Стефан Фурнаджиев
Религия

Вън са пресните бесилки за врата ми.

И бурето е там, прогнило зъзне.

2 октомври 1935г. — вторник.

С черни върви навивам белите навои —

целия съм слух.

Змийски се върти камата в канията,

в пусията оловото зее.

 

Побратимих клетвата с огъня,

сърпа и куршума.

Пламъкът мята езици усойни,

жаравата на шиш се пече.

 

Свит на лакът, нощувам.

Ни вълк, ни Господ до мене.

И над ямурлука ми

дъбов лист — зелено знаме,

сън от рана,

клуп от въже…

Сека дръвник за главата си…