Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите цивилизации (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La civilisation greque a l’epoque archaique et classique, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Франсоа Шаму

Заглавие: Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха

Преводач: Слава Михайлова

Година на превод: 1978

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Издателство „Български художник“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Националност: френска

Печатница: Държавна печатница „Георги Димитров“

Излязла от печат: 25. IV. 1979 г.

Редактор: Никола Георгиев

Редактор на издателството: Екатерина Коларска

Художествен редактор: Тома Томов

Технически редактор: Спас Спасов

Художник: Иван Марков

Коректор: Лидия Станчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14573

История

  1. — Добавяне

Увод

Съвременният свят дължи безкрайно много на гръцкия народ. Категориите на мисълта, с които все още си служим, са определени за пръв път от него. Ние му дължим нашите най-важни интелектуални оръдия, а също и основните начала на нашия морал. Римската империя се е подхранвала от гръцката цивилизация, приела е нейното наследство и го е предала на средновековна Европа, която посредством латинската традиция е съчетала много от него с основните черти на тържествуващото християнство. По-късно, през XV век, обществата на модерна Европа получиха отново непосредствен достъп до гръцките източници. Откривайки наново методите на мислене и възкресявайки за нов живот формите на изкуството, създадени и развити от древна Гърция, те отбелязаха изключително бързо и бляскаво развитие. Разбира се, съвременната наука и техника оставиха далеч зад себе си постиженията на учените и инженерите от Античността. Но в линията на прогреса между тях и нас няма прекъсване и ние винаги сме се чувствували наследници на гърците в много сфери на нашата култура.

Ето защо остава така жив интересът на нашите съвременници към народа и културата, на които се чувствуваме толкова задължени. Този интерес може да бъде удовлетворен всестранно, защото източниците ни за опознаване на антична Гърция са изключително богати и разнообразни. Гръцкият език е представен с литературни текстове без каквото и да било прекъсване от VIII век пр.н.ера[1] до наши дни. Неотдавнашното разчитане на микенските плочки дори позволява (наистина с помощта на чисто административни документи, чието тълкуване е твърде трудно) да се върнем назад поне до XV век пр.н.ера. Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години. Наред с тези писмени източници археологията ни дава за Гърция извънредно богата и в общи черти много добре класифицирана документация. Паметниците, които археологията изучава след тяхното откриване, не само представляват интерес като извор на сведения за културата, на която са свидетели, но твърде често имат и естетическа стойност, към която ние сме отзивчиви и днес, независимо от отдалечеността на времето. И накрая — а това също е благоприятно и не най-маловажно обстоятелство — страната, където са живели древните гърци, където те са изработили своята концепция за света и своята естетика, ни е леснодостъпна. В наши дни няма нищо по-лесно от едно пътуване в Гърция и поне за известно време още ние имаме предимството с малко усилия да откриваме на гръцка земя в техния автентичен облик, пощадени в съществените си черти от еднообразието на съвременния живот, същите онези пейзажи, които са гледали Омир, Софокъл* и Платон*.

Това са средствата, с които разполага съвременният човек, стремящ се да опознае по-добре далечните начала на собствената си мисъл. Наистина темата е толкова обширна, че поразява непосветения; тя може с основание да смути и професионалния елинист, който съзнава несигурността на знанията си и слабостта на силите си, явно недостатъчни за такава огромна задача. Но причина ли е това да се отлага непрекъснато един опит за синтез, несъмнено много труден, но станал наложителен за всеки, който в наше време си дава сметка за голямата потребност на хората у нас да намерят ясна връзка със собствената си история? Те чувствуват нужда да се осигурят срещу опасностите, застрашаващи силата и дълготрайността на цивилизацията, която ни е направила това, което сме, но чиято универсална стойност и самобитност твърде често сме склонни да отричаме. Нека ясното съзнание за тази потребност на нашето време бъде оправданието, от което се е нуждаел авторът, за да се заеме с този труд.

Задачата, която си поставя авторът, не е и не би могла да бъде да, обхване в рамките на само един том всичко онова, което трудът на елинисти, археолози, филолози и историци ни е разкрил от античния свят. Такава претенция би била смешна и той изрично я отхвърля. За подобна задача усилията на един живот не са достатъчни и каквито и старания да положи човек, един такъв труд ще страда винаги от някоя сериозна празнота или от някое голямо несъответствие в пропорциите. Тук целта е по-скоро да се поднесат на читателя в достъпна и спокойна форма някои размишления за основните аспекти на архаичната и класическата епоха, така, както ги вижда днес един човек, който двадесет и пет години се е занимавал с тяхното изучаване. Предметът на тези разсъждения, обхватът и насоката, която ще вземат, зависят до голяма степен от темите за изследване, които случаят е изпречил пред автора в научната му дейност. Ето защо разработката на някои въпроси може да изненада с пълнотата си за сметка на други теми, които може би ще се видят на читателя несправедливо пренебрегнати. Все пак по-добре беше открито да се поеме този риск, отколкото на всяка цена да се наложи едно лъжливо и изкуствено равновесие. Ако всяко човешко дело е несъвършено, то авторът би желал, драги читателю, тази книга да бъде поне добросъвестно написана.

