Леонид Ленч
Абитуриентката Тома и майка й (2)

II

Но не можа да стане — след седмица тя се предаде, не можа да устои пред майчините сълзи и заклинания.

— Добре, добре, ще кандидатствам, само не плачете. Все ми е едно къде, вие ми изберете…

Майка й избра един от по-тихите, по-неизвестните институти, тясно профилиран. Беше решила, че широките абитуриентски маси няма да се „тикат“ в него.

Тома залегна над учебниците с нескривано отвращение — трябваше да се подготви за изпитите.

При подаването на документите майката и дъщерята заедно отидоха в института. Докато Тома си уреждаше работите в канцеларията, майка й свари да се запознае с десетина други майки, татковци, баби и дядовци, насядали в тревожно очакване по пейките в двора на института. Оказа се, че екзаминаторите тук са строги, напливът на абитуриенти е огромен. Всичко е трудно, всичко е неясно, всичко е мъгляво. Боже господи, какво ще стане с Тома, какво?!

До майката на Тома седна някаква настървена брюнетка на възраст, същински кондор: дребна главица, нос като кука, от легналата яка на бялата мъхеста жилетка стърчи дълга, слаба, зобеста шия.

Брюнетката каза, че се нарича Марта Ибрахимовна и делово попита:

— Син ли имате тук, или дъщеря?

— Дъщеря.

— И аз дъщеря. Вашата за първи път ли се явява?

— За първи! — въздъхна майката на Тома. — А вашата?

— За трети. И всяка година в различни институти. Ужас! Ние с нея сме ветерани, имаме опит.

— Научете ме, моля ви… ако може — плахо помоли майката на Тома.

Кондорът завъртя глава, огледа се наоколо и изсъска:

— Без смазка няма да влезе!

— Не ви разбирам. Защо? Каква?

— Да не сте дете?

— Бих прибегнала и до това — каза майката на Тома, ужасена от думите си. — Но не знам как се прави… изобщо тия работи са ми съвсем тъмни!…

Кондорът се премести по-близо до нея.

— Харесвате ми. Ще ви помогна. Ще ви услужа с един човек, от мен да мине!

И пъхна на майката на Тома някаква хартийка, сгъната на четири.

— Ето! Тук е телефонът му. Той може да уреди всичко това. Ако решите да му се обадите — обадете му се, ако не — недейте. Ако се обадите, кажете му — от Марта Ибрахимовна. Лично аз свято вярвам в него, а аз съм вряла и кипяла. Ох, моичката май се връща вече.

Кондорът се надигна от пейката и безшумно излетя срещу младата хурия с черни прави коси, обрамчили едно едрооко, красиво, безкрайно глупавко личице.