Пол Дохърти
Домина (12)

ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА

„О, времена! О, нрави!“

Цицерон, „Срещу Катилина“

Агрипина използва богатството на Пасиен, за да обзаведе пищно къщата си на Виа Сакра. Тя отново бе посещавана от силните на деня, дори от самия Клавдий, който идваше да яде, пие и слуша с ококорени очи лекциите на Агрипина по история на Рим. Обикновено заспиваше с отворена уста и един роб идваше да погъделичка гърлото му с гъше перо, за да му помогне да се освободи от излишната храна и вино. Щом това станеше, двама роби нубийци го вдигаха и го отнасяха в носилката му.

А Агрипина продължаваше да заговорничи. Понякога се питах защо съм останал с нея, но, обичах тази жена! Въпреки всичките й злодеяния и дори убийства, се възхищавах на смелостта й и на факта, че отдадеше ли сърцето си, тя обичаше без компромиси или ограничения. Напомняше ми на красив орел, който веднъж набелязал плячката си, свива криле и така се устремява към земята, че само смъртта може да го спре. През тези първи месеци след завръщането си в Рим подобно на орел Агрипина бе кацнала на клонче, високо над интригите на двора и наблюдаваше, очаквайки своя шанс.

Клавдий несъмнено се уморяваше от променливите настроения на Месалина, от ревността й, от гнева й, когато не успяваше да наложи волята си. Затова Агрипина се подготви за първия си ход. Предстоеше провеждането на Секуларните игри^[1] и Нерон беше поканен да участва, а Агрипина седна в императорската ложа до Клавдий.

Месалина и поддръжниците й също бяха там и Агрипина жадно ги наблюдаваше, доволна, че Месалина открито се злепоставя с фаворитите си. Един от тях, Вителий, губернатор на Палестина, дори беше удостоен с правото да носи един от чехлите й близо до сърцето в знак на вечната си любов към нея. Настанихме се и загледахме как единайсетгодишнят Нерон и деветгодишният Британик водят процесията на арената. Двете момчета, чиито коси бяха украсени с гирлянди, носеха дълги, остри копия, лъкове и колчани на гърба, а на шиите им висяха златни вериги. Когато Нерон излезе отпред и поздрави императора, беше посрещнат с гръмогласни аплодисменти в контраст с учтивите поздравления и ръкопляскане, които отбелязаха появата на Британик. Домина бе наела клакьори за тази цел и те се справиха отлично. Месалина се обърна на стола и погледна гневно към Агрипина, която ледено й се усмихна в отговор. Посланието беше ясно: Агрипина, дъщерята на Германик, се беше завърнала в Рим и войната й с Месалина едва сега започваше. По-късно я посъветвах да внимава, но както обикновено домина не ми обърна внимание.

— Какво може да ми направи кучката? — подигравателно каза тя. — Да ме нападне? Да нападне внука на Германик? Рим няма да й го прости. Време е да се хващаме за работа, Парменон.

Поканите за Клавдий, Нарцис и Палас се увеличиха, но на тези вечери Агрипина изглеждаше тревожна и притеснена, като отказваше да сподели с Клавдий каква е причината за това. Най-накрая повика Стигес, египетски прорицател, шарлатанин, който можеше да убеди дори здравомислещите хора, че има дарбата да вижда в бъдещето. Отначало Агрипина се престори, че се колебае дали да позволи на самозвания гадател да уведоми императора какво е предсказал. Едва когато Клавдий накара всички да излязат и се закле най-тържествено, Стигес му разкри, че сънувал, че съпругът на Месалина е в голяма опасност.

— Не Месалина, така ли?

— Не, цезаре, съпругът й.

— Но, но — заекна Клавдий — Какво може да се направи? Какво да сторя?

Агрипина му припомни, че е дал клетва да не разказва на никого за пророчеството. Императорът се хвана на въдицата и поиска съвет от нея.

— Опасността не е предстояща — отвърна домина, но трябва да помислиш как да я избегнеш, цезаре. Ако Месалина — тя остави думите да увиснат във въздуха.

