Лайза Клейпас
Магия (17)

Седемнадесета глава

— Късно тази сутрин — долетя гласът на Сам през вратата на банята, — имаш час при лекаря. Ако ти каже, че всичко е наред, ще получиш аерошини и патерици.

— Иска ми се отново да мога да се движа — каза Луси разпалено, докато се къпеше под горещия душ. — И съм сигурна, че ще ти е приятно да не ме разнасяш наоколо.

— Права си. Не мога да си представя защо съм си въобразявал, че опаковането на една полугола жена в найлони и носенето й насам-натам, може да е забавно.

Луси се усмихна и спря водата. Свали найлоновата шапка от косата си, която бе заела от Холи, и се загърна в голяма хавлиена кърпа.

— Вече можеш да влизаш.

Сам влезе в мократа баня и се приближи да й помогне. Държеше се непринудено… но до тази сутрин не се беше осмелявал да срещне погледа й.

Предишната вечер бяха стояли до късно на верандата и накрая се оказа, че са изпили цялата бутилка вино. Днес, обаче, Сам беше необичайно сдържан, сякаш се беше изморил да й прислужва. Луси реши, че независимо от това какво ще й каже днес докторът, ще настоява да й дадат патерици. Три дни бяха предостатъчни, за да тормози Сам.

Луси стоеше права и стискаше кърпата около себе си, като се опитваше да запази равновесие върху пода. Сам внимателно подпъхна ръка под коленете й, повдигна я и я пренесе в спалнята. Сложи я на края на матрака с провиснали надолу крака, вдигна една малка ножица и започна да реже слоевете найлон върху крака й.

— Направи толкова много за мен — каза Луси тихо. — Надявам се някой ден да мога…

— Всичко е наред.

— Искам само да ти кажа колко много…

— Знам. Колко си ми благодарна. Няма нужда да го преговаряме всеки път, когато ти помогна да излезеш от проклетия душ.

Примигвайки от грубия му тон, Луси прошепна:

— Съжалявам. Не си дадох сметка, че една обикновена любезност ще те раздразни.

— Не е обикновена любезност — каза Сам, клъцвайки последното парче найлон, — докато седиш тук мокра и почти гола, и ме гледаш с широко ококорени кукленски очи. Спести си благодарностите.

— Защо си толкова докачлив? Да нямаш махмурлук?

Той й хвърли сардоничен поглед.

— Няма как да имам махмурлук от две чаши вино.

— Всичко е заради мен, нали? Всеки на твое място би се раздразнил. Съжалявам. Но скоро ще се махна оттук и…

— Луси — каза той с пресилено търпение, — не се извинявай. Не се опитвай да проумееш каквото и да е. Просто… млъкни за няколко минути.

— Но аз… — Тя спря, когато видя изражението му. — Добре, млъквам.

Когато найлонът беше свален, Сам спря при вида на нараненото й коляно. Проследи ръба на тъмното петно; докосването му беше толкова леко, почти недоловимо. Главата му бе наведена, така че Луси не можеше да види израза на лицето му. Той подпря ръце на матрака от двете й страни и пръстите му се забиха в кувертюрата. Сипна тръпка разтърси тялото му, желанието разпука неговата сдържаност.

Луси не посмя да се обади. Беше вперила поглед в широките му рамене. Ушите й бяха пълни с ехото от ритъма на неговия пулс.

Светлината се плъзна по тъмната му коса. Докосването на устните му беше леко и парещо срещу натъртеното й коляно и я накара да трепне от изненада. Устните му се поколебаха, насочвайки се към вътрешността на бедрото й. Пръстите му се стегнаха около кувертюрата. Дъхът й секна, когато той се наведе по-навътре между бедрата й и тя усети тялото му, тежко и приятно, когато се притисна.

Още една целувка, по-високо, там, където кожата бе по-тънка и чувствителна. Под мократа кърпа тялото й беше едновременно горещо и студено. Ръцете му бавно се провряха под ръба на кърпата, от движението краищата й се разхлабиха и се разтвориха. Той продължи по-нагоре, дланите му преминаха по хълбоците и корема й, устните му ги последваха в пътека от остри усещания. Луси се отпусна безсилно, крайниците й натежаха. Сам разтвори хавлиената кърпа и чистият аромат на кожата й се вдигна като топъл полъх.

