П. Г. Удхаус
Сали казва „Добро утро“ (14)

14

Бил, който бе смръщен като буреносен облак, още повече се навъси, щом зърна Лоти.

— О, ето къде си била — процеди през зъби.

— Какво, може би си искал да се изпаря, а?

— Добро утро, Бил — любезно поздрави лордът.

— Върви по дяволите! — сопна се приятелят му.

— Дадено.

Бил се обърна към Лоти.

— Възнамеряваш ли да останеш за дълго?

— Не. Заминавам за Лондон с бъдещия си съпруг.

— С бъдещия ти… кой е той?

— Аз — поясни лорд Тидмаут.

Бил задълбочено обмисли новината, но по нищо не пролича да е почувствал облекчение.

— Тъй ли? — промърмори без особен интерес. — Е, вече няма никаква полза…

Безразличието му кръвно засегна Лоти, която възкликна:

— Бил, не ми се сърди!

— Да ти се сърдя ли?

— Не е ли сърдит? — Тя се обърна за подкрепа към годеника си.

Лорд Тидмаут нагласи монокъла си и грижливо разгледа приятеля си.

— Така си е — заключи, след като свърши с огледа. — Мисля, че е сърдит.

Бил чак се разтрепери от справедлив гняв.

— Защо да ти се сърдя, Лоти, ти само завинаги съсипа живота ми!

— Не говори така, старче.

— Току-що я срещнах в градината. — Лицето на Уилям Банистър се изкриви от мъка. — Престори се, че не ме забелязва.

— Кой се е престорил? — полюбопитства лордът.

Бил не му отговори. Дълго мълча, сетне се обърна към неканената гостенка.

— Закуската е сервирана. Ще ти бъда задължен, ако побързаш да хапнеш и да напуснеш имението.

— Гостоприемен домакин си, няма що!

— Хайде, побързай.

— Моля, моля, без обиди — вирна нос Лоти. — Нямам намерение да оставам в компанията ти.

— Остави ми по-изпърженото яйце — викна подире й лорд Тидмаут. — Ще поостана да се разбера с нашия приятел. Бил — укоризнено продължи, когато русокосата излезе, — поведението ти е непростимо. Държиш се отвратително с бедното момиче и проявяваш неподозирани страни на характера си, които не ми се нравят.

— Идва ми да й извия врата! Кой дявол я накара да довтаса тук точно снощи?

— Не бъди несправедлив към нея, приятелю. Лоти беше поканена в имението. Дори са й изпратили телеграма.

— Какво?! Каква телеграма?

— Изпратена от един твой възрастен родственик, който е поканил Лоти тук.

Бил се втрещи от изумление.

— Чичо ми ли е сторил тази глупост?

— Позна, старче.

— Но защо?

— Ей сега ще ги обясня: и така…

— Ще го убия! Къде е? Ще проведа задушевен разговор с този изкуфял старец. Какво ли си мисли, че ще постигне с това? Само да го намеря, добре ще го подредя.

Той хукна към вратата, а лордът го последва, като не преставаше да го съветва:

— По-спокойно, старче. Действай разумно. Бъди тактичен…

Внезапно забеляза, че вече няма публика — приятелят му беше прекалено далеч, за да чуе наставленията му. Върна се в стаята и докато обмисляше дали да закуси веднага, или да отложи пиршеството, докато бъдат извършени двете убийства, които изглеждаха неизбежни, откъм градината се появи Сали и прекрачи през високия прозорец.

— Здравейте — любезно я поздрави той. — Значи все пак пристигнахте, а?

— Да — тросна се младата жена.

— Ами… добро утро и тъй нататък.

— Добро утро.

Лорд Тидмаут не бе сред великите световни мислители, но схващаше това-онова. Госпожицата доктор все пак беше пристигнала снощи и навярно веднага бе разбрала за мнимата болест на Бил, с което се обясняваше подчертано лошото й настроение.

— Прекрасен ден, нали? — отбеляза той, докато си блъскаше главата как да поддържа разговора.

— Нима?

— Ако търсите Бил — упорито продължаваше лордът, — той отиде да убие чичо си.

— Грешите, не търся господин Банистър.

— Тъй ли? Ами… чудесно. Може би идвате да закусите.

— Не.

— О!

Настъпи тишина, която лордът, изчерпал всички налични теми за разговор, не знаеше как да наруши. Образно казано, бе изстрелял патроните си.

Накрая Сали го извади от неловкото положение, като сама заговори:

— Лорд Тидмаут!

— Тук!

— Онази жена… — Събеседницата му се задави от вълнение. — Онази жена… — откога е тук?

— За Лоти ли става дума?

— Не знам името й.

— Казва се Лоти — побърза да я осведоми той. — Мисля, че е съкратено от Шарлот, макар че никога не си сигурен кое име как се съкращава.

