Михаил Лермонтов
Сам потеглям в нощ небесносиня…

Сам потеглям в нощ небесно синя,

пътят каменист блести в мъгла.

В Бог се вслушва тихата пустиня

и звезда говори със звезда.

 

В небесата е спокойно, чудно!

Спи земята в ярка синева.

А защо ми е тъй болно, трудно?

Що ли чакам? За какво тъжа?

 

Веч не чакам нищо от живота

и за миналото нямам жал,

търся свобода и мир с охота —

сън дълбок, забрава бих желал.

 

Но не хладен сън във гроб могила,

искам да заспя навек, така

че в гръдта да дреме жива сила

и с дъха да се издига тя.

 

За любов глас сладък да ми пее,

ден и нощ да гали моя слух,

тъмен дъб над мен да зеленее,

с шумолене, като шепот глух!

М. Ю. Лермонтов

Превод от руски — 2011 г.