Джим Харисън
Легенди за страстта (4)

Епилог

С тази октомврийска сутрин разказът за Тристан завършва. Веднага след стрелбата Лъдлоу рухна, но привечер дойде на себе си. Тристан прегърна децата си, на които Пет по-късно обясни, че лошите мъже са дошли да убият баща им. Изабел изпадна в тиха истерия. Декър, индианецът кри и норвежецът погребаха телата, а през нощта индианецът кри потопи колата в един дълбок вир в горното течение на Мисури. Но не друг, а Бързия нож бе този, който полудя, преди още екотът на изстрелите да бе заглъхнал. Той танцува и пя около телата, извиваше се и подскачаше и си тананикаше монотонно, а после се наведе и взе на ръце припадналия Лъдлоу. Тристан знаеше, че ако убитите не бяха паднали от ръката на Лъдлоу, развълнуваният индианец можеше да вземе скалповете им.

Тристан откара след това децата си с шхуната в Куба и остана там цели двайсет и три години, чак до началото на революцията, когато се премести да живее в ранчото на Третата и съпруга й близо до Маклауд в щата Алберта. Ако се озовете близо до Шото и тръгнете с кола по Рамшорн Роуд, ще видите ранчото, което сега е собственост на един от синовете на Алфред от втория му брак, но няма да бъдете допуснат да влезете в него. Сега то е модерно ефективно стопанство, но малко по-надолу в каньона има няколко гроба, които означават нещо за неколцината техни близки, останали на земята: Самюел, Втората, Сузана и недалече от тях е погребан Лъдлоу между своите истински приятели — Бързия нож и Изабел; малко по-нататък са гробовете на Декър и Пет. Винаги сам, далечен и някак самотен, Тристан е погребан в Алберта.