— Какво, ако Месалина? — попита Клавдий.

— Ако убедиш Месалина да си вземе друг съпруг само за известно време.

Клавдий примигна и ме погледна.

— Ка-ка-какво мислиш ти, Парменон?

Погледнах към господарката си, която се беше превъплътила изцяло в ролята си на загрижена римска матрона. Тя отвърна на погледа ми и долових смеха в очите й.

— Най-важното, цезаре — наблегнах аз, — са здравето и безопасността на твоята свещена личност. Затова трябва да запазиш в тайна предупреждението. Ако то стане обществено достояние.

Клавдий прехапа устни.

— Погледни го така, цезаре — продължих аз. — Опасност те заплашва от всички страни, но това е част от свещения ти дълг. Нима божественият цезар, благородният Август и всички велики римски герои не са се изправяли срещу опасността?

Клавдий кимна. В много отношения беше такъв глупак!

— Домина Агрипина иска да се увери — обясних му спокойно, — че ще се предпазиш от опасността.

Клавдий силно ме смушка в гърдите.

— Ти можеш да станеш съпруг на Месалина за известно време, но без никакви игрички в леглото, разбра ли? — Той отметна глава и изрева от смях, като видя ужаса, изписан на лицето ми.

— Само се шегувах — изхриптя императорът. — Месалина никога не би се свързала с някого, който не само е от низше потекло, но и е грозен!

Усмихнах се, оценявайки остроумието му.

Когато императорът си тръгна, Агрипина ме накара да легна до нея. Прегърна ме, целуна ме по устата и облиза ухото ми.

— Умно момче си ти, Парменон — прошепна тя. Имаме въдица, а рибата е наблизо. Трябва само да изберем подходяща стръв.

Агрипина бръкна дълбоко в съкровищницата си и започна да организира пищни празненства. Канеше всички аристократи от Рим, но пропускаше Клавдий и Месалина. Готвачите й бяха възхвалявани из целия град, защото сервираха ястия като мозък от щраус с грах, примесен със злато или леща върху канапе от скъпоценни камъни, така че гостите не само се хранеха добре, но бяха и възнаграждавани. Поднасяха се тлъсти пилета, свинско вино, прасета сукалчета, варена гъска, пълнен заек, еленско, платика и най-вкусните стриди. Наети бяха множество поети, музиканти, танцьорки и актьори. Агрипина бе очарователна домакиня, флиртуваше и се закачаше с всички ергени, които бяха добра партия, докато най-накрая откри плячката си: Гай Силий, може би най-красивият мъж, когото съм виждал. Имаше лицето, тялото и стойката на гръцки бог, а умът му беше мъртъв като на статуя. Агрипина играеше ролята на влюбена жена, обсипваше го с внимание и подаръци и се преструваше, че е разстроена, когато той отсъстваше. За връзката им заговори цял Рим и това привлече вниманието на Месалина, която имаше свои планове за младия Силий. Последва надпревара между двете, която бе спечелена от Месалина. Тя и младият ерген се увлякоха силно, свързвани не само от страстта, но и от желанието да се подиграят с Агрипина и да я посрамят в очите на околните.

Пищните празненства секнаха и домина се уедини. Сега канеше Клавдий и освободените му роби на вечери в тесен кръг, на които можеше да разговаря свободно с императора. Клавдий беше бесен заради поведението на жена си, но Агрипина спокойно му напомни за пророчеството на Стигес и го придума да остави двойката да прави, каквото си иска. Императорът я послуша, а когато страстта на Месалина към Силий се задълбочи, в играта се включиха влиятелните приближени на Клавдий Нарцис и Палас.

Убедиха го да отиде в Остия, за да принесе жертва на боговете, а докато го нямаше, Агрипина се премести в императорските покои като гостенка на Палас. Най-после тя успя да свали маската и покани Нарцис, Палас и мен на тайна среща.

— Това е нелепо — започна тя. — В очите на цял Рим императорът, моят чичо Клавдий, е рогоносец и всички му се смеят.

