Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Brot zu Stein geworden, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

На много места във Вестфалия се разказва, че във време на голяма скъпотия една коравосърдечна сестра отпращала бедните си сестри, които измолвали хляб за себе си и за дечицата си, с думите: „И да имах хляб, бих предпочела той да се превърне в камък“, след което припасите й от хляб наистина се превърнали в камъни. В голямата църква „Свети Петър“ в Лайден, Холандия, бил поставен такъв каменен хляб и той бил показван на людете като свидетелство за историята.

През 1579 година по време на глада един пекар в Дортмунд изкупил много зърно и се надявал да припечели от това. Ала насред това дело един ден хлябът в цялата му къща се превърнал в камък и когато той взел един самун и понечил да го разреже с ножа, от него потекла кръв. Скоро след това той се обесил в стаята си.

В посветената на свети Кастулус главна църква в Ландсхут на сребърна верига виси кръгъл като самун хляб камък, на чиято повърхност се виждат четири малки дупчици. За него се разказва следното: Непосредствено преди смъртта си свети Кастулус отишъл като бедняк при някаква вдовица в града и помолил за милостиня. Жената казала на дъщеря си да даде на нуждаещия се последния хляб, който все още имали. Дъщерята, която го подала с неохота, поискала да откъсне набързо няколко къса от него, но принадлежащият вече на светеца хляб в същия миг се превърнал в камък, върху който и до ден-днешен ясно се виждат отпечатаните пръсти.

По време на голяма скъпотия една бедна жена с дете на ръце и друго, подтичващо до нея, вървяла по улица в град Данциг и молела на висок глас за хляб. Тя срещнала някакъв монах от манастира Олива и жалостиво го помолила за малко хляб за децата си. Монахът обаче рекъл: „Нямам.“ Жената обаче казала: „Ах, виждам в пазвата Ви пъхнат хляб.“ „О, това е само един камък, за да замерям кучетата“, отвърнал монахът и отминал нататък. След някое време поискал да измъкне хляба си и да похапне, ала видял, че той наистина се е превърнал в камък. Той се уплашил, изповядал греха си и предал камъка, който и досега виси в тамошната манастирска църква.

Край