Десислав Начков
Мълчанието на словото

В началото бе словото,

и в края бе отново то,

но някак си — преправено

и в граници поставено.

 

Безспир хвърчаха думите,

препълниха се друмите,

със думи и послания,

псувни и пожелания.

 

Навред, езици всякакви,

обхождаха земята ни,

все в чуждото се взираха

и в синя зона спираха.

 

Чуждици захаросани,

цинизми — нежигосани,

без виза в къщи влязоха,

почти незабелязано.

 

А всеки знае, че словото

не е като оловото —

веднъж напред захвърлено,

да пада все на дъното.

 

То може, без съмнение,

в безброй съотношения

да смесва свойто качество

по най-различни начини.

 

И всеки се възползваше,

без мярка го използваше,

но тази операция

доведе до инфлация.

 

Обезцени се словото

и трябваше с оковите

на мерки — антикризисни,

да бъде спрян фалита му.

 

Въведоха комисии

със най-различни мисии

и куп ограничения

на всички изявления.

 

С наредби и инструкции,

свободните конструкции —

заместени с клишета,

превърнаха се в шепот.

 

Започна се кампания

на строги наказания

и показни арести

за бедната словесност.

 

И стана навик някак си,

да крием във душата си,

това което искаме

да казваме и пишеме.

 

Е вярно, излекувахме

самото боледуване,

ала така загубихме

свободното общуване.

 

И плахо се отправяме

надолу — към забравата,

с едничкото послание —

да пазиме мълчание.