Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die Füße der Zwerge, 1816 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Цочо Бояджиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2020 г.)
Издание:
Автор: Братя Грим
Заглавие: Немски сказания
Преводач: Цочо Бояджиев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: немска
Печатница: Лито Балкан
Редактор: Георги Каприев
Художник: Капка Канева
Коректор: Пенка Трифонова
ISBN: 978-954-9757-34-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736
История
- — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)
В стари времена людете живеели в долината и покрай тях в процепите по височините обитавали джуджетата, дружелюбни и добри спрямо човеците, вместо които нощем извършвали някои по-тежки работи; когато рано сутрин земеделците се появявали с колите и инструментите си и се учудвали, че всичко вече е свършено, джуджетата се криели в храстите и умирали от смях. Нерядко селяните се ядосвали, че класовете на нивата са ожънати не точно навреме, но когато скоро падал град и се надигала буря и виждали, че вероятно след това нямало да остане и стръкче, те благодарели сърдечно на предвидливия малък народ. Най-сетне обаче хората проиграли чрез злодеянията си благоразположението на джуджетата, те избягали и оттогава око не ги е виждало. Причината била следната: Един пастир имал разкошна череша горе на хълма. Когато едно лято плодовете узрели, три нощи една след друга дървото било обирано и плодовете били отнасяни на пейките и тезгясите, където обикновено пастирът складирал черешите. Хората в селото говорели: „Това вършат без всяко съмнение добрите джудженца, те идват нощем, облечени в дълги мантии, ситнят с грижливо покритите си нозе, тихи като птици, и свършват прилежно дневната работа на човеците. Често сме ги чували, но никой не ги смущава, ами ги оставяме да идват и да си отиват.“ Казаното събудило любопитството на пастира и той поискал да узнае защо джуджетата крият така старателно нозете си и дали те са различни от човешките. Когато на следващата година отново настъпило лятото и дошло време джуджетата пак да оберат тайно черешите и да ги отнесат в хамбара, пастирът взел торба, пълна с пепел, и разпръснал пепелта около дървото. На другия ден още на разсъмване той отишъл на мястото, дървото било напълно обрано, а върху пясъка били отпечатани следите от множество гъши крака. Тогава пастирът се разсмял и подигравателно рекъл, че тайната на джуджетата е разкрита. Скоро обаче те разрушили и опустошили домовете си и се оттеглили високо в планината, сърдити на човешкия род и отказващи повече да му помагат. Пастирът, който ги предал, се разболял и останал безумен чак до края на живота си.