Разбира се, тя не спомена за участието си в цялата работа или как беше убедила Клавдий да се прави, че не вижда това, за което говореше цял Рим. На Палас и Нарцис не им трябваше много: беше им омръзнало от Месалина, а и се бояха от ужасните й пристъпи на гняв. Ако имаха възможност, и двамата щяха да я унищожат бързо и безмилостно.

— Чух слухове — каза Агрипина, — че Месалина и Силий възнамерявали да се оженят.

Палас и Нарцис възкликнаха смаяни.

— Вярно е — настоя Агрипина. — Ще организират собствени Вакханалии и ще отпразнуват брак, който е незаконен и светотатствен.

След напрегната дискусия всички се съгласиха, че ако ще се провежда подобна церемония, Клавдий трябва да се види с жена си. Бяха изпратени пратеници до Остия с молба до Клавдий да се върне, а Агрипина и освободените роби го пресрещнаха в лагера на преторианците извън града. Те заведоха свидетели, които описаха най-подробно връзката на Месалина със Силий, предстоящата им женитба и представиха дълъг списък с предишните й изневери. Треперещ, отначало Клавдий като че загуби ума и дума.

— Още ли съм император? — попита той Нарцис и Агрипина. — Или Силий ще заеме мястото ми?

Агрипина го успокои и го посъветва точно какво да направи.

Сведенията, които беше събрала за действията на Месалина, се оказаха удивително точни. Обезумели от надменност и похот, Месалина и Силий бяха провели брачна церемония в двореца, изпълнявайки ритуала на гроздобера. Месалина и приятелките й бяха облечени в кожи като менади, а Силий и неговите другари — маскирани като сатири. Опиянени от многото вино, бяха забравили всякакви задръжки: мъже и жени се любеха в сянката на дърветата в пиянски оргии; трима-четирима мъже се забавляваха с една жена, а останалите ги гледаха и аплодираха. Шпионите на Агрипина съобщиха за това в лагера на преторианците и късно следобед Клавдий бе възвърнал и ума, и смелостта си.

Благодарение на Агрипина, слуховете за оргията, които наблягаха най-вече на поведението на Месалина, се бяха разпръснали. Разярени трибуни искаха аудиенция с императора, настоявайки незаконното празненство да бъде спряно, а участниците — безмилостно наказани. Подбуждан от Агрипина Клавдий спокойно се съгласи. В двора на двореца бяха изпратени войници, които сложиха край на веселбата, а менади и сатири хукнаха да се спасяват.

Стражите подгониха гуляйджиите между дърветата и по улиците. Някои бяха посечени на място, други — оковани и отведени в затвора. Когато ефектът на виното и опиатите премина, Месалина се уплаши и избяга в дома на главната весталка, молейки я да се застъпи за нея пред императора. Жрицата й отказа. Императрицата на Рим, красивата Месалина, все още облечена като менада, с увехнали гирлянди около шията, беше принудена да бяга от единия край на града до другия, напразно молейки бившите си приятели за помощ. Никой не прояви съчувствие и тя се опита да напусне града в каруца, с която превозваха камъните, извадени от градините.

В преторианския лагер Клавдий още се колебаеше. Агрипина дрезгаво ми прошепна, че ако императорът промени решението си, всички ще трябва да се спасяваме надалеч от несъмнения гняв на Месалина.

Тя набързо се посъветва с Нарций и Палас, но явно се уплаши, когато един от командирите на преторианците съобщи, че императрицата е пред портите на лагера, прегърнала децата си Британик и Октавия. Стражите я пуснаха да влезе и тя обяви, че се оставя на милостта на императора. Бях се спотаил в един ъгъл на шатрата и видях, че Месалина използва цялата си хубост, чар и сладкодумие, за да бъде изслушана.

Главната весталка се появи, гонена от гузната си съвест, и заяви, че не бива да се екзекутира съпруга, без да бъде изслушана. Нарцис и Палас се намесиха грубо и казаха на весталката да се върне към религиозните си задължения. Уплашена, старицата промърмори някакво извинение и се оттегли. Тогава Нарцис нападна Месалина с думите, че е недостойна да бъде майка и накара да отделят Британик и Октавия от нея. После се приведе и прошепна в ухото на императора, че Месалина се е развела с него чрез светотатствения си брак със Силий. Накрая на глас изброи бившите любовници на Месалина. Клавдий само плачеше, клатеше глава и стенеше.