* * *

Ние не мислим вече като Тен, че всичко или почти всичко може да се обясни с влиянието на природната среда и климата. Историята се прави именно от хората и те оползотворяват географските условия съобразно с упоритостта и находчивостта си. Вярно е обаче, че тези условия улесняват повече или по-малко съществуването на хората и от своя страна спомагат да се оформи характерът на отделните народи. А за всеки, който е посетил Гърция и съседните й земи, е очевидно, че този район на Средиземноморието е оказал най-благотворно влияни върху древните си обитатели. Ако за съвременните хора, притежаващи толкова различни средства да се справят с изискванията на земята и с капризите на климата, привлекателността на егейския свят си остава все още толкова силна, то каква ли е била тя по времето, когато зависимостта на човека от природните условия е била много по-осезателна, отколкото в наши дни! Да си припомним в общи черти какво представлява тази привилегирована земя.

Същинска Гърция заема южния край на Балканския полуостров. Тя има скромни размери: само 400 км делят масива на Олимп, който бележи северния край на Тесалия, от нос Тенар (или нос Матапан най-южната точка на Пелопонес). Но тази малка страна е извънредно разчленена поради планинския си характер и силно нарязаните си брегове. Затова у онзи, който пътува през нея, тя и днес още оставя впечатлението, че е много по-обширна, отколкото би могло да се допусне с размерите й върху картата. Разнообразието на пейзажа, в който почти никога не отсъствува вертикалният елемент на планините, често съчетан с водната повърхност на морската шир, засилва още повече чувството за широта и простор, което очарова наблюдателя.

В континентална Гърция, която отвъд Коринтския залив продължава с Пелопонеския полуостров (или Морея), почти навред се издигат не много високи, но стръмни планини (никоя от тях недостиг 3000 м). Единствените две по-значителни равнини са Беотийската (в Античността голяма част от равнината е заемало сега пресъхналото езеро Копаис) и по̀ на север Тесалийската равнина, единствената, където се случва хоризонтът да не е преграден от планини. Навсякъде другаде между планините и хълмовете се откриват само малки затворени котловини или крайбрежни терасовидни склонове, рядко по-дълги от 20 км. Между тези котловини разкъсаният релеф на терена, обикновено дава възможност да се използуват тесни пътища, които минават покрай самия бряг или през лъкатушните и стръмни долини. За щастие морето, врязвайки се дълбоко между планините, предлага удобен път за съобщения: никоя точка в същинска Гърция не се намира на повече от 90 км от брега.

Островна Гърция е естествено допълнение на континентална Гърция. Островите на Егейско море са с по-голямо значение от Йонийските острови, които са донякъде изолирани край пустите пространства на централното Средиземноморие. Затворено на юг от дългата и тясна и висока преграда на остров Крит, чиято планина Ида достига почти 2500 м височина, и на север от бреговете на Македония и Тракия, Егейско море е осеяно с толкова много острови, че там кораб рядко губи сушата от погледа си. От Евбея до Родос* Цикладите и Южните Споради (или Додеканезите) очертават между Гърция и Мала Азия един непрекъснат низ от изплували из водата земи. Благодарение на тези планински острови, убежище за мореплавателя, целият егейски басейн се е превърнал в нещо като придатък към Гърция.

Повече от островите имат скалиста почва, лишена от сладководна вода и не особено благоприятна за растителността. Само най-големите от Цикладските острови — Андрос, Тенос, Наксос*, Парос и Мелос — предлагат по-добри условия. Вулканичният остров Санторин (Тера* през Античността) дължи на своята варовита почва (пемза) особеното си плодородие, но липсата на естествено пристанище е пречила на неговото развитие. По-богати са островите край азиатския бряг — Лесбос, Хиос и Самос, едва разделени от континента с ивица море; те участвуват съвсем естествено в живота на малоазийското крайбрежие. На юг Родос лежи малко отделен встрани. На север Самотраки*, Тасос и трите дяла на Халкидика* образуват най-издадените части на Тракия и Македония. Между тях и Цикладите се намират островите Лемнос, Скирос и Спорадският архипелаг, бележат като полезни ориентири северната част на Егейско море.

