Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das Teufelsbad zu Dassel, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Недалеч от Дасел, в бездънна морска дълбина, наричана Бедеската или Бесойската, лежи прекрасна и благозвучна камбана, която самият дявол пренесъл там от църквата в Портенхаген и за която старите хора разправят много чудновати неща. Тя е от чисто злато и злият враг я отмъкнал от завист, за да не могат людете да я използват за богослужение, тъй като тя била особено силна и свята. Един гмуркач се наел да доплува до нея и да я овърже с въжета, та людете на брега спокойно да я измъкнат и да си върнат камбаната. Само че той изплувал, без да е свършил работата си, и рекъл, че долу в морските дълбини има зелена ливада, камбаната лежи върху една маса, а до нея има черно куче, което не позволява тя да бъде докосната. Пак там видял и чул морска русалка, която казала, че е все още много рано камбаната да бъде взета. Един осемдесетгодишен мъж разказвал за тази Дяволска баня следното: В една лятна вечер някакъв селянин от Люторст се задържал на това място по-дълго от обичайното, продължавайки да оре и след като ударило за вечерня, като подкарвал конете и момчето си с ругатни и удари. Тогава от дълбините се появил голям, черен и силен кон. Безбожният и разбеснял се селянин го хванал и в името на дявола го запрегнал пред другите коне с намерението да не спира за отдих, докато нивата не бъде изорана. Момчето се разплакало и искало да си отиде у дома, но селянинът го нахокал здраво. Тогава черният кон, свеж и силен, повлякъл бедните изтощени коне заедно с плуга, момчето и селянина към бездънната Дяволска баня и никога повече не били видени. Който призовава дявола, трябва и да му служи.

Край