Братя Грим
Рождественската нощ

За да сънуват любимия си, суеверните слугини купуват рано на сутринта преди светата нощ хлебче за един пфениг, и то от последната купчинка, леко начупен в единия край. Сетне отрязват малко от долната кора, завързват го под дясната си мишница и целия ден ходят с него. Когато си лягат в Рождественската нощ, поставят го под главата си и изричат:

Сега си лягат с хляб до мен,

ела, любими, и хапни със мен.

Може да стане така, че в полунощ от тези корички да бъде отгризнато нещо, от което рано на сутринта се познава, че любимият ще се ожени за нея през следващата година. Ако обаче хлябът е неначенат, надеждата е много малка. През 1657 година в Лайпциг се случило две момичета да спят в едно и също легло, като едното поставило такъв хляб под главата си, а другото не го сторило. През нощта то дочуло шумолене и глождене, изплашило се и разтърсило дружката си, ала онази спяла дълбоко и нищо не чувала чак докато се събудила на сутринта. Като разгледали хляба, на него бил изгризан един кръст. Скоро след това момичето се омъжило за войник.

Старицата от Заалфелд разказвала, че други вземали съд с вода и с малка мяра я преливали в друг съд. Те повтарят действието няколко пъти и гледат дали при повторното измерване водата ще се окаже повече от преди. Оттук заключават, че през следващата година имотите им ще се увеличат. Ако мярата е една и съща, те вярват, че съдбата им е застинала и че няма да ги споходи нито щастие, нито нещастие. Ако обаче водата се окаже в крайна сметка по-малко, са на мнение, че благополучието и успехите им ще намалеят. На разказвачката веднъж й се случило средното.

Други вземат някакъв наследствен ключ^[25] и кълбо прежда, завързват преждата здраво за ключа и завързват кълбото така, че да не може да се развива като преди. Оставят обаче свободни един или шест лакътя от конеца; провесват вързопа през прозореца, люлеят го от една страна на друга край стените и повтарят: „Слушай, слушай!“, като очакват да дочуят глас откъм страната или областта, в която ще се омъжат и ще отидат да живеят.