Месалина изкрещя на Нарцис да представи доказателства. Императорът погледна очаквателно освободения роб, който не можа да отговори, докато Агрипина не се намеси решително. Тя набързо написа кратка бележка и ми я подаде. Аз я прочетох и я връчих на Нарцис. Тлъстото му лице, зачервено от притеснение, се разтвори в усмивка. Той отново се наведе и зашепна в ухото на императора. Агрипина му беше дала всички нужни доказателства.

— Ще отидем в къщата на Силий — заяви Клавдий и олюлявайки се, стана. — За да потърсим нужните доказателства.

Когато пристигнахме в дома на Силий, осведомен от бележката на Агрипина, Нарцис посочи всички предмети от императорския дворец — подаръци от императрицата за любовника й — които бяха наблъскани във всеки възможен ъгъл. Клавдий беше алчен и користолюбив човек и когато видя статуетките, вазите, скъпите тъкани и другите вещи, донесени и струпани в краката му, нареди да арестуват Силий и всичките му приятели, а после се върна в лагера. Набързо издигнаха платформа и доведоха заловените. За нещастие на Месалина те не отрекоха обвиненията, просто помолиха за бърза смърт. Един след друг ги свалиха от платформата и стражите ги обезглавиха. Всички умряха смело с изключение на актьора Мнестер, който помоли за пощада.

— Другите — изхленчи той — прегрешиха заради пари или амбиции, а аз просто бях заставен.

— Трябва ли да слушаме тези глупости? — излая Нарцис. Той посочи към мястото за екзекуция, осеяно с кървящи обезглавени трупове. — Другите умряха, защо да пожалим някакъв актьор?

И Мнестер мина под меча.

Когато екзекуциите приключиха, Клавдий настоя да го отведем обратно в двореца, където яде, пи и сълзливо оплаква Месалина.

— Утре ще я видя — заяви той прочувствено. — Ще изслушам обясненията й. — Все повече се разколебаваше, защото гневът му утихваше, а страстта към Месалина се възвръщаше.

Палас съобщи на Агрипина, че Клавдий започнал да нарича Месалина „онази бедна жена“.

— Тя не бива да доживее до сутринта — заяви Агрипина. — Къде е сега?

— Избяга в градините на Лукул.

— Тогава, нека умре там. Парменон — нареди ми домина, — иди при нея. Кажи й, че императорът не е променил решението си. Палас, тя трябва да умре, преди да мръкне.

Колебливо тръгнах. Не, лъжа, не се колебаех — ако Месалина оцелееше, тя отново щеше да си възвърне любовта на Клавдий и щях да изгубя главата си заедно с тази на господарката ми. Независимо дали ми харесваше или не, аз бях на арената и водех смъртоносна битка. Противникът ни беше паднал и почти чувах рева на тълпата:

Hoc Habet! Hoc Habet. Нека си го получи!

Месалина се криеше в една маслинова горичка, просната на земята. До нея беше коленичила майка й. Бившата императрица вдигна поглед с надежда, но когато ме позна, сви устни.

— Пристига сянката на Агрипина — подигра ми се тя.

Коленичих до нея. Дори в този миг Месалина бе невероятно красива: с прекрасните къдрици, които обграждаха изящното й лице, странните очи, които сякаш меняха цвета си, устни като полуразцъфнала роза и кожа, бяла като мляко. Все още носеше костюма си на менада, тялото й бе обляно в скъпи благовония, лицето — изцапано с черно там, където сълзите бяха размазали въглена.

— За какво си дошъл? — прошепна тя и седна.

— Знаеш защо е тук! — отсече майка й.

Високата, сивокоса и строга жена недолюбваше дъщеря си, но поне имаше смелостта да остане с нея през последните часове от живота й.

