се возел на златната си колесница по вълните. Тя била теглена от бели хипокампи — коне със златисти гриви, бронзови подкови и рибешки опашки. Където и да идел, морските създания му правели път, затова било възможно да видите акули, косатки и гигантски калмари да стоят заедно и да гъргорят:

— Слава на бог Посейдон, оле, оле! — или нещо подобно.

Понякога обаче морето помръквало, а с него и настроението на Посейдон. Когато това се случвало, ставал друг човек — или по-точно казано, бог.

Ако някой корабен капитан забравел да принесе жертва на Посейдон преди плаване, лошо му се пишело. Посейдон обичал да му правят жертвоприношение от поне един бик. Не знам защо. Може би е имал предвид енергийната напитка, но тя не се продавала в Древна Елада, така че получавал истинско говедо. Ако обаче капитанът забравел да заколи бик, имало голям шанс корабът му да се разбие в скалите, самият той да бъде пленен от пирати с лоша лична хигиена или дори излапан от морско чудовище.

Дори да не пътуваш по море, това не означавало, че си в безопасност. Ако градът ти обидел Посейдон… ами затова има урагани.

Като цяло обаче Посейдон се държал прилично през по-голямата част от времето. Стараел се да спазва заповедите на Зевс, макар много да му се дразнел. Когато двамата почнели да спорят, другите богове си слагали предпазните колани. Битката между морето и небето можела да разцепи света на две.

Мама Рея явно усетила накъде вървят нещата, защото след като боговете завладели света, предложила Посейдон да напусне Олимп и да си намери ново владение. Пратила го на морското дъно с цяло племе водни хора, наречени телкини. Това е малко странно, тъй като телкините са гаднички. Преди живеели на сушата, но по някаква причина ядосали Зевс. Той хвърлил най-лошите в Тартара, а останалите прогонил на морското дъно. Какво са направили те? Не знам, но били известни с това, че са магьосници и изработват опасни предмети. Можели да призовават суграшица, дъжд и дори сняг, което е голяма рядкост за Гърция. Понякога дъждът бил киселинен, унищожавал растенията и изгарял плътта. Това е яко, но по гаден и миризлив начин.

Според някои слухове телкините дори били измислили металообработването. Изковали косата на Кронос по молба на Гея. Може и да е вярно. Били алчни, готови на всичко, стига да получат добра цена.

Не без намесата на Зевс те цамбурнали на морското дъно. Формата им се променила. Превърнали се в кръстоска между кучета, тюлени и делфини. Имали кучешки физиономии, къси криви крачета и ръце с перки, достатъчно умели да обработват металите, но и широки като за тенис на маса.

Когато Посейдон отишъл да живее с тях, телкините го развели наоколо и му разказали много неща за океана.

— Това са риби! Това са корали!

Един особено гаден номер, на който го научили, бил този да използва тризъбеца като лост. Посейдон се светнал как да постави върховете на тризъбеца под някой остров и да го преобърне, така че целият да потъне под водата. По време на битка същото можел да направи и с планини на сушата. Няколко пъти действал така срещу враговете си, превръщайки ги в питки. Нали ви казах, че е номер 1?

Накрая Посейдон се уморил от телкините и решил да си построи собствен дворец. Добър ход, тате.

Отишъл на дъното на Егейско море и използвал земетресенията и вълните, за да издигне огромно имение от перли, морски камък и черупки от рапани. Градините му се изпълнили с екзотични морски растения и сияйни медузи, които плували наоколо и светели като коледна украса. За пазачи вместо кучета имал големи бели акули, а за слуги — хора с риби опашки. Портите били огромни, защото през тях често минавали китове и чудовища, дошли да му се поклонят.

Ако питате мен, дворецът на Посейдон е по-як от този на Хадес или Зевс, а когато седял на полирания си коралов трон, Посейдон се чувствал доволен от себе си. Цялото море се намирало под негов контрол. Рибите го обожавали. Моряците по Средиземно море му се молели да преминат безопасно. Сякаш всички го обичали. Затова Посейдон си помислил — трябва да ида и да се предложа за покровител на някой от градовете на смъртните!

Както ви казах по-горе, това било много важно за боговете. Колкото повече смъртни отправяли молитви към теб, толкова по-силен си ставал. Който успеел да се домогне до цял град, посветен на него — със статуи, храмове и сувенирни магазини, — вече ставал голямото божествено добрутро.

Посейдон решил да се пробва със столицата на Атика в континентална Гърция, един от най-важните и големи градове в древна Елада. Явно не само човек, но и бог е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

Показал се на Акропола на града, който бил основната крепост на върха на най-високия хълм. Земята се разтърсила. Посейдон се появил във вихър от мъгла и сол. Забил тризъбеца в най-близката скала, тя зейнала и образувала гейзер от солена вода.

— Вижте ме! — извикал той на тълпата. — Аз съм Посейдон и съм дошъл, за да стана покровител на града ви!

