Десислав Начков
Листопадна самота

Листопадна самота,

многоцветна пъстрота,

лъкатушещи листа,

тиха есенна мълва.

 

Свил гръбнак замислен път,

взрян в молитвен горски кът,

гдето нежни багри бдят

и велурен плат тъчат.

 

Горе, в сивото небе

само вятъра снове,

и към южни брегове

властно птиците зове.

 

Тук-там дремещи скали,

като каменни мъгли,

ронят сбраните сълзи

на отминалите дни.

 

Сгушен, малък манастир,

богобоязлив пастир,

слуша тихия псалтир,

славещ есенния мир.

 

Със прошарена коса

и аз слушам песента,

лъкатушещи листа

милват есенна душа.