Братя Грим
Златен пясък на Унтерсберг

През 1753 година един напълно безимотен слуга на домакина на „Свети Зенон“, на име Паул Майр, тръгнал към планината. Когато недалеч от Брунентал бил достигнал почти до средата на възвишението, се озовал пред каменна скала, под която имало купчинка пясък. Той вече бил дочувал и нямал съмнение, че това е златен пясък, поради което напълнил джобовете си и зарадван се канел да се отправи към къщи; но в същия миг пред очите му застанал някакъв чужденец, който го попитал: „Какво имаш там?“ От ужас и страх слугата не можел да си отвори устата, а непознатият мъж го сграбчил, изпразнил джобовете му и рекъл: „Сега си върви, само че не по същия път, ами по друг, а ако те видя още веднъж на това място, няма да си тръгнеш жив.“ Добрият слуга си отишъл у дома, ала златото го изкушавало и той се решил пак да потърси пясъка и взел със себе си някакъв свой другар. Всичко обаче се оказало напразно и въпросното място никога повече не било намерено.

Друг път един дърводелец окъснял в планината и бил принуден да пренощува в някаква пещера. На другия ден достигнал до каменна скала, от която се ронел блестящ и тежък златен пясък. Понеже обаче нямал съд у себе си, той отишъл по-късно там и подложил делвата. А когато понечил да си тръгне с пълната делва, видял недалеч от мястото да се отваря врата, през която надникнал и му се сторило, че съзира във вътрешността на планината особен свят, огрян от същата дневна светлина, каквато огрява и нашия. Вратата обаче останала отворена за по-малко от минута; а като се затворила, вътрешността на планината прокънтяла като голяма винена бъчва. Човекът отнесъл делвата вкъщи и тя била постоянно пълна, ала след смъртта му благословението на златото се изгубило. В последвалите времена никой не видял повече онази врата.