Братя Грим
Езичницата в Глац

Стари и млади в Глац разказват, че в езически времена над страната властвала безбожна девойка магьосница, която стреляла от замъка си с лъка си чак до голямата липа в Айзендорф, съревновавайки се с брат си, който умеел да праща стрелата си най-далеч. Стрелата на брата достигнала едва до средата и девойката спечелила. Тази липа отбелязва границата и тя ще остарее толкова, колкото езическата кула в Глац, и дори в един или друг момент да изсъхне, тя прораства отново и стои до ден-днешен. На липата по някое време седяла гадателката и предсказвала бъдещите събития в града: Турчинът ще достигне до Глац, но като се опита да премине по каменния мост до защитния вал, ще претърпи тежко поражение от стрелящите от замъка върху него християни; което обаче няма да се случи, докато над тезгясите с хляба не прелети голямо ято жерави. Като знак за това, дето девойката надстреляла брата си с лък, на една миля от крепостния ров поставили два остри камъка. Но тъй като въртяла непозволена любов със собствения си брат, народът я ненавиждал и желаел смъртта й, само че тя всеки път се изплъзвала благодарение на магьосническото си изкуство и на силата, с която често за развлечение чупела цяла подкова. Най-сетне тя все пак била заловена и зазидана в голямата зала, намираща се до портата, която водела от долната към горната част на замъка. Там тя умряла и в нейна памет образът й е издялан вляво от въпросната порта в каменната стена над дълбокия ров и до ден-днешен бива показван на всички чужденци. Нейно изображение има и в зелената дворцова зала, а върху пирон в стената на дворцовата църква е окачен кичур руса коса, сплетен няколко пъти по дължина. Хората го наричат в един глас Косата на езичницата; той виси толкова високо, че застанал на пода висок мъж едва успява да го докосне с ръка, приблизително на три крачки от вратата. Тя, както се говори, често се появява в замъка в образа и одеждите, както е нарисувана, но не обижда никого, стига само някой да не я ругае или да й се подиграва, или пък да замисля да махне кичура коса от църквата. Някакъв войник, който й се надсмивал, бил посетен от нея по време на стражева служба и зашлевен със студена ръка. На друг, който откраднал косата, се явила през нощта, изподраскала го и го въртяла насам и натам така, че той щял да умре, ако не бил накарал бойния си другар бързо да върне косата на старото й място.