Нелош опит, но уви, Атина, богинята на мъдростта, се била появила преди няколко секунди със същото предложение. Тя стояла наблизо в сивата си роба и с бойния си шлем под ръка. Преговаряла с градските старейшини.

— Ох — промърморил Посейдон, — неловко стана.

Градските старейшини зяпнали морския бог, бляскавия му тризъбец и огромния солен гейзер, който бил изригнал от върха на хълма.

— Господарю Посейдон! — казал един от тях. — Ние… ъ-ъ-ъ…

Бедните смъртни гледали ту към едното, ту към другото божество. Не ги упреквам. Никой не би искал да избира между двама богове. Каквото и да кажеш, вероятността другият да те направи на хлебарка и да те смачка, е голяма.

Но и Посейдон не знаел какво да стори. Как можело тази нахалница Атина, олимпийка от второто поколение, да му краде идеите? Изкушавал се да я прогони с тризъбеца си, но преди да успее да го направи, Атина извикала.

— Знам как по мирен начин да се справим с това!

Типично. Атина винаги имала някаква подла идея. Към този момент Посейдон не бил много заинтересуван от мира, но смъртните изглеждали страшно облекчени, а той не искал да изглежда гаден пред бъдещите си последователи.

— Хубаво — изръмжал той, — какъв е планът ти?

— Състезание — рекла Атина. — И двамата ще създадем някаква благодат за града. Старейшините ще отсъдят на кой бог подаръкът е по-ценен и той ще стане покровител. Другият ще приеме решението и ще си тръгне с мир. Съгласен ли си?

Очите на хиляди смъртни се обърнали към Посейдон. Той все още искал да събори Атина в морето, но тя го била изиграла. Нямало как да откаже.

— Става — изсумтял той, — добре.

— Първо джентълменът — учтиво му отстъпила мястото си Атина.

Посейдон се намръщил. Какъв подарък би бил ценен за тези смъртни? Кутия с перли? Домашна медуза? Стадо китове, обучени да яздят? Нее, китове трудно се гледат в града. Може би някакво друго животно. Силно и бързо, но полезно за хората на земята.

Посейдон се загледал към вълните надолу. Докато те се пенели по връхчетата на плажа, му хрумнало нещо и той се ухилил.

— Само гледайте — казал.

Насочил тризъбеца си и вълните се оформили. Когато стигнали брега, се превърнали във величествени животни с четири дълги крака и веещи се гриви. Изтичали на плажа, изцвилили и тропнали с копита.

— Наричам ги коне — извикал Посейдон, — те са бързи и силни, може да ги яздите навсякъде. Носят на тежък товар, могат да теглят плугове и каруци. По време на война дори ще може да ги яхнете и да стъпчете враговете си. А и изглеждат яко.

Смъртните промърморили и изръкопляскали учтиво. Конете очевидно били ценен дар, макар някои от гражданите да изглеждали разочаровани, сякаш са се надявали на домашна медуза.

Всички се обърнали към Атина. Богинята вдигнала ръка. Немощен храст поникнал при близките скали. Имал сивкави листа и зеленикави топчести плодове с размера на брадавици.

— Какъв е този плевел? — изсмял се Посейдон.

— Маслиново дръвче — отвърнала Атина.

Смъртните се размърдали неспокойно. Маслиновото дръвче не изглеждало особено впечатляващо, но никой не искал да каже това на Атина.

— Добър опит — изкикотил се Посейдон, — мисля, че знаем кой печели в това състезание.

— Не бързай толкова — отвърнала Атина. — Маслиновото дръвче не изглежда впечатляващо, но расте без почти никакви грижи. Ще се разпространи по цялата земя на Гърция. Маслините ще станат най-важната й храна.

— Черните топчестите неща? — възразил Посейдон. — Но те са толкова малки!

— Но ще станат хиляди — отвърнала Атина. — А и се връзват много добре с пицата! Смъртните в този град ще изнасят маслини по целия свят и ще станат богати! Зехтинът пък може да намери приложение в готварството и за осветление при използването на лампи. Ако добавите парфюм към него, става и за баня, действа овлажняващо и помага за изчистване на упоритите петна в кухнята!

Тя се обърнала към тълпата смъртни.

— Колко бихте платили за това? Не ми отговаряйте! Това е дар, безкористен жест. Поръчайте днес, а самата мен ще получите като покровителка на града, което само по себе си означава тонове мъдрост, съвети, свързани с военната стратегия и всякакви ценни занаяти. Ще ви направя най-богатия и важен град в Гърция! В замяна искам само да наречете града си на мен и да ми построите храм. Това може да стане чрез три лесни стъпки.

Увереността на Посейдон изчезнала.

— Чакай малко… а конете ми?

Но хората вече не го слушали. Искали да правят пари. Земята в околностите на града им била благодатна за отглеждането на маслини, но твърде неравна и камениста за коне. Каква ирония! Накрая хората от града станали известни мореплаватели и изнасяли зехтин, въпреки че отхвърлили покровителството на бог Посейдон. По-добре да им бил предложил домашни китове.