— Как ти беше името? — Месалина се усмихна през сълзи. — Парменон, нали? Едно ми кажи, Парменон, в двореца ли е домина Агрипина?

— Да!

— Грешката е моя — въздъхна тя. — Трябваше да й взема главата преди години. Свършено е, нали, Парменон?

— Да — отвърнах. — Остава ти само достойната смърт.

— Не тук — зави Месалина.

Тя ме хвана за ръката, изправи се и посочи към малката градинска шатра, закътана между дърветата. Стисна ме здраво и забърза нататък, а майка й ни последва. В шатрата миришеше на влажни дървета и листа, но тя явно вече беше влизала тук, защото вътре гореше лампа, на пода имаше възглавници и завивки, а на една масичка видях пергамент и поднос с пера и мастило. Месалина нареди на майка си да затвори вратата и да пусне резетата, но още докато го правеше, чухме тропот на крака, последван от чукане на вратата. Месалина клекна на пода, уви се със завивките и заскимтя като кученце. В този миг ми дожаля за нея, но не можех да й предложа никаква надежда. Разбиха вратата и един преториански командир влезе в полутъмната стая, придружен от Евод, довереник на Палас.

— Ето къде си, кучко! — изрева той. — Нямаш смелост дори да отнемеш собствения си живот.

Командирът се взря в полумрака, разпозна ме и кимна. Евод сипеше тирада от обиди, докато ние гледахме императрицата. Месалина взе един нож и притисна върха му към гърлото си, после към гърдите си, но не можа да го забие. Преторианецът пристъпи напред. Месалина сведе глава и захлипа.

— Бързо! — прошепна майка й. — Моля те, направи го бързо!

Преторианецът направи още крачка напред.

— Августа!

Месалина вдигна глава с надежда. Командирът беше добре обучен, с едно движение извади меча си от ножницата и го заби в гърлото й. Устата на Месалина се отвори и затвори, ръката й конвулсивно се сви, когато кръвта бликна от зейналата рана. Тя прошепна нещо и полегна настрани. Евод започна злобно да се хили, но Преторианецът притисна окървавения си меч до гърлото му.

— Млъкни, нещастнико! Млъкни! — Той кимна към мен и майката на Месалина, прибра меча си и излезе при кохортата навън.

Бях с него, когато съобщи на императора за смъртта на Месалина. Мъртвопияният Клавдий кимна и изръмжа да му донесат още вино.

Години по-късно, когато всичко се бе превърнало в прах, и с Агрипина се канехме да избягаме в Анций, аз повдигнах темата за края на Месалина.

— Нито веднъж — казах й — след смъртта на съперницата си не си говорила за нея. Не злорадстваше. Не се радваше. Сякаш тя никога не беше съществувала.

— Тя беше просто противник — отвърна Агрипина. — Умря и всичко приключи.

— Как го постигна? — попитах. — Как жена като Месалина изгуби разума си и се замеси в такава глупост?

— Виждал ли си, Парменон, сладкар да приготвя един от онези прекрасни десерти — ягоди със сметана, скрити в пластове тесто? — Тя облиза устни. — Точно това приготвих и аз за Месалина и тя много ми помогна — Агрипина постепенно повдигаше ръката си, сякаш показваше пластове. — Тя беше необуздана и разглезена. Обиждаше освободените роби. Заплашваше. Вярваше, че може да прави, каквото си поиска. Мразеше ме и беше решена да ми отнеме Силий на всяка цена. Колкото повече Клавдий толерираше своеволията й, толкова повече се ядосваше тя, докато най-накрая обезумя — Агрипина сви рамене. — След това беше само въпрос на чакане.

— Както направи ти?

— Да.

— Ами останалото? — попитах. — Женитбата ти с императора?

— Основите бяха положени — въздъхна тя. — Клавдий беше пръч, но освен любовници искаше да има съпруга, която да е противоположност на Месалина. Вярваше, че аз съм кротка и учена, пък и носех кръвта на Август във вените си.

Тя се изсмя подигравателно.

— Но ти му беше племенница?