Замаяна от възбуда и смущение, Луси извърна лицето си настрана, очите й се затвориха да изличат всичко, освен интензивното усещане от докосването му. Тя искаше това толкова силно, че нищо друго нямаше значение. Той я любеше, използваше ръцете и устата си да я увлече в тъмния, сладък поток на желанието… никога досега не бе изпитвала подобно нещо… удоволствие, което сякаш размекваше костите й и ги превръщаше в течен огън. Палците му я галеха интимно, разтваряйки влажната плът. От устните й се откъсна един стон, когато усети топлината на дъха му, натиска на устата му, отворена срещу нея. Удар на езика му, леко подръпване. Започна да я ближе, ритъмът беше възбуждащ и сочен, а тялото й започна да пулсира и да се опитва да обхване празнотата. Тя безпомощно се повдигаше срещу него с всяко копринено докосване и завъртане, усещанията се надграждаха едно върху друго, докато достигнаха точката на запалване.

Металическият крясък на звънеца на входната врата преряза преливащата топлина. Луси замръзна, нервите й пищяха възмутено срещу звука. Сам продължи да я целува и гали, до такава степен погълнат от чувствеността на момента, че не регистрира звука. Но звънецът иззвъня отново и Луси изпъшка и отблъсна главата му.

Сам се откъсна от нея с тиха ругатня. Потърси краищата на кърпата и я покри с нея. Полуседнал, полунаведен срещу ръба на матрака, той дишаше с отворена уста. Крайниците му трепереха.

— Сигурно е някой от работниците — чу го тя да промърморва.

— Можеш ли…

— Не.

Той се отдели от леглото и отиде в банята, и след малко се чу плисък на течаща вода. Докато Сам излезе, Луси беше успяла да се завие с кувертюрата. Лицето му беше твърдо, челюстта — здраво стисната.

— Връщам се след минута.

Луси прехапа устни, преди да попита:

— Ядосан си заради това, което започна, или за това, че не го довърши?

Сам я изгледа замислено.

— И заради двете — каза той и напусна стаята.

* * *

Когато Сам слезе по стъпалата, яростната болка от възбудата не можеше да се сравни с горещите му емоции. Гняв, срам, неудобство. Беше толкова близко, толкова дяволски близко да прави секс с Луси. Знаеше, че е неправилно, но не му пукаше. Защо Луси не беше направила нищо, за да го спре? Ако не беше успял да поеме контрол над ситуацията, над себе си, щеше да направи сериозна грешка.

Той стигна до входната врата и я отвори. На прага стоеше Алис, сестрата на Луси. Лицето му се свъси невярващо. В продължение на един дълъг момент си позволи да си помечтае как я изхвърля безцеремонно от верандата.

Алис го изгледа студено, олюлявайки се на неудобните си високи токчета. Лешниковите й очи бяха големи и оградени с блестящ пурпурен грим, стряскащ за иначе тясното й лице. Устните й бяха в яркорозово червило. Дори и при най-добри обстоятелства, Сам би я намерил за дразнеща. Но точно сега, когато го бе измъкнала от леглото на Луси, с тялото му, което пищеше да се върне обратно и да си свърши работата, Сам не се чувстваше способен да прояви дори минимум цивилизованост.

— Не окуражаваме хората да се отбиват, без първо да се обадят — каза той.

— Тук съм да видя сестра си.

— Добре е.

— Бих искала лично да се уверя.

— Тя си почива. — Сам стоеше, подпрял едната си ръка върху рамката на вратата, блокирайки пътя й.

— Няма да си тръгна, докато не я уведомите, че съм тук — каза Алис.

— Луси има мозъчно сътресение. — След което добави без капка притеснение: — И не може да понася никакъв стрес.

Устните й се свиха в твърда черта.

— Мислите, че мога да я нараня?

— Вече сте я наранили — произнесе Сам спокойно. — Не е трудно да се досети човек, че чукайки се с бившето й гадже, сте загубили мястото си в списъка на привилегированите.

— Не е ваша работа да ме съдите за личните ми избори.

Само че предвид факта, че аферата на Алис с Кевин бе довела до верижна реакция, завършила с възстановяването на Луси в неговата къща, той предположи, че има правото да го каже.

— Докато Луси е под моя покрив — каза той, — е мое задължение да се грижа за нея. А вашите лични избори не ме засягат, стига Луси да е добре.

— Няма да си тръгна, докато не вляза да говоря с нея. — Алис повиши глас и го насочи към вътрешността на коридора. — Луси? Чуваш ли ме? Луси?

— Не ми пука дали ще стоите на верандата ми и ще кряскате цял ден — прекъсна я Сам, когато чу Луси да се обажда от втория етаж. — Като изгледа Алис гневно, той произнесе: — Отивам да видя как е. Стойте тук.

— Може ли да почакам вътре? — осмели сетя да попита.

— Не. — След което затръшна вратата в лицето й.

