Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gottschee, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736


В долнокрайнския град Готше[31] живеят немци, които се отличават твърде много по език, носия и нрави от останалите крайненци. Наблизо се намира стара едноименна крепост, принадлежаща на княз Ацерсперг, за която жителите от околността разказват някои работи. И днес в годните за обитаване части на пропадналата крепост живее ловец с домашните си, а на един от неговите предшественици някога се случила следната история с пребиваващите там духове:

Жената на въпросния ловец слязла в града, а той самият, оборен от дрямка, се опънал под един дъб пред замъка. Изведнъж той забелязал по-голямото от двете си деца, които той бил оставил заспали у дома си, да се приближава към него, все едно водено от някого. Водач не се виждал, ала петгодишното момченце било протегнало лявата си ръка, сякаш някой го държал за нея. С бързи стъпки то минало край него и се насочило към една стръмна пропаст. Изплашен, бащата скочил, за да спаси детето си, сграбчил го и се опитал да освободи ръката от невидимия водач. С огромни усилия най-сетне той го сторил и откъснал ръката на детето от някаква друга, която ловецът не видял, но усетил ледената й студенина. Детето, прочее, не било изплашено и разказало, че при него дошъл стар мъж с дълга брада и червени очи, облечен в черни дрехи и с кожена шапчица, държал се приятелски и му наобещал много хубави неща, ако тръгне с него, и то го последвало, уловено за ръката му.

Вечерта на същия ден ловецът дочул някого да го вика по име; когато отворил вратата, вън бил застанал същият старец и го поканил с жест да тръгне с него. Ловецът го последвал и бил отведен до същата пропаст. Скалата се разтворила и те заслизали по каменна стълба. По пътя срещнали една змия, след което попаднали в една все повече просветляваща гробница. В едно продълговато помещение седели, потънали в дълбоко мълчание, седмина старци с голи глави. Сетне ловецът преминал по тесен проход и попаднал в малка сводеста зала, където видял малък саркофаг, след което достигнал по-голяма, където старецът му показал двадесет и осем саркофага, в които лежали трупове от двата пола. Сред покойниците той забелязал познати лица, за които обаче не можел да си спомни откъде ги знае. След това ловецът бил въведен в ярко осветена зала, в която седели тридесет и осем човека, сред които и четири съвсем млади дами, и пирували. Само дето всички били смъртно бледи и не отронвали нито дума. През една червена врата старецът отвел ловеца до редица облечени в старинни франконски одежди човеци, някои от които ловецът помислил, че разпознава, а старецът целунал първия и последния. Най-сетне ловецът заклел водача си да му каже кои са тези люде и дали жив човек може да им върне отнетото им спокойствие. „Това са просто обитателите на този дворец, отвърнал старецът глухо, останалото все още не бива да узнаеш, ами ще го узнаеш някога по-късно.“ След тези думи ловецът бил изтикан навън и се озовал в някаква влажна сводеста зала. Намерил стара пропаднала стълба и като се изкачил по нея, достигнал до по-широко пространство, където през малка дупка с радост зърнал небето и звездите. Здравото въже, на което се натъкнал, и шумът на вода го накарали да предположи, че се намира на дъното на разположената зад двореца цистерна, от която черпели вода с помощта на колело. За нещастие обаче цели три дена никой не се приближавал до кладенеца, едва вечерта на четвъртия дошла жената на ловеца, която силно се удивила, когато изтеглила в тежкото ведро мъжа си, когото смятали за мъртъв.

Между другото, пророчеството на стария гадател не се изпълнило, ала ловецът узнал, че той не го бил излъгал, когато му казал, че тези духове са старите обитатели на замъка. Защото, когато по някое време по-късно разгледал портретите на предшествениците в княжеската зала, той разпознал в чертите на лицата им хората и труповете, които бил видял в пещерата.

Бележки

[31] Коцевска в днешна Южна Словения.

Край