Братя Грим
Шествието на джуджетата през планината

По северните склонове на Харц, също живеели някога хиляди джуджета или мъничета в скалните процепи и все още наличните миниатюрни дупки. Край Зеехаузен, едно градче до Магдебург, също показват такива дупки. Много рядко обаче джуджетата се показват на местните жители във видимия си образ, обикновено те бродят край тях незрими и незабележими, скрити под шапки-невидимки. Някои от въпросните джуджета били добронамерени и при определени обстоятелства се притичали на помощ на местните обитатели; при сватби и кръщения тези последните заемали посуда от пещерите на джуджетата. Само не бивало да ги ядосват, защото тогава те ставали коварни и злонамерени и вредели на онзи, който ги обидел, по всякакви начини. В долината между Бланкенбург и Кведлинбург веднъж някакъв пекар забелязал, че винаги му изчезват няколко изпечени хляба, а крадецът не можел да бъде открит. Тези постоянно повтарящи се тайнствени кражби довели дотам, че мъжът малко по малко обеднял. Накрая подозрял, че джуджетата са виновни за неудачата му. Започнал да удря около себе си със сноп жилави пръчки, докато не улучил шапките-невидимки на няколко джуджета, които вече нямало как да се скрият. Вдигнал се голям шум. Скоро и други джуджета били заловени в кражба и целият останал миниатюрен народ бил принуден да се изсели. За да обезщетят обаче местните жители за откраднатото и същевременно да може да се установи броят на изселващите се, на така наречения днес Кирхберг до село Тале, където тогава се намирало поселението Вендхаузен, бил поставен огромен съд, в който всяко джудже трябвало да хвърли къс злато. След оттеглянето на джуджетата въпросната бъчва се оказала пълна със стари монети. Толкова голям бил броят им. Народът на джуджетата поел през Варншет, недалеч от Кведлинбург на изток. От онова време джуджетата изчезнали от областта. Само рядко тук и там било виждано някое и друго.