Така Атина спечелила състезанието, а градът бил наречен на нея, вместо да носи някое яко име като Посейдонополис.

Посейдон се изнесъл, преизпълнен с гняв, и забравил обещанието си да не мъсти. Долната част на града почти била унищожена от наводнение, докато накрая атиняните не се съгласили да построят храм на Акропола в чест както на Атина, така и на Посейдон.

Храмът си е още там. Ако отидете, ще видите следите от тризъбеца на Посейдон, където ударил скалата, за да накара солената вода да потече. Сигурно още има и маслинови дръвчета. Но не ми се вярва да намерите коне.

След това Посейдон бил обсебен от идеята да открие град, който да покровителства, но нямал късмет. Борил се с Хера за град Аргос, но изгубил. Със Зевс за остров Егина, но отново претърпял поражение. С Хелиос за Коринт и едва не спечелил, но Зевс се намесил:

— Момчета, разделете си го. Хелиос, за теб остават центърът на града и акрополът, за Посейдон… Виждаш ли онова парче земя до града? Твое е.

И занапред Посейдон се оказал прецакан било заради намесата на светкавици или от маслини. Колкото повече тези случаи зачестявали, толкова повече се ядосвал. А това не било хубаво. Защото, когато Посейдон се ядосвал, имал навика да наказва хората, които считал за виновни. Например с петдесетте морски духове, известни като Нереиди, се гордеел много. Красотата им била прочута надлъж и шир по целия свят. Имали дълги, веещи се коси, тъмни като нощта, морскозелени очи и ефирни бели рокли, които се диплели под водата. Всички знаели, че са страхотни и присъствието им в царството на Посейдон го радвало. Било като да си от града на отбора, спечелил Шампионската лига по футбол.

В Северна Африка обаче имало царица на име Касиопея. Тя започнала да се хвали, че е много по-красива от нереидите.

Посейдон се подразнил много. Призовал човекоядно кръвожадно морско чудовище, дълго стотици метри с уста, способна да налапа цяла планина, и го изпратил да тероризира африканския бряг. Създанието почнало да беснее, потапяло кораби, създавало вълни, които съборили цели селища, и ревяло толкова силно, че никой не можел дори да дремне. Накрая, за да спре атаките, Касиопея трябвало да пожертва собствената си дъщеря Андромеда, като я остави на морското чудовище. Все едно казвала:

— Съжалявам, че се изфуках. Ето, изяжте невинната ми дъщеря като компенсация!

Ако сте се разтревожили обаче, татко не допуснал това. Той позволил на герой да спаси Андромеда и да убие чудовището — което е съвсем отделна история, — но дори след смъртта на Касиопея баща ми не забравил обидата й. Поставил я на нощното небе като съзвездие и понеже била излъгала, че е по-хубава от Нереидите, винаги изглеждала така, все едно се върти на обратно.

Наистина е глупаво съзвездие.

Впоследствие Нереидите били много доволни от Посейдон, задето защитил честта им. Може би това бил планът от самото начало. Но какво по-хубаво от това петдесет красавици да мислят, че си страхотен? Повечето от Нереидите били готови е радост да се омъжат за Посейдон, но една от тях го отбягвала, тъй като била срамежлива и въобще не искала да създава семейство. Естествено, точно тя хванала окото на Посейдон.

Казвала се Амфитрита, а представата й за рая била да живее спокойно на морското дъно, без боговете да се опитват да я свалят с тъпи реплики, докато отивала да си напазарува в подводния мол.

За нещастие, Амфитрита била прекрасна. Колкото повече опитвала да избягва боговете, толкова повече те я преследвали. Черната й коса била стегната назад в мрежа от перли и коприна. Очите й били тъмни като шоколад, имала мила усмивка и красив смях. Обикновено се обличала в проста бяла рокля, а единственото й бижу било диадема от рачешки щипки. На мен това не ми звучи като нещо особено привлекателно, но явно такава била модата сред Нереидите.

Посейдон опитал всичко, за да спечели сърцето й. Солени ласкателства, серенада с китови песни, букет от морски краставици, португалска медуза с красиви червени панделки. Амфитрита отказала всичко. Когато се приближавал прекалено, тя се изчервявала и отплувала нанякъде. Накрая се притеснила толкова, че потънала вдън земя — или море. Посейдон я търсел навсякъде, но без успех. Решил, че никога няма да я види отново, а сърцето му потънало по-дълбоко от котва. Цупел се в двореца и плачел като гърбат кит, което объркало морските бозайници и причинило мигрена на гигантските калмари.

Най-накрая морските създания избрали бог на име Делфин да говори с Посейдон и да види какво не е наред. Делфин бил безсмъртният цар на делфините и добър приятел на бога на моретата. Как изглеждал? Ами като делфин, как мислите?

