Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das quellende Silber, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736


През февруари 1605 година, по времето на херцог Хайнрих Юлиус от Брауншвайг, в местността, наречена Долината, отстояща на една миля от Кведлинбург, се случило следното. Един беден селянин пратил дъщеря си в съседната горичка да събере дърва за горене. Момичето задянало един кош, взело друг в ръка и като напълнило и двата, понечило да тръгне към къщи, когато към него се приближило облечено в бяло човече и попитало: „Какво носиш?“ „Събрани съчки, отговорило момичето, за огрев и готвене.“ „Изсипи дървата, рекло човечето, вземи кошовете и ме последвай; ще ти покажа нещо далеч по-добро и полезно от твоите съчки.“ Хванало момичето за ръка, отвело го назад до един хълм и му показало място с ширина колкото две обикновени маси, покрито с по-големи и по-малки монети от чисто сребро и достатъчно дебели, отгоре имало изображение на Мария, а наоколо било отпечатано древно писмо. Когато видяло, че въпросното сребро сякаш изобилно избликва от земята, момичето се стреснало и дръпнало назад; не пожелало да изсипе и дървата от коша си. Тогава бялото човече само̀ сторило това, напълнило коша с пари и го подало на момичето с думите: „Това ще ти послужи по-добре, нежели съчките.“ Момичето го поела слисано и когато човечето поискало да изсипе и коша от гърба си и да го напълни със сребро, се възпротивило и казало, че трябва да отнесе у дома си и дърва, тъй като там живеят малки деца, които имат нужда от топла стая, пък трябват и дърва за готвене. Човечето било удовлетворено от отговора му и рекло: „Е, тръгвай тогава“, след което изчезнало.

Момичето отнесло пълния със сребро кош у дома си и разказало какво се било случило. Тогава селяните вкупом се втурнали към горичката с мотики и други инструменти, желаейки да получат и те своята част от съкровището, но никой не успял да открие мястото, от което бликало среброто.

Херцогът на Брауншвайг получил един фунт от сребърните монети, а един откупил и някакъв жител на Халберщат, Н. Еверкан.

Край