— Помниш как преодоляхме тази малка пречка, Парменон. Първо, имах на своя страна стария Вителий, който си умираше от желание да защити каузата ми пред сената и императора.

— Подкупи ли го?

— И него, и сената, и преторианската гвардия. Макар че някои хора се обявиха срещу брака ни — помня един гадател, който го описа като „злощастно брачно ложе, не брачна, а надгробна факла“ — ние с Клавдий се разбирахме. Мислех, че ще е твърде стар за подвизи в леглото, но трябва да призная, че старият пръч беше неуморен като мен. Останалото — тя замълча. — Е, може би преиграх. Станах императорска съпруга и получих титлата „августа“. Изобразяваха лика ми върху монетите и когато минавах по улиците, ликтори с фасции вървяха пред носилката ми. Слушах дебатите в сената, войниците ме поздравяваха — тя се усмихна. Прекрасни времена бяха, нали, Парменон?

— Ами опозицията? — попитах.

— Хайде, хайде, Парменон. Нямаше кървава баня. Трябва да признаеш, че бях доста въздържана.

— Освен спрямо Лолия Павлина.

— О, да — тя потропа със сандала си. — Трябваше да я наблюдавам. Клавдий се бе пристрастил към нея, обичаше да я люби, накичена с всичките й бижута, особено с перлите, които носеше на голо, за да запази чистотата им. Само година след женитбата ни Клавдий я канеше на пиршества, но тя беше достатъчно глупава, за да започне да се съветва с гадателите колко дълго ще трае женитбата ми. Не трябваше да си пъха носа в моите работи. Накарах да я обвинят в държавна измяна. Една нощ се накичих с всички мои перли и останалите ми накити, и доставих голямо удоволствие на Клавдий. На другата сутрин Лолия Павлина бе изпратена в изгнание.

— И това не ти ли беше достатъчно? — настоях.

— Трябваше да съм сигурна — отвърна тя. — Да, след като изпратих преторианци да я обезглавят, исках да съм сигурна, че е мъртва, затова те донесоха главата й в Рим във ведро със саламура. Задържах я като спомен, преди да я погреба. Изненадан ли си, Парменон? Естествено, че си — подразни ме тя. — И най-накрая тя си отиде!

— Допусна и грешки.

— Така е. Мислиш за Сенека, нашия иберийски Сократ. Какво казва Петроний за него? „Толкова шарлатанин, колкото и философ“!

— Защо го върна от изгнанието? — попитах аз.

— Исках синът ми да има най-доброто: истинско класическо образование. Той го заслужаваше, не е ли така?

О, да, Нерон заслужаваше най-доброто. Човекът, който беше най-много облагодетелстван от смъртта на Месалина, бе Нерон. Агрипина бе взела властта, но не, за да триумфира. Целта й беше само една — да подсигури възкачването на сина си на престола. Нерон беше обявен за наследник на Клавдий. Оказваха му всякакви почести, публично и насаме. Получи собствена къща, а Сенека му стана учител. Навсякъде, където отидеше, поздравяваха Нерон сякаш е вече цезар, сякаш е богоизбран. Съперничеше му само синът на Месалина, но Британик беше хилав и болнав и Агрипина скоро се справи с него. Един по един приятелите и защитниците му бяха премахнати и заменени с шпиони на домина и той изпадна в забвение. Срещнах го само няколко пъти — имаше усмихнати очи, но чертите му говореха за слаб характер — и винаги ми дожаляваше за него. От друга страна Нерон ме плашеше. Той обичаше ласкателствата и се наслаждаваше на ролята, която майка му му бе отредила.

За да засили още повече позициите на сина си, Агрипина реши, че Нерон трябва да се ожени за дъщерята на Клавдий Октавия, макар тя вече да бе сгодена за Луций Силан. Агрипина започна да крои планове срещу него, обвини го в кръвосмешение със сестра му. Луций си преряза гърлото, а Нерон и Октавия се сгодиха. Фактът, че бяха втори братовчеди, не представляваше никаква пречка.