Делфин се появил в тронната зала и изцъкал на делфински:

— Какво става бе, юнак? Защо си толкова кисел?

— Заради Амфитрита — тежко въздъхнал Посейдон, — обичам я, ала тя избяга!

— Хм — според Делфин това било глупава причина да се цупиш. — Нали се сещаш, че има още четирийсет и девет Нереиди?

— Не ми пука! — изхлипал Посейдон. — Искам си Амфитрита!

— Тъпо — изкоментирал Делфин. — Виж, цялото това охкане и пъшкане обърква сонара на останалите. Тази сутрин два сини кита се сблъскаха и предизвикаха задръстване в Егейско море. Чакай да я намеря аз тази Амфитрита. Ще я убедя да се омъжи за теб.

Сълзите на Посейдон веднага пресъхнали. Това било впечатляващо, тъй като бил под водата.

— Нима ще направиш това за мен?

— Аз съм делфин — изцъкал Делфин, — имам огромен мозък. Ще се върна скоро!

На Делфин му трябвало известно време, но накрая намерил Амфитрита в западния край на Средиземно море, близо до мястото, където титанът Атлас крепял небето. Амфитрита била седнала на един коралов риф и гледала как залезът се отразява в дълбоката вода, образувайки розови лъчи в гората от водорасли. В ръката си държала лаврак, който стоял съвсем спокойно. Амфитрита наистина се разбирала с рибите. Аз по принцип не знам лавраците да са особено гальовни, но със сигурност харесвали много Амфитрита.

Делфин разбрал защо Посейдон си падал по нея. Тя излъчвала доброта и спокойствие, което не се срещало често при безсмъртните. Обикновено, колкото по-дълго живеели, толкова повече боговете се държали като разглезени деца. Делфин не знаел защо, но се бил убедил, че цялата тази история как с годините помъдряваш не е вярна.

Делфин доплувал до Амфитрита.

— Какво става?

Тя не се опитала да избяга. Никога не се била чувствала заплашена от него, вероятно заради усмивката му на делфин.

— Посейдон не спира да ме закача — въздъхнала Амфитрита, — иска да се оженим.

Лавракът направил един ленив кръг около ръката на Амфитрита, а после пак се разположил в дланта й. Делфин сподавил подтика си да го изяде. Лавраците били вкусни.

— Посейдон далеч не е от най-лошите — казал накрая.

— Не искам да се омъжвам за никого! — възразила Амфитрита. — Това ме плаши. Навличаш си голяма беля на главата. Чувала съм истории за това как боговете се отнасят със съпругите си…

— Познавам много богове — съгласил се Делфин, — които си имат бая гаджета дори след брака.

— Пфу! — отвърнала Амфитрита. — Това не ме притеснява. Не съм ревнива. Но не искам да се отнасят зле с мен. Държа да съм свободна, а не някой мъж да ме командва!

— Това ли е всичко — изцъкал облекчено Делфин. — Посейдон е с благ характер. Не мога да обещая, че ще ти е верен вовеки, но ще се отнася добре с теб и ще те пуска да ходиш, където искаш. Мога да говоря с него и да го накарам да обещае. Ако излъже, ще си има работа с господин Делфин.

Делфин махнал с перки, тъй като смятал, че така изглежда застрашителен.

— Ще направиш това за мен? — попитала Амфитрита.

— Естествено! — отвърнал Делфин. — А най-хубавото е, че ако се омъжиш за Посейдон, другите богове вече не могат да те закачат или задяват. Ще те оставят на мира, понеже Посейдон притежава огромна сила. Ще имаш и деца, а децата са страхотни. Дори по-яки от лавраците.

— Сериозно? — Амфитрита се загледала в лаврака в ръката си, сякаш не й се вярвало, че може да има нещо по-хубаво от него. — Е, добре. Ако поговориш първо с Посейдон и той ти обещае…

— Вярвай ми — казал Делфин, — имаш бога на делфините зад гърба си!

Делфин се върнал при Посейдон и му обяснил каква е сделката. Посейдон изпаднал в луда еуфория и веднага се съгласил, а сватбата му с Амфитрита се превърнала в най-голямото тържество, състояло се някога под водата. Богове, морски чудовища, четирийсет и деветте сестри Нереиди… всички били поканени. Китове плували и изпускали планктон, с който изписвали:

ПОЗДРАВЛЕНИЯ, ПОСЕЙДОН + АМФИТРИТА

Последното е по-трудно, отколкото звучи, тъй като те ме владеели добре правописа. Делфините направили акробатично шоу. Медузите светели пред двореца, а нимфите и русалките не спирали да танцуват.

Посейдон и Амфитрита били хубава двойка. Живели щастливо заедно и им се родили три божествени деца. Първото било Тритон, който приличал на останалите хора-риби, но вместо една, имал две риби опашки. Бил на служба глашатай на Посейдон. Когато баща му тръгнел нанякъде, Тритон отплувал напред и надувал раковината си, за да съобщи:

— Шефът идва! Трябва да изглеждате заети!

