Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Alraun, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Сказанието гласи, че когато наследствен крадец, комуто е по рождение присъщо да краде, понеже произлиза от рода на крадци, или младеж, чиято майка по време на бременността си с него е откраднала нещо или поне се е канела да го стори (според други става дума за невинен човек, който обаче, подложен на мъчения, се е признал за крадец), бъде обесен и пусне вода (или излее спермата си върху земята[14]), на това място израства мандрагора, или „човечето от бесилката“. Горе тя има широки листа и жълти цветове. Изравянето й е много опасно, тъй като когато бъде откъсната, тя охка, вие и крещи така ужасно, че онзи, който я изрови, много скоро умира. За да се добере до нея, човек трябва най-напред да запуши добре ушите си с памук, восък или смола, сетне в петък преди залез да отведе там напълно черно куче, което няма никакво друго петно върху тялото си, да прекръсти трикратно мандрагората и да разрови земята наоколо, така че коренът да остане едва-едва закрепен в земята. След това трябва да го привърже с въже за опашката на кучето, да му подаде парче хляб и бързо да избяга оттам. Спускайки се към хляба, кучето ще измъкне корена, ала, застигнато от стоновете и виковете му, тутакси ще падни мъртво. След което човекът взема растението, измива го с червено вино, увива го в бяла и червена копринена кърпа, поставя го в някое сандъче, къпе го всеки петък, а по новолуние сменя бялата му ризка. Ако мандрагората бъде запитана, тя отговаря и разкрива бъдещи и тайни неща относно благополучието и преуспяването. Притежателят й вече няма врагове, не може да обеднее, а ако все още няма деца, сдобива се с тази брачна благодат. Остави ли до него за през нощта златна пара, на сутринта намира две; ако обаче човек иска дълго да разчита на услугите й и да се подсигури, та тя да не отслабне и умре, не бива да я претоварва, ами благоразумно е да поставя всяка нощ по половин талер или най-много един дукат, само че не винаги, ами по-рядко.

Ако притежателят на „човечето от бесилката“ умре, наследява го най-малкият син, който обаче трябва да постави в ковчега на баща си парче хляб и една монета и да го погребе с тях. Ако наследникът умре преди бащата, мандрагората се пада на най-големия син, но най-малкият също трябва да бъде погребан с хляб и пара.

Бележки

[14] В оригинала този текст е на латински: aut sperma in terram effundit.

Край