* * *

Когато се върна в спалнята, Луси беше облякла къси панталонки в цвят каки и тениска. Беше чула достатъчно от препирнята долу, за да знае, че Алис се е отбила без предупреждение и това не се е понравило на Сам.

Все още замаяна, Луси не можеше да реши как се чувства след случилото се преди малко между тях. Най-вече бе изумена от собствената си реакция към него, от смазващото удоволствие, което бе изличило всяка мисъл в главата й.

Когато Сам се приближи, тя усети как кожата й пламва. Погледът му се плъзна по нея и между веждите му се образуваха две мрачни бръчки.

— Как се добра до тези дрехи? — попита той рязко. — Оставих ги на скрина.

— Не съм се отпускала върху болния си крак. Беше само на една крачка и един подскок от леглото, а след това просто…

— По дяволите, Луси. Ако този крак се допре до пода още веднъж, ще… — Той млъкна, обмисляйки различни заплахи.

— Ще ме изпратиш в леглото без вечеря? — предположи тя сериозно. — Ще ми вземеш мобилния телефон?

— Какво ще кажеш за едно старомодно плясване по задника?

Но тя видя проблясването на загриженост в очите му и знаеше какво стои зад неговото раздразнение. Усмихна се леко.

— Холи ми каза, че не вярваш, че пляскането решава нещата.

Когато Сам я погледна, скованите му рамене се отпуснаха и суровите линии около устата му се смекчиха.

— За теб може да направя изключение.

Усмивката остана върху лицето й.

— Отново флиртуваш с мен.

— Не, аз… — Звънецът на входната врата издрънча нетърпеливо. — Исусе… — прошепна Сам.

— Може би трябва да се срещна с нея — извинително каза Луси. — Ще ме свалиш ли долу?

— Защо искаш да се подлагаш на това?

— Не мога да избягвам Алис вечно. А и мама пристига вдругиден. Може би ще се зарадва, ако дъщерите й са се помирили в някаква степен.

— Прекалено скоро е.

— И аз така мисля — призна Луси. — Но сега е дошла и може би е добре веднъж завинаги да приключим с това.

Сам се поколеба, преди да плъзне ръце под нея.

Контактът я разтърси така, като че между тях бе преминал електрически ток. Тя се опита да прикрие реакцията си и да диша равномерно. Но когато се хвана за раменете му, видя по шията му да се надига червенина и разбра, че не е единствената развълнувана.

— Благодаря ти — каза тя, когато той се обърна на една страна, за да може да преминат през вратата. — Знам, че би предпочел да я изриташ.

— Аз пак мога да я изритам. — Сам тръгна към стълбите. — Ще те държа под око. При първия знак за неприятност ще изхвърчи оттук.

Луси се намръщи.

— Не искам да се въртиш около нас, докато си говорим.

— Няма. Но ще съм наблизо, ако ти потрябва подкрепление.

— Не се нуждая от подкрепление.

— Луси, знаеш ли какво е мозъчно сътресение?

— Да.

Сам продължи, сякаш не я беше чул:

— Мозъчно сътресение има тогава, когато си удариш главата толкова силно, че мозъкът се блъсне в черепа, убивайки безброй неврони. Това може да причини проблеми със съня, депресии и загуба на памет, и тези странични ефекти се влошават, ако човек се напряга по какъвто и да било начин. — Той спря и добави раздразнено: — Което включва и секс.

— Докторът ли го каза?

— Не беше нужно.

— Не мисля, че сексът може да влоши положението ми, освен ако не го правим с главата надолу или на батут.

Макар, че тя искаше да прозвучи забавно, Сам не изглеждаше в настроение за забава.

— Няма да го правим в никаква поза — каза той разпалено.

Когато сложи Луси на дивана и подпря краката й, Ренфийлд се вдигна от черджето си в ъгъла. Той се затътри към тях, физиономията му беше разцепена от свадлива кучешка усмивка. Луси се наведе да го погали, докато Сам отиде да доведе Алис. Той въведе сестра й в дневната, без каквито и да е церемонии.

Странно, въпреки че Луси беше тази с превързан и шиниран крак, стори й се, че Алис е далеч по-уязвима. Тежкият грим, напрегнатото изражение, движенията, ограничени от обувките със седемсантиметрови токчета, всичко допринасяше за изражение на обидена несигурност.

— Здрасти — кимна Алис.

— Здрасти. — Луси се насили и по устните й се плъзна неестествена усмивка. — Настанявай се.