Разбира се, между отделните райони на една толкова разнообразна страна има значителни различия: докато върховете на Пинд са покрити с алпийски гори, Делос и Китера са голи скали, а лете приветливите полета на Елида с вечнозелени хоризонти контрастира ярко с Тесалийската равнина, прашна и изгорена от слънцето. Но тези различия, освен в изключителни случаи, се проявяват само във вътрешността на страната, на чийто облик средиземноморският климат придава своеобразно единство. Още от Античността този климат е бил смятан за особено благоприятен. „Гърция е получила като дял — казва Херодот — най-умерените годишни времена на земята“. Морето, планините и най-вече етезийските ветрове* (летните ветрове, които в Цикладите наричат мелтем) правят поносима горещината на дългото лято. Зимата, обикновено мека, е сезонът на дъждовете, но има и хубави слънчеви дни. Студът и мразът не са, разбира се, непознати и понякога пада сняг дори в Атика; но студът трае кратко, както са кратки и редките, но силни бури. Изобщо климатът е здрав и предразполага към живот на открито. Въздухът с право се слави с чистотата си; Еврипид* възпява атмосферата на Атика като „най-светлата, която съществува“ („Медея“, 829–830). Ако истинските реки са рядкост, като Ахелой в Акарнания и Арахт в Епир, Пеней в Тесалия, Алфей в Аркадия и Елида, то поне не липсват извори, освен на Цикладите, където обикновено се използуват цистерни.

1_karta_gurzia_ostrovi.jpgКарта 1. Гърция и островите в Егейско море.

На тази земя виреят различни култури: житни (ечемик и пшеница) лозя, маслинови и смокинови дървета. Едрият добитък намира пасища само в планините или в Тесалийската равнина, чиито коне били прочути. Затова пък овци, кози и свине могат да пасат безпрепятствено в храсталаците. През Античността дивечът е изобилствувал: питомни и диви зайци, диви птици, глигани, елени и лопатари. Имало е и хищници — мечки, вълци, дори лъвове, за които чак до класическата епоха са ходили на лов из планините на север. Езерата са предлагали на рибарите богат улов, например змиорки от езерото Копаис в Беотия, изнасяни за Атина. А морската риба е била предмет на интензивен риболов — като се почне от дребната аншоа и сардините и се стигне до едрите тонове. Също така твърде отрано гърците се научили да отглеждат пчели. Земята и нейните недра предлагали различни богатства: чудесен строителен камък като камъка за дялане (или порос) от Сикион*, сивосинкавия варовик от Парнас и мрамора* от Цикладите, Тасос и Атика; глината, която позволява да се строи с непечени тухли и стимулира развитието на керамиката, особено когато тази глина е, както в Атика, от изключително качество; полезни и благородни метали. В Евбея има мед, сребро се намира на Тасос, на Сифнос* в Цикладите и най-вече в хълмовете на Лаврион*, в самия край на Атика; злато — на Тасос и в съседна континентална Тракия. Въпреки че желязната руда е от средно качество, тя е много разпространена. На остров Мелос* се намира в изобилие дори обсидиан, този черен, твърд и режещ като стъкло камък, толкова рядък и така ценен през неолитната епоха.

Така гръцката земя предлага благоприятни условия за съществуване на хората, но необходимо е още човек да бъде достоен за тях и да положи труд, за да ги оползотвори. Защото наред с природните преимущества не могат да се пренебрегнат и известни несгоди: опасността от земетресения съвсем не е въображаема. Коринт*, Санторин, Кефалония са страдали жестоко от тях, страдат и в наши дни. Обработваемата земя е наистина добра, но тя заема само 18% от територията и земеделецът трябва непрестанно ту да се бори с ерозията, ту да напоява почвата по изкуствен начин. Извънредно голямата раздробеност на земята поради планинския й характер благоприятствува за възникването на малки политически единици, но пречи за създаването на голяма държава. Ако морето, което прониква навсякъде, улеснява съобщенията с външния свят, то размяната може да се осъществява единствено с цената на труд и изобретателност. Гърция може да изнася само продукти със сложен производствен процес като вино, дървено масло, благовония, теракоти, метални предмети, докато самата тя има нужда от известни суровини и преди всичко от жито. Слабото производство на зърнени храни е причина над нея да тегне постоянна заплаха от глад — колкото и малко да нарасне населението, то веднага усеща „недостига на земя“, тази стенохория, която е била една от най-важните причини за гръцката емиграция в чужбина. Така гръцкият народ е бил обречен да се труди, да проявява интелигентност и да търси териториално разширение, за да не загине. Историята показва, че той е съумял с висок жизнен дух да се справи с тези не твърде благоприятни, но стимулиращи условия на съществуване.

Бележки

[1] Всички дати в изложението по-нататък, освен ако изрично не е указано другояче, се разбират „преди новата ера“, поради което това означение е съкратено. — Б.ред.