Малко след четиринайсетия си рожден ден Нерон получи „тога вирил ис“, знак за възмъжаване, защото Агрипина бързаше синът й да порасне. Помоли ме да му прислужвам, което вършех с неохота, защото бих предпочел да стоя по-далеч от него. Когато бях в негово присъствие, винаги си спомнях за Калигула, макар Нерон изобщо да не приличаше на своя завеян чичо. По това време косата му беше медночервена и се трупаше в гъста маса къдрици около челото и основата на врата му. Имаше остри, груби черти и пронизващи очи. Късогледите му бледосини очи и тежките клепачи му придаваха замечтан и невинен вид, който той използваше като маска, за да изобрази благородния наследник, прилежния ученик, бъдещия цезар. Но от време на време маската падаше, както в деня на церемонията с тогата.

Преди да излезе от двореца, Нерон посвети момчешката си дреха на боговете и остави в краката им златната верига, която всяко момче носи като талисман през детството си. След това бе тържествено придружен до храма на Юпитер сред чакащите шумни тълпи. Нерон се наслаждаваше на всеки миг. Спря на кръстопътя, където жриците на Бакхус, чиито глави бяха окичени с бръшлян, му дадоха малки сладки, потопени в мед — символ на утвърдената му мъжественост. От храма Нерон бе придружен до амфитеатъра, където на тълпата бе раздадено безплатно жито, а на войниците — сребро. Облечен в празничната си дреха, той беше обект на възхищение и обожание и седеше сияещ между обожателите си, облизвайки устни и събличайки с поглед жените. По едно време докосна китката ми и се наведе към мен.

— Знаеш ли, Парменон — засмя се той, — Сенека казва, че трябва да бъда подлаган на изкушения, за да се науча да се въздържам.

Думите му предизвикаха смях наоколо. Очите на Нерон се впиха в моите, усмивката му изчезна — още тогава планираше как да избяга от надзора на Агрипина. Разказах за това на господарката ми, но тя отказа да повярва.

— Само опипва почвата — каза домина.

— Беше ли разумно да назначиш Сенека? — попитах я. — Помниш ли, че старият мошеник беше казал: „Ако проповядваш на младежа лишения, ще го накараш да желае обратното.“

— Сенека върши добра работа — отвърна разсеяно Агрипина. — Синът ми е обучаван добре и когато императорът умре, Нерон ще стане цезар.

Разбира се, във властта всяко действие предизвиква противодействие. От четири години Агрипина управляваше Рим, премахваше враговете си, командваше сената, подкупваше преторианците, печелеше освободените роби на своя страна. Противници като Лолия Павлина биваха премахвани набързо, но домина не беше кръвожадна — предпочиташе да влияе на хората, да разчисти пътя и да отваря врати с лукавство. С помощта на Палас тя успя да организира сената и дори преторианската гвардия. Който владееше тази елитна сила, имаше много власт: това бяха хората, които приветстваха новия император и се грижеха да премахнат всяка опозиция. Агрипина вече ги беше дарила щедро, а и като дъщеря на великия Германик беше много уважавана от войниците. Тя се постара това обожание да остане вечно и дори успя да убеди Клавдий да назначи покровителствания от нея Секст Бур — способен и верен — за командир на преторианската гвардия. Той беше no-скоро добър управник, отколкото пълководец, но Агрипина бе убедена, че може да го контролира напълно.

Остана само една пречка — освободеният роб Нарцис. Макар да бе помогнал на домина да свали Месалина, скоро той беше осъзнал, че просто е сменил една императрица с друга, още по-властна. Нарцис се отдръпна от кръга на Агрипина и внимателно започна да изучава тактиката й. Не се противопоставяше открито на нея или Нерон, но постоянно напомняше на Клавдий за „прекрасните му дни“ с Месалина и наблягаше на правата на горкия Британик. Клавдий бързо се уморяваше от съпругите си и Агрипина не беше изключение. Щом Нарцис разбра, че сее на плодородна почва, набра скорост. Британик беше поканен обратно в двора, глезен и предпочитан, а Агрипина разбра, че ще трябва да действа бързо.