Алис се отпусна предпазливо на ръба на един близък стол и сякаш цялата им история се завърна. Отношенията й с Алис бяха най-разочароващото нещо в живота й, изпълнени с конкуренция, завист, вина, възмущение. Те бяха израснали, борейки се за ограниченото право на внимание от своите родители. Въпреки че Луси винаги се беше надявала, че конфликтът между тях ще се уталожи с възрастта, сега беше по-зле от всякога.

Забелязвайки, че Алис се взира в кучето, Луси каза:

— Това е Ренфийлд.

Булдогът изсумтя и погледна Луси, от долната му челюст се беше проточила лига.

— Да не би нещо да не е наред с него? — В таса на Алис се долови отвращение.

— Би било по-лесно да ти кажа какво не е наред с теб — реагира Сам. Той се обърна към Луси и добави: — Имаш десет минути. След десет минути сестра ти да я няма. Трябва да си почиваш.

— Окей — отвърна Луси спокойно.

Изражението на Алис стана обидено, докато гледаше как Сам излиза от стаята.

— Защо е толкова груб?

— Опитва се да се грижи за мен — тихо отвърна Луси.

— Какво си му казала за мен?

— Съвсем малко.

— Сигурна съм, че си му разказала как Кевин те е изоставил и какво според теб съм направила, за да…

— Всъщност, не си основната тема в нашите разговори — рече Луси по-остро, отколкото възнамеряваше.

Алис затвори уста, изглеждаше засегната.

След кратко мълчание Луси попита:

— Мама ли те накара да минеш да ме видиш?

— Не. Идеята беше моя. Все още ме е грижа за теб, Луси. Невинаги съм се държала по начина, по който би ти харесало, но все пак съм ти сестра.

Луси сдържа язвителния коментар. Осъзнала, че е напрегната от главата до петите, тя се опита да се отпусне. По гърба й преминаха болезнени тръпки. Защо, за бога, Алис беше дошла? Луси искаше да вярва, че е водена от загриженост, или най-малкото от някакво искрено сестринско чувство. Но явно беше нужно нещо много повече от кръвна връзка, за да се възстановят нещата между тях. Защото горчивата истина, за съжаление, беше тази, че ако Алис не й беше сестра, тя не би искала да има нищо общо с нея.

— Как върви с Кевин? — попита Луси. — Още ли планирате сватбата?

— Да. Мама и татко пристигат утре да обсъдим подробностите.

— Значи те ще платят разходите?

— Така мисля.

— Бях сигурна, че ще го направят — каза Луси мрачно, преди да успее да се възпре. Независимо какво казваха, родителите й никога не държаха Алис отговорна за каквото и да било.

— Според теб не трябва, така ли? — вдигна вежди сестра й.

— А според теб? — контрира Луси.

— Разбира се, че трябва. Аз съм им дъщеря. — Очите на Алис станаха безмилостни — Има нещо, което е нужно да разбереш, Луси. Никога не съм планирала да те нараня. Не е планирал да го направи и Кевин. Не беше заради теб. Ти беше просто…

— Странична щета.

— Предполагам, че може да се каже и така.

— Нито единият от вас не си даде труда да помисли отвъд това, което сте искали в момента.

— Ами, любовта е такава — отвърна Алис без следа от угризение.

— Нима? — Потъвайки по-дълбоко в ъгъла на дивана, Луси обви ръце около себе си. — Да ти е хрумвало някога, че когато Кевин е осъзнал, че иска да приключи връзката си с мен, ти може да си изглеждала като най-лесния изход за това?

— Не — изстреля Алис. — Имах огромното самочувствие да вярвам, че може би е влюбен в мен, и че — колкото и да не ти се вярва, — някой може всъщност да предпочита мен пред теб.

Луси вдигна възпираща ръка и се опита да преодолее пристъпа на гняв. Зараждаше се скандал и тя знаеше, че няма да може да се справи. Стресът да е близо до Алис беше достатъчен, за да отключи главоболие, което стегна челото й като менгеме.

— Да не задълбаваме. Нека се опитаме да измислим как да продължим оттук нататък.

— Какво има за разбиране? Аз се омъжвам. Всички продължаваме. Така че и ти би трябвало да го направиш.

— Малко по-сложно е — отвърна Луси. — Това не ти е сапунена опера, където хората удобно забравят миналото и всичко по магически начин се оправя. — Когато видя как Алис се стяга, Луси си спомни със закъснение, че сестра й е загубила работата си като сценарист на шоуто „Каквото сърцето знае“. — Съжалявам — смотолеви тя. — Нямах намерение да ти напомням за това.

— Добре — каза Алис кисело.

Двете замълчаха за момент.

