Типичния за Дохърти , криминален роман с вплетени исторически факти . Интересна и приятна за четене .
Бях много скептично настроена, главно от страх, че ще се сбъскам с прекалено много измишльотини, представени като исторически факти.
Всъщност, книгата дори ме очарова, по един особен начин, без да претендира за изключителност. Интересен поглед върху събитията, макар и леко претупан. Да пишеш за Калигула, Клавдий и Нерон в рамките на един роман… Амбициозно.
Дохърти умее да пише.
Съгласна съм с останалите. Книгата е доста претупана и представя отново фактите, познати ни от Светоний. Не ми хареса, че уж разказва нейния слуга, някак си чак толкова да й е близък, че да е на всяко гърне мерудия не ми се връзва. Обаче Дохърти излага нова теза — че Агрипина умира заради любовта към сина си, а не от жажда за власт и съперничество. Каквато и да е била, Агрипина остава забелвжителна жена.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.