Братя Грим
Вечният ловец

Един ден граф Еберхард от Вюртемберг препуснал сам към зеления лес, където се канел да ловува за развлечение. Изведнъж дочул силно бучене и шум, все едно минавал ловец; уплашил се силно и като слязъл от коня и се качил в короната на едно дърво, попитал духа дали ще му стори зло? „Не, рекло привидението, аз съм човек като теб и стоя отпреде ти съвсем сам, а преди бях господар. Само че толкова ми харесваше да ловувам, щото помолих Бога да ме остави да го правя чак до деня на Страшния съд. За жалост молбата ми беше чута и вече повече от петстотин години преследвам един и същ елен. Родът и санът ми не са открити обаче никому до днес.“ Граф Еберхард казал: „Покажи ми лицето си, може би ще те разпозная.“ Тогава духът открил лицето си, което било голямо едва колкото юмрук, изсъхнало като цвекло и набраздено като гъба. Сетне той отново се втурнал след елена, а графът се завърнал у дома си.