Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Krothilds Verlobung, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Пратениците на крал Хлодовик му разказвали много за красотата на Клотхилд, която живеела в Бургундския кралски двор. Та той пратил Аурелиан, най-близкия си приятел, с щедри дарове при девойката, който да я огледа, да й открие кралското желание и да узнае дали тя би се съгласила да го изпълни. Аурелиан се подчинил, поел към Бургундия и като стигнал не след дълго до императорския замък, накарал спътниците си да се укрият в една близка гора. Самият той надянал одеждите на просяк, отправил се към замъка и започнал да мисли как да заговори бъдещата си господарка. По това време Бургундия била християнска, а франките все още не. Понеже било неделя, Кротхилд тръгнала за месата; Аурелиан се наредил до останалите просяци пред църковните двери и зачакал тя да излезе от тях. Щом свършила месата, девойката излязла от църквата и както е обичайно, започнала да раздава милостиня на бедните. Ацрелиан се доближил до нея и протегнал ръка. Когато Кротхилд му подала един златен гулден, той хванал голата й ръка изпод мантията и я притиснал до устните си в целувка. Пламнала от девичи свян, тя отишла у дома си, ала пратила една от придворните дами да й доведе мнимия просяк. Когато той дошъл, тя го попитала: „Какво ти стана, човече, та като получи милостиня, оголи ръката ми изпод мантията и я целуна?“ Пропускайки въпроса край ушите си, Аурелиан казал следното: „Моят господар, кралят на франките, чу за твоята хубост и те иска за невеста; това е неговият пръстен заедно с още венчални накити.“ Но като се извърнал и посегнал към торбата, която бил оставил до вратата и от която се канел да извади сватбените дарове, тя била открадната. След като претърсили всичко, я намерили и я подали на госта, който, уверен в неотменността на венчавката, положил даровете пред девойката. Тя обаче рекла: „Не подобава християнка да вземе за мъж езичник; ако Създателят стори така, че езичникът да се покръсти заради мен, няма да се възпротивя на желанието му, ами ще приема Божията воля.“ Ала помолила казаното от нея да бъде запазено в тайна и поставила пратения й от Хлодовик пръстен в съкровищницата на чичо си.

Край