Второто дете на Посейдон и Амфитрита била Рода, морска нимфа, която станала покровителка на остров Родос — кръстен на нея, естествено. По-късно тя се омъжила за титана Хелиос.

Третото дете, дъщеря на име Кимополея, била голяма, шумна и непохватна и не я обичали колкото останалите.

Винаги ми е било мъчно за нея. Името й означава „Скитаща по вълните“, което звучи романтично, но характерът й бил по-скоро епичен.

Накрая намерила щастие. Станала богиня на свирепите морски бури и се омъжила за Бриарей, един от Сторъките, голям и шумен като нея. Паснали си идеално.

С напредването на годините Амфитрита открила, че Делфин бил прав. Тя обичала децата си дори повече от лавраците, а през повечето време Посейдон бил добър съпруг. Имал доста свалки с нимфи и смъртни, но това не безпокояло Амфитрита особено. Докато Посейдон не си позволявал да се държи собственически с нея, не й казвал какво да прави и се отнасял добре с трите им деца, нямало проблем за Амфитрита. Тя дори се държала мило с героите, деца на Посейдон, за разлика от някои други богини, за които се сещам. (Хера, да не ме чуе само.) Веднъж Тезей дошъл на гости и Амфитрита го посрещнала подобаващо, като сложила пурпурен плащ на раменете му, знака на царете.

И с мен беше мила, дори не ми се скара, когато си оставих мръсното бельо в гостната. Направи ми сладки. Не е опитвала да ме убие или поне аз не знам. Какво повече да искаш от една безсмъртна мащеха?

Що се отнася до Посейдон, добре е, че жена му била с благ характер, тъй като имал много приятелки и съответно деца от тях. Смятате, че Зевс е бил лош? Посейдон е този, който имал най-много деца полубогове!

Ако реша да ви разкажа за всички момичета, които е свалял, ще ни трябват триста страници с показалец и съдържание, наречен Малката Черна Книга на Посейдон. Но понеже ми е странно да говоря за връзките на татко, ще спомена само най-интересните моменти.

Първият е свързан с гръцка принцеса на име Коронея. Тя имала гъста черна коса и винаги носела тъмни рокли като на погребение. По някаква причина Посейдон решил, че е невероятно готина. Един ден я следвал по плажа и опитал да я сваля, но тя се уплашила и побягнала. Посейдон не искал тя да се измъкне като Амфитрита, затова хукнал подире й.

— Хей, върни се! Искам само целувка! Няма да те убивам!

Това не е най-умното нещо, което можеш да кажеш, преследвайки някое момиче. Коронея се паникьосала и се разкрещяла:

— Моля ви! Помогнете!

Затичала се към градските порти, но те били прекалено далеч. Разбрала, че няма да стигне дотам. Огледала хоризонта и забелязала блещукащия покрив на храма на Атина в далечината. И понеже Атина била първият бог на Олимп, за който се сетила, Коронея извикала:

— Спаси ме, Атина! Не ме интересува как!

Това също не е много умно.

Далеч нависоко в планината Олимп Атина чула как Коронея изрича името й. Боговете имали невероятно добър слух, що се отнася до собствените им имена. Забелязала бедното беззащитно момиче, преследвано от Посейдон, и се ядосала.

— Няма да стане, лепкава брада — промърморила тя.

Щракнала с пръсти и долу на плажа Коронея се превърнала в птица с черни пера — първия гарван. Затова думата „коронис“ означава гарван на старогръцки. Гарванът отлетял и оставил Посейдон сам и с разбито сърце на плажа. Също и с черно перо в косата.

Посейдон, разбира се, знаел, че Атина е превърнала Коронея в гарван. И бездруго й се дразнел заради случката с града, но сега вече наистина я мразел.

Решил да намери начин, та да я оскърби. Не му отнело много време. Скоро хлътнал по друго красиво момиче на име Медуза.

За разлика от Коронея, Медуза се зарадвала, че морският бог я харесва. Спретнали си хубава вечеря заедно и се разходили по плажа.

Накрая Посейдон изрекъл:

— Защо не отидем на някое по-уединено място?

— Не знам — изчервила се Медуза, — сестрите ми ме предупредиха за морски богове като теб!

— Стига де — казал Посейдон, — знам къде да идем. Много ще ти хареса.

Медуза трябвало да каже „не“, но Посейдон можел да бъде много убедителен, щом се налага. Завел я в града, право към храма на Атина. Той бил затворен през нощта, но Посейдон с лекота отворил вратите.

— Сигурен ли си, че това е добра идея? — прошепнала Медуза.

— Разбира се — отвърнал Посейдон, — мястото ще е само за нас.