— Търсиш ли нова работа? — осмели се да попита Луси.

— Това не те засяга, няма защо да се тревожиш.

— Не се тревожа, само… — Луси въздъхна. — Разговорът с теб е като да вървиш през минирано поле.

— Не всичко е по моя вина. Какво да направя, като Кевин предпочита мен, а не теб? Той така и така щеше да те остави. Какво трябваше да направя? Просто исках да бъда щастлива.

Наистина ли Алис не разбираше какво означава да си щастлив за сметка на друг? И дали наистина имаше някакви цели отвъд това? Странно, сестра й никога не бе изглеждала по-малко доволна от сега. Проблемът с преследването на щастие беше, че не е дестинация, до която можеш да стигнеш. А нещо, което се случва по пътя. И това, което правеше Алис сега — да улови всяко достъпно удоволствие, отхвърляйки всички скрупули — практически беше гаранция, че тя ще свърши зле.

Но Луси каза единствено:

— Аз също искам да си щастлива.

Алис изсумтя. Но Луси не я обвини, тъй като знаеше, че сестра й не разбира какво има предвид.

Часовникът на камината отброи почти минута, преди Алис да заговори.

— Ще те поканя на сватбата. От теб зависи дали искаш да дойдеш. От теб зависи също дали ще поддържаме връзка. Аз бих искала нещата да се върнат към нормалното. Съжалявам за всичко, което ти се случи, но не е по моя вина, така че няма да прекарам остатъка от живота си, плащайки за това.

Това беше дошла да й каже сестра й, осъзна Луси.

Алис се изправи.

— Сега трябва да вървя. Между другото, мама и татко искат да се запознаят със Сам. Искат да те изведат на вечеря утре или да донесат нещо.

— О, страхотно — каза Луси уморено. — Сам адски ще се зарадва. — Като облегна глава на дивана, тя попита: — Искаш ли да го извикам да те изпрати?

— Не си давай труд. — Токчетата на Алис затракаха по дървения под.

Луси остана неподвижна и мълчалива няколко минути. В един момент осъзна, че Сам стои до нея, лицето му беше неразгадаемо.

— Какво чу? — попита го тя.

— Достатъчно, за да разбера, че сестра ти е една егоистична кучка.

— Ужасна е — промърмори Луси.

— Получила е това, което е искала.

— Винаги го получава. Но това никога не я прави щастлива. — Като въздъхна, Луси разтърка врата си. — Родителите ми пристигат утре.

— Чух.

— Не си длъжен да идваш да вечеряш с нас. Те ще ме вземат и ще отидем някъде; тъкмо ще останеш малко на спокойствие.

— Ще дойда с теб. Искам.

— Това е повече, отколкото бих могла да кажа. Напълно съм сигурна, че ще започнат да ме притискат да се сдобря с Алис, освен това ще искат да присъствам на сватбата. Ако наистина отида, ще бъде ужасно. Ако не отида, ще изглеждам като ревнивата по-голяма сестра, която завижда. Както обикновено, няма печеливш в нашето семейство. С изключение на Алис. Тя винаги печели.

— Невинаги — каза Сам. — Не и ако печеленето означава да се омъжи за Пиърсън. Ще са една адска двойка.

— Съгласна съм. — Луси отпусна глава на дивана, съзерцавайки Сам. По устните й премина горчиво-сладка усмивка. — Трябва да се върна към работата си със стъклото. Това е единственото нещо, което ще ми помогне да престана да мисля за Алис, за Кевин и за родителите ми.

— Какво мога да направя? — попита Сам тихо.

Луси осъзна, че гледа в дълбоките му синьо-зелени очи и си мисли, че в спретнатия й, старателно организиран списък с планове и надежди, Сам Нолан изобщо не пасва. Той беше усложнение, което не беше взела предвид.

Но въпреки признатите от самия него недостатъци, той беше честен, грижовен мъж. Господ знае, че не бе познавала много такива през живота си. Проблемът беше, че думата завинаги не можеше да се приложи към връзка с мъж като Сам. Нещо, което той ясно беше дал да се разбере.

Вместо да се концентрира върху това, което не можеше да има с него… може би трябваше да се опита да открие какво е възможно. Никога досега не бе имала връзка, базирана на приятелство и удоволствие, без да са включени емоции. Можеше ли да го направи? Какво печелеше от това?

Шанс да се чувства жива. Шанс да преживее чисто, неподправено забавление, преди да продължи към следващия етап от живота си.

След като взе решението, Луси погледна решително към Сам. Беше я попитал какво може да направи за нея. Е, тя вече имаше отговора.

— Прави секс с мен.