Леонид Ленч
Абитуриентката Тома и майка й (3)

III

Човечето, което можело „да уреди всичко това“, се казваше Константин Сергеевич.

— Аз съм абсолютен адаш на великия реформатор на театъра! — каза то малко патетично, представяйки се на майката на Тома. Беше го поканила през деня, когато нито Тома, нито баща й си бяха вкъщи. Пълничък, обръснат, много подвижен, целият мазен, сякаш току-що се беше топил в зехтин, той се хареса на майката на Тома, понеже й беше спестил необходимостта да обяснява деликатната същност на работата и направо пристъпи към най-важното.

— Всичко ми е ясно! — заяви адашът на реформатора. — Вашата дъщеря не може да надскочи бала, може единствено да не избута. Следователно трябва да я избутаме. Кой може да я подбутне в дадения конкретен случай? Само другарят Иванов.

— Как се казва? — попита майката.

— Защо?

Майката се поизчерви.

— В нашия институт имахме един студент… от моя курс, Вася Иванов, ухажваше ме… дори беше влюбен. После загубих всякаква връзка с него.

Адашът на реформатора захапа долната си устна и се позамисли.

— Инициалите на нашия Иванов са В. И. Да предположим дори, че е Вася. Но надали е същият Вася. Такова право попадение е почти невероятно. В нашия град има толкова Васи Иванови, че могат да заселят цяла Белгия… Та, значи, така: задачата ще я решаваме на два етапа. Първият е информационно-разузнавателен. Следва да се изясни приема ли пари В. И. Иванов или не приема — простете ми вулгарния примитивизъм в постановката на този въпрос. Ако не взема — адио и сбогом! Ако взема — колко? После започва вторият, най-важният етап. Връчвате ми необходимата сума…

— Срещу разписка! — изписка майката.

Адашът поклати глава с осъждаща, но мека, разбираща усмивка.

— Мадам, поели сте път, който изисква взаимно доверие от двете високоспоразумяващи се страни. Ако вие не ми се доверявате, взимам си шапката и кротко напускам, без разсъждения и без обвинения.

Пухкавата му лапичка се протегна към отровнозеления кариран каскет на масичката пред канапето, но майката го сграбчи, притисна го до преграмадния си бюст и каза:

— За бога, простете ми. Няма повече. Приемам всичките ви условия. Но все пак гледайте да разберете дали е Вася, или не е Вася!