Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dagobert und Sankt Florentius, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Свети Флоренций започнал да служи Богу още съвсем млад. От Шотландия, където бил роден, поел на поклонническо пътуване с четирима спътници: Арбогаст, Фиделис, Теодат и Хилдолф. Най-сетне достигнали до река Брюше (Броиш) в Елзас, там, където сега се намира Хазело. Флоренций казал, че иска да остане на това място. Спътниците му продължили към Страсбург, а той си построил къщичка край Брюше, изкоренил дърветата и храстите и създал ново поле, в което засял пшеница и зеленчуци за собствените си нужди. Само че дивите животни изяли зърното и зеленчуците. Тогава свети Флоренций забил четири пръчки по краищата на полето и заповядал на дивите зверове да не пристъпват повече в нивите му, докато пръчките останат забити; и те никога повече не прекрачили тези предели. По това време крал Дагоберт имал слепородена и няма дъщеря; и когато чул за светостта на Флоренций, той проводил почетни пратеници и жребец с позлатено покривало, за да го доведат при него. Светецът обаче бил смирен, не пожелал да яхне жребеца, ами се качил на магаре и поел към краля. Той още не бил достигнал замъка, когато кралската дъщеря прогледнала и проговорила, извикала с висок глас и първите думи, които изрекла, били следните: „Погледнете, оттам се задава Флоренций, благодарение на чиято милост Бог ме стори зряща и словесна.“ Кралят и кралицата се стреснали от чудото и от радост, народът се втурнал към светия мъж и паднал в нозете му поради знамението, дадено им от Бога чрез него. На свой ред кралят предоставил на Флоренций равнината и мястото, където той обитавал и където сега се намира Хазело, а собствеността си отстъпил за изграждането на църква. Тогава светецът помолил крал Дагоберт да му очертае земицата, та да знае колко точно притежава. Кралят рекъл: „Нека бъде твое обиталище толкова, колкото успееш да обходиш с магарето си, докато изляза от банята и надяна дрехите си.“ Флоренций знаел много добре колко дълго кралят имал обичай да седи в банята, отправил се бързо на път с магаренцето си и избродил, прекосявайки хълмове и долини, далеч повече, отколкото човек би могъл да измине за двойно повече време върху бърз кон. След което се върнал при краля и пристигнал тъкмо навреме, както било уговорено. А след смъртта на Арбогаст, Флоренций бил избран единодушно от целия народ, миряни и свещеници, за епископ на Страсбург.

Край