Брент Уийкс
Разбитото око (100)

Втори епилог

Гавин се събуди легнал по корем, измръзнал, гол, върху твърд под. Изгореното му око беше превързано умело, но навсякъде имаше нови синини. Не помнеше как се е озовал на това място, където и да се намираше то. Обърна се намръщен от множеството гласове на болката, пеещи като хор на Слънцеднев, и отвори здравото си око.

Малка стая с извити стени: приличаше на сплескано кълбо. В тавана имаше дупка за пускане на хляб и дупка в пода за телесните му нужди. Не различаваше цвета, но по кристалните проблясъци се сети, че е в синята килия, която бе създал за своя брат.

И тя беше възстановена.

В мирното съвършенство на този гасящ страстите затвор Гавин изпита ужас и отвращение, каквито не бе познавал през целия си живот. Прониза го болка в гърдите. Задушаваше се, едва си поемаше въздух. Всички негови тайни бяха разкрити от единствения човек, когото обичаше, но изобщо не се надяваше да разбере някога.

Щом затворът е бил поправен, значи баща му беше неговият надзирател. И щом беше намерил тази килия, значи беше открил и другите. Баща му знаеше всичко: измамната победа при Разцепената скала, Дазен в ролята на Гавин и накрая убийството на неговия най-голям и любим син в жълтата килия.

Значи Андрос щеше да го накара да си плати.

Лишен от дрехи, титли, привилегии, власт, истинско зрение и свобода, лишен дори от фалшивото си име, Дазен гледаше мрачното си отражение в блестящата стена. Приличаше на мъртвец.