— Интересувам се не от името й, а дали живее тук — прекъсна го Сали.

— Не обитава семейния дом, щом толкова искате да знаете! Пристигна снощи, около дванайсет.

— Какво? Не ме ли лъжете?

— Не, давам ви честната си дума. Пристигнала е по покана на стария чичо.

— Сър Хюго ли? Сър Хюго ли я е повикал?

— Точно така.

— Но защо?

— Обясненията му бяха доста неясни, но доколкото схванах, постъпката му е свързана с психологията и тем подобни щуротии.

— Не ви разбирам.

— Ще се постарая да бъда по-ясен: сигурно си е въобразил, че Бил е влюбен в Лоти и че ще се откаже от нея, когато я види в дома на предците си. Уверявам ви, че той няма нищо общо с пристигането й. Като я видя, беше направо потресен.

Сали облекчено въздъхна.

— Слава Богу.

— Радвам се, че сте доволна — учтиво отбеляза събеседникът й.

— Помислих, че пациентът отново е изпаднал в предишното си състояние; щеше да бъде жалко, след като в продължение на три седмици направих всичко възможно да му помогна.

С всеки изминал миг лорд Тидмаут проникваше все по-дълбоко в същността на нещата.

— Старият Бил е луд по вас — изтърси ни в клин, ни в ръкав.

— Така ли?

— Напълно си е загубил ума. Колко пъти съм го чувал да бълнува за вас, а веднъж каза, че му идвало да вие като куче.

— Нима?

— Колкото до Лоти, не берете грижа. Ако искате да знаете, тя ще се омъжи за мен.

— За вас ли? — изненада се Сали. — Не е ли малко внезапно?

— Защо смятате така?

— Все пак сте я виждали само два пъти, нали?

Той снизходително се изсмя.

— Скъпа моя, гореспоменатата дама и моя милост в продължение на години бяха съпрузи… е, не знам дали бракът ни е бил толкова продължителен, но със сигурност сме били женени поне осемнайсет месеца. Беше преди доста време, когато бях в разцвета на силите си.

— Сериозно ли говорите? Наистина ли сте били неин съпруг?

— Разбира се. Току-що с нея решихме да опитаме още веднъж. Човек никога не знае, понякога нещата стават по-добре чак на втория път. Мисля, че с Лоти сме си лика-прилика. С ръка на сърцето заявявам, че от всичките ми съпруги, тя най-ми допада.

Сали му подаде ръка.

— Пожелавам ви много щастие, лорде.

— Благодаря — отвърна негова светлост. — Много ви благодаря. А вие?

— Какво аз?

— Скъпа госпожице, след като вече знаете, че взаимоотношенията между Бил и Лоти са прекъснати и след като безсъмнено осъзнавате, че той е луд по вас, защо не се омъжите за бедното момче и да го избавите от неволите?

— Моля да не се намесвате в моите работи.

Резкият й тон накара лорда да потрепери.

— Слушайте — поде той с плачевен тон, — не бива така да се нахвърляте върху хората.

Сали се засмя.

— Бедният лорд Тидмаут, не биваше да изкарвам яда си върху вас.

— Не се извинявайте — свикнал съм. Третата ми съпруга все това правеше.

— Ядосах се, задето сте си въобразили, че съм влюбена в господин Банистър.

Лордът напълно обърка нишката и изпадна в дълбоко недоумение.

— Какво лошо има да обичате Бил? Та той е прекрасен младеж…

— Богат прахосник — прекъсна го тя.

— … красив…

— Притежава съвсем обикновена външност.

— … и обича животните.

— Не съм животно. Знайте, че ако се влюбя, избраникът ми ще бъде някой, който е полезен с труда си. Господин Банистър не е мой тип мъж. Ако поне веднъж в живота си беше поработил…

— Много държите на трудолюбието, а?

— То е моето евангелие. Безделникът е тумор за обществото.

Монокълът на Тидмаут изхвръкна от очната му кухина.

— Извинете — докато потръпна още веднъж, каза лордът. — Ние от рода Тидмаут се славим като доста дебелокожи, но последното ви изявление доста ме засегна.

— Вие сте изключение — усмихна се Сали. — Никой не очаква от вас да работите, защото сте най-обикновен търтей.

— Моля, моля! Може да съм търтей, но не съм най-обикновен.

— Освен това сте и симпатяга.

— Скъпа госпожице, думите ви са като музика за ушите ми. Бързам да изляза, преди да сте променили мнението си за мен. Доскоро! — Лордът изчезна по посока на дневната, където го очакваше закуската.

В този момент откъм градината забързано влезе сър Хюго. Един поглед към ръчния му часовник, съчетан с усещането за празнота, му бяха подсказали, че е време за закуска.

Щом зърна Сали, спря като ударен от гръм.