Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der wilde Jäger Hackelberg, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736


Преди години в областта на Брауншвайг имало ловец на име Хакелберг, когото преследването и ловът услаждали дотолкова, щото като легнал на смъртно легло и не можел вече да ловува, призовал Бога и го помолил (без съмнение по причина на християнския и богоугоден живот, който бил водил дотогава) като небесна награда да му бъде позволено да ловува до съдния ден в Золинг. Пак поради общото пожелал да бъде погребан в споменатата горска пустош, което и било сторено. Неговото безбожно и дори дяволско желание било изпълнено, понеже четири пъти нощем бил дочуван страховит и ужасяващ звук на рог и кучешки лай: веднъж на едно, сетне на друго място в споменатата пустош, както ми съобщиха онези, които лично са чували този заплашителен шум. При това е известно, че ако някой забележи през нощта такъв лов и на следния ден сам ловува, ще строши ръка, крак, ако не и врат, или пък ще го споходи друго нещастие.

През 1558 година аз самият яздех от Айнбек през Золинг към Услар, обърках се и се натъкнах случайно на гроба на Хакелберг. Това беше нещо като поляна сред пустошта, само че обрасла с тръни и камъш, по-голяма на дължина, нежели на ширина, подобно на нива със само едно дърво на края. Мястото беше обърнато надлъж към изгрев-слънце, като накрая напреки лежеше червен (струва ми се речен) камък, дълъг осем или девет стъпки и широк към пет. Той обаче не беше обърнат като другите надгробни камъни на изток, ами с едната си надлежна страна на юг, с другата — на север.

Бяха ми казали, че никой не е в състояние целенасочено и с прилежание, колкото и да се старае, да открие въпросния гроб, но ако някой попадне при него случайно, там лежат няколко ужасяващи черни кучета. Такива призрачни и необикновени същества аз обаче не забелязах, в противен случай биха настръхнали и малкото косми, които имам на главата си.

Край