Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Schweidnitzer Ratsmann, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736


Преди години в Швайдниц живеел градски съветник, който обичал златото повече от Бога и научил една гарга да минава през счупеното стъкло на зарешетения прозорец на разположената точно срещу дома му градска хазна и да му донася оттам по една монета. Това ставало всяка вечер и тя му донасяла в човката си по една златна или сребърна монета от оставените на масата градски приходи. Другите служители в съвета забелязали най-сетне, че съкровището намалява, решили да заловят крадеца и скоро забелязали гаргата, която след залез-слънце долетяла и отмъкнала една златна монета. Те поставили знаци на няколко монети и ги положили на същото място, а гаргата отмъкнала една след друга и тях. Тогава градският съвет се събрал, разгледал случая и решил, ако крадецът бъде издирен, да бъде поставен горе на венеца на високата градска кула и да бъде осъден или да умре там от глад, или да бъде принуден да се спусне на земята. Междувременно пратили хора в дома на заподозрения съветник и те открили там не само летящия пратеник, ами и белязаните златни монети. Злосторникът признал престъплението си, подчинил се доброволно на присъдата, която, съобразявайки се с напредналата му възраст, другите поискали да смекчат, ала той не се съгласил и разтреперан от страх, се изкачил до венеца на кулата. При спускането надолу обаче скоро достигнал до каменна решетка, от която нямало път ни напред, ни назад, така че той трябвало да спре. Десет денонощия бедният старец останал пред очите на всички в това жалко положение, без храна и вода, додето най-сетне от нетърпим глад започнал да отхапва от собствената си плът, от ръцете и дланите си и дълбоко разкаян, свършил живота си по този нечувано жесток начин. Впоследствие на мястото на трупа на въпросната решетка било закрепено каменно изображение на човека и на гаргата. През 1642 година бурен вятър съборил статуята, ала главата все още изглежда да е запазена върху сградата на градския съвет.

Край