Няма да извинявам постъпката на Посейдон. Знаел, че ще вбеси Атина. Използвал Медуза, за да си отмъсти. Забравил, че тя ще си го изкара на невинното смъртно момиче…

Посейдон и Медуза се настанили в краката на статуята на Атина, а това било страшна обида за нея — все едно някой да остави кучешко ако на вратата ви, да натисне звънеца ви и да си тръгне. Не, че съм правил такова нещо, да не си помислите!

От Олимп Атина погледнала надолу и видяла какво става. Искала да метне нещо.

— Не съм виждала нищо по-отвратително нещо — изръмжала тя. — Ще му кажа аз на Посейдон…

Призовала най-ужасното проклятие, за което се сетила. А Атина имала услужлив ум. В храма на Медуза й поникнали медни криле и нокти. Косата й се превърнала в гърчещи се отровни змии. Лицето й се изкривило така, че който го видел, щял да стане на камък.

Посейдон бил със затворени очи. Привел се за още една целувка, издал напред устни, след което чул странно съскане.

— Бебче, да не тече нещо — подразнил я той, а после отворил очи. Незабавно отскочил назад. Какво, как? БОГОВЕ! ЦЕЛУНАХ ТОВА! САПУН! ЩЕ СИ ИЗМИЯ УСТАТА СЪС САПУН!

Понеже бил безсмъртен, не станал на камък, но изрекъл още няколко думи, които не мога да напиша. Изнесъл се с пълна скорост, без дори да се извини на горката Медуза. Тя бързо осъзнала как изглежда. Покрила главата си с воал и се отдалечила. Накрая се заселила в една пещера далеч от цивилизацията, а компания й правели само двете й сестри. Трите в комплект са известни като Горгони. През годините те заприличали на Медуза само защото живеели с нея. Нямали силата да превърнат човек в камък, но боговете ги направили безсмъртни — от жал или като наказание, не зная, — така че да могат да се грижат за нея, без да се вкаменят. Горгоните създали големи проблеми на останалите герои, но това е друга история. Накрая лицето на Медуза се превърнало в един от символите на Атина, сякаш казвайки:

— ТОВА СТАВА, АКО СЕ ЗАКАЧАТЕ С МЕН!

Не всички връзки на Посейдон завършили толкова зле. Веднъж свалял момиче на име Евринома, която била много мила. Не знам само как татко е произнасял името й, но двамата имали дете, което нарекли Белерофон и което станало велик герой.

Друго гадже на Посейдон била Етра, която родила още по-великия воин Тезей. Та да не решите, че всички важни герои са синове на Зевс. Това е само пропаганда.

Но най-готиното нещо, що се отнася до Посейдон, било, че ако те харесвал, можел да те дари със силата на превъплъщението. Направил такъв подарък на приятелката си Местра, която се превръщала, в каквото животно си искала. Дал силата й на един от любимите си внуци, героят Периклимен, който можел да се бори като змия, мечка или дори ято пчели.

Аз не мога да се превъплъщавам. Благодаря, тате!

От друга страна, някои от децата на Посейдон не се получили както трябва. Може би зависело от настроението или вечерята му, но понякога Посейдон ставал баща на истински чудовища. Един от синовете му бил човекоядният циклоп Полифем. Друг — грозният великан Антей, който обичал да прекършва хората на две. Това ви го казвам, ако случайно си мислите, че вашите братя са зле.

Веднъж Посейдон се влюбил в принцеса Теофана. Тя била толкова красива, че всички мъже в царството й искали да се оженят за нея. Не я оставяли на мира, следвали я по улицата, нахлували в двореца с молба да я видят. Била като суперзвезда, обкръжена от папараци. Нямала мир и спокойствие. Накрая нещата станали толкова зле, че се помолила на Посейдон, който също я свалял:

— Успееш ли да ме отървеш от останалите женихи — обещала Теофана, — ще стана твоя приятелка. Само ме изведи от тук.

Земята потреперила. Разнесъл се гръмовен глас:

— НЯМАШ ПРОБЛЕМ. ТАЗИ НОЩ ИДИ В ОБОРА НА ОВЦЕТЕ!

На Теофана този план не й се сторил особено добър, но когато мракът се спуснал, тя забулила лице и опитала да се измъкне от двореца. Веднага я забелязали. Шейсет мъже я обкръжили с букети цветя и се развикали:

— Омъжи се за мен! За мен, за мен!

Теофана избягала в обора при овцете. Отървала се от цяла тълпа ухажори с шоколадови бонбони, а после и от дванайсет китаристи, които смятали да й посветят серенада. Докато стигне до обора, сто ухажори вече били по петите й. Теофана била толкова отчаяна, че нахлула в обора й…

ПУФ!

Превърнала се в овца и се изгубила в стадото. Тълпа влюбени момчета спрели и се огледали объркани. Претърсили обора, но не могли да намерят Теофана никъде. Накрая се отказали и се прибрали в двореца, смятайки, че тя рано или късно ще се върне там.

— Слава на боговете! — избляла Теофана.

— Благодаря — обадил се един голям овен до нея. Теофана преглътнала (нали овцете могат да преглъщат?):

— Посейдон?

