Бони Рамтън
Земетръсни игри (27)

Епилог

Грейт Фоле, Вирджиния

Люси затвори телефона и скочи от стола си.

Ханк, който изследваше някаква играчка с вглъбеността на учен, я изгледа от кошарката си, а Фанси се пробуди от дрямката си и наостри уши.

Люси затананика и се разтанцува из офиса, като пътем грабна Ханк, както си беше с камиончето в ръце, и го завъртя около себе си.

— Ще ставам кума — обясни му тя. — Никога не съм била такава, знаеш ли? Често съм била шаферка, но никога кума. О, само почакай, ще бъде толкова весело. Сватбата е другото лято, така че татко, ти и аз можем да си вземем цяла седмица ваканция.

Тя се върна до компютъра и съхрани доклада си. За пореден път беше ядосала шефа си, Стивън Милс. Да се намесва дори неофициално в нещо, което определено бе работа на ФБР, беше строго нарушение на дисциплината. Фред Нгуен беше написал страхотен доклад, в който й отдаваше значимото за навременната намеса, и точно това предизвика конското по-късно. За известно време дори се притесняваше, че ще загуби работата си.

После се появиха новите й приятели. Тейт и Ранди не бяха чак такива клоуни, на каквито се правеха в подземието си. Бяха се преборили с бюрокрацията на Пентагона, за да й признаят заслугата за възстановяването на архивите на Тесла. Разкриването на оглавявания от Джейкъб Мичъл проект „Земен резонанс“ издъно разтърси управлението на черните проекти на Пентагона и можеше да доведе и до разследвания от страна на Конгреса.

Люси не се интересуваше кой знае колко от всичко това, но се зарадва, че Милс пак остава с вързани ръце. Даже можеше да повишат заплатата й. Което щеше да бъде чудесно.

Тейт и Ранди бяха наминали да отпразнуват връщането на архивите на Тесла и Тед им беше спретнал незабравима италианска вечеря. След няколко бутилки наистина хубаво червено вино всички, включително и Тед, се бяха съгласили, че е по-добре чертежите на машината на Тесла да са унищожени. Съхранявали ги в самата машина и когато Джо Танър я бе разбил, машинното масло зацапало някои от най-важните части на чертежа. Тейт и Ранди все пак внимателно бяха прибрали вече неизползваемия документ в оригиналната му папка, надписана от самия Тесла.

— И все пак как изобщо се е добрал до чертежите Мичъл? — попита Тед, хванал с една ръка заспалия Ханк, а с другата — чаша вино.

— ФБР прехвърлили една част от архивите си към нашите. Тази част съдържала и целия фонд на Тесла — обясни Тейт. Лицето му още притъмняваше от яд, когато станеше дума за кражбата. — Мичъл трябва да е чул за машината от някой във ФБР и да се е добрал до чертежите, преди да стигнат до нас.

После Тейт деликатно се изкашля в шепа, остави чашата си и след като погледна към Ранди, предложи на Люси работа. Често се сблъсквали със загадки и мистерии и им трябвало анализатор със свободно време, който да им помага да ги разрешат. Ако бяха разполагали с такъв, Джейкъб Мичъл нямаше да успее да отмъкне архива на Тесла например. Вече успели да й издействат щедра заплата и искрено обещаха да бъдат добри шефове. Наистина я харесваха.

Люси, поласкана и учудена, им беше казала, че ще си помисли. Все още не можеше да реши, въпреки че мисълта за огърлицата от дървени мъниста продължаваше да я измъчва. Какво се криеше в онези кутии?

Ханк помръдна в прегръдките й и тя се вгледа в разкошните му тъмни очи.

— Не знам за тази работа, Ханк, но знам, че ще трябва да отслабна. Отбит си, така че вече нямам извинение. Искам да изглеждам добре на сватбата на Айлийн. Ще бъде толкова весело! — Тя отново се разтанцува с Ханк, а скочилата на крака Фанси, скимтейки, се присъедини към тях.

Отстрани и тримата със сигурност приличаме на идиоти, помисли Люси. Не й пукаше. Ханк се разсмя в ръцете й, а Фанси залая, завъртя се в кръг и се озъби в кучешка усмивка, размахвайки опашка така, сякаш веселието никога нямаше да свърши.