Овенът й намигнал.

— Харесва ли ти новото ми кожухче! Аз си падам по овцете. Беее!

На Теофана й прилошало.

— Сега трябва да ти стана приятелка, нали?

— Такава е сделката — отвърнал Посейдон.

Изкарали нощта в овча романтика, която няма да описвам, за да не ми прилошее и на мен. Няколко месеца по-късно овцата Теофана родила вълшебния овен Крисомал, който незнайно защо имал златно руно. Поради този факт накрая го одрали и руното се превърнало в талисман, който се пада мой роднина. Затова не обичам да мисля за роднините си от гръцките митове по бащина линия. Може направо да полудееш.

Последната история за Посейдон е тъжна. Свързана е с това как почти завладял вселената, а вместо това го пратили да реди тухли. Случило се така…

На Хера й хрумнало, че боговете трябва да вдигнат бунт срещу Зевс.

Не я упреквам. Зевс наистина можел да бъде непоносим. Тя решила, че ще е много по-добре, ако олимпийският съвет се управлява в условията на демокрация, затова събрала някои от останалите богове — Посейдон, Атина и Аполон, бога на стрелците — и им разказала за плана си.

— Ще вържем Зевс — заявила Хера.

— Това ли е планът? — намръщил се Посейдон.

— Спя в една и съща стая с него — отвърнала Хера. — Докато хърка като дъскорезница, ще ви извикам и ще го вържем. После ще го принудим да отстъпи трона си и ще управляваме всемира заедно, като съвет на равни.

Другите не изглеждали убедени в мъдростта на това предложение, но си имали причини да не харесват Зевс. Той бил гневлив и допускал грешки, а слабостта му към красивите жени причинила главоболия на всички наоколо. А и всеки от боговете смятал, че може да управлява вселената по-добре от него. Само да взема властта, казвали си те. Посейдон определено бил изкушен. Защо не. Ако вържели големия му брат, той ставал най-силният бог на света.

— Съвет между равни значи — казал Посейдон, — бива. Харесва ми.

— Мда — Атина погледнала подозрително към Посейдон, — съвет…

— Страхотно — обобщила Хера, — намерете здраво въже, от вълшебния вид.

— Къде се продават? — запитал се Аполон. — В супермаркета?

— Аз имам — рекла Атина.

— Не се и съмнявам — промърморил Посейдон.

— Достатъчно! — скастрила ги Хера. — Довечера тримата ще се скриете на балкона. Когато Зевс заспи, ще изкукам като кукувица.

Посейдон не знаел какъв звук издават кукувиците, но предположил, че ще разбере, като чуе сигнала.

Тази нощ Хера направила така, че Зевс да преяде и да пие само нектар без кофеин. Когато заспал, повикала останалите. Те дотичали и вързали царя на боговете.

— Хмм? — изхъркал Зевс. — Какво става?

После се замятал. Опитал да вземе мълниите си, но бил с вързани ръце, а те висели на закачалката в другия край на стаята.

— ИЗМЯНА! — изревал той. — ПУСНЕТЕ МЕ!

Докато се мяткал, пробвал да смени формата си, за да се измъкне от въжето, но то се затягало още повече при всеки негов опит да се преобрази. Изревал на останалите богове и почнал да ги нарича с не особено ласкави имена.

— КАКВО ИСКАТЕ? — попитал той.

Дори вързан, Зевс бил доста страшен. Боговете се отдръпнали от леглото. Тогава Посейдон събрал смелост.

— Зевсе, управляваш лошо. Искаме да абдикираш, така че всички да управляваме всемира като съвет между равни.

— КАКВО? — извикал Зевс. — НИКОГА!

— Хубаво — въздъхнала тежко Хера, — не ни трябваш. Ще си съберем съвета сами и ще те оставим да гниеш тук.

— Подла, малка…

— Да вървим — казала Хера на останалите, — ще го проверим след няколко дни да видим дали тогава няма да е дошъл на себе си.

Посейдон не смятал, че е добра идея да оставят Зевс без охрана, но не желаел да се усамотява в стаята с крещящия повелител на светкавиците.

Боговете се събрали в тронната зала за своя пръв и последен конгрес на Народна Република Олимп. Бързо установили, че е трудно да се гласува за всяко нещо. Губело се много време. Дори дизайнът на новия олимпийски флаг отнел цели часове.

Междувременно нереида на име Тетида се разхождала по коридора до спалнята на Зевс. Какво ли търсела една морска нимфа на Олимп? Може би прекарвала нощта там или била на гости на приятелки. Не знаела нищо за бунта, но когато чула как Зевс вика за помощ, нахлула в стаята, видяла го овързан и попитала:

— Да не би да влизам в лош момент?

— Тетида! Слава на Мойрите! — извикал Зевс. — Измъкни ме оттук!

Бързо й разказал какво са сторили другите богове.

— Умолявам те — изплакал той, — ти си разумна морска нимфа. Пусни ме и ще съм ти длъжник!

Тетида преглътнала. Ако и Посейдон е участвал в бунта… той бил властелин на морето и неин господар. Но Зевс пък бил господар на всичко. Каквото и да сторела, щяла да си спечели могъщ неприятел.

— Ще те пусна — казала Тетида, — но ми обещай, че ще бъдеш милостив към останалите богове.

— МИЛОСТИВ?!

— Просто не ги хвърляй в Тартара и не ги режи на ситно, става ли?

Зевс пламнал от яд, но макар и с нежелание обещал да бъде милостив. Тетида взела ножици от гардероба и опитала да среже въжето. Вълшебните връзки обаче били прекалено здрави.

— Опърли ги с мълниите! — извикал Зевс. — Или не! Чакай! Аз съм овързан във въжетата. Сега като се замисля, не ги пърли.

— Дръж се — казала Тетида, — знам кой може да помогне.

Превърнала се в облак солена пара и отишла до морето, където намерила Сторъкия Бриарей. Той дължал на Зевс освобождението си от Тартара, затова с радост се съгласил да помогне.

Тетида успяла някак да вкара великана на Олимп, без боговете да забележат, и със стоте си сръчни ръце той бързо развързал въжетата. Зевс скочил от леглото, грабнал мълниите и отишъл до тронната зала, където боговете още спорели за новия флаг.

БУМ!

Зевс прекратил дискусиите и едва не сторил същото с останалите богове. Когато спрял да руши, използвайки олимпийците за мишени, наказал предателите за измяната. Удържал на обещанието си, което дал на Тетида. Не накълцал боговете на ситно и не ги хвърлил в Тартара. Вместо това вързал Хера и я оставил да виси над бездната на Хаоса, за да поразсъждава какво ли би било, ако падне в нищото и се разтвори вътре. Всеки ден Зевс я посещавал с мълния в ръка и казвал:

— Днес няма да е зле да те пусна и да те гледам как падаш!

Такова семейство били.

Хера накрая се освободила, но за това ще стане дума по-късно.

Атина се отървала без наказание. Вероятно е успяла да убеди Зевс, че няма нищо общо с коварния план и просто е чакала удобния момент да го освободи, а той като пълен идиот й повярвал.

Аполон и Посейдон обаче го отнесли. Временно изгубили божествените си сили.

Дори не знам как така Зевс можел да прави такива неща, но явно не било проблем. За да даде урок на някогашните двама богове, той ги изпратил като работници при троянския цар, който се казвал Лаомедон. Аполон станал негов овчар и пазел царските стада. Посейдон трябвало сам да построи новите стени около града.

— Шегуваш ли се? — възразил Посейдон. — Та това ще отнеме години!

Цар Лаомедон се усмихнал.

— Ами да. Но ще те наградя за усърдната работа, обещавам. А сега по-добре започвай!

Лаомедон всъщност нямал намерение да плати на Посейдон. Не харесвал бога на моретата. Просто искал да се възползва от безплатния му труд колкото се можело по-дълго. И понеже Посейдон нямал избор, започнал да работи. Макар и лишен от божествените си сили, той бил невероятен. По-силен, от който и да е смъртен, способен да носи по пет или шест каменни блока едновременно. Проектът отнел години, но накрая Посейдон изградил най-здравите стени, с каквито някой смъртен град можел да се похвали. Троя станала почти непобедима.

Като приключил, уморен и подразнен, Посейдон влязъл в тронната зала на цар Лаомедон.

— Готов съм — обявил той.

— С какво? — вдигнал очи Лаомедон от книгата, която четял. Били минали години и той напълно бил забравил за Посейдон. — А, да, стените! Бива си ги. Свободен си да си вървиш.

— Ами наградата ми? — премигнал Посейдон.

— Ами това ти е наградата. Свободен си да си вървиш. Ще кажа на Зевс, че си изпълнил клетвата си и той ще те направи отново бог. Каква по-добра награда от това?

— Превърнах града ти в най-силния на земята — изръмжал Посейдон, — съградих стени, способни да удържат цели армии. Обеща ми компенсация, а сега отказваш да платиш?

— Още ли си тук? — попитал Лаомедон.

Посейдон си излязъл от тронната зала.

Зевс го направил отново бог, но Посейдон така и не забравил обидата, която му нанесъл Лаомедон. Не можел да унищожи Троя просто така, Зевс бил забранил. Вместо това изпратил морско чудовище да тормози троянците. И още — потапял троянските кораби при всяка възможност. А когато настъпило времето на Троянската война… е, Посейдон не бил на страната на троянците.

И това, приятели, е баща ми. Спокоен, весел пич през по-голямата част от времето. Успеете ли да го ядосате обаче, знайте, че притежавал силна памет. Единственият бог, по-злопаметен от него… мда, сетихте се. Гръмотевичният. Предполагам, че отлагах достатъчно дълго.

Време е да поговорим за Зевс.