Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Kobold, 1816 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Цочо Бояджиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2020 г.)
Издание:
Автор: Братя Грим
Заглавие: Немски сказания
Преводач: Цочо Бояджиев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: немска
Печатница: Лито Балкан
Редактор: Георги Каприев
Художник: Капка Канева
Коректор: Пенка Трифонова
ISBN: 978-954-9757-34-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736
История
- — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)
На някои места почти всеки селянин освен жена, синове и дъщери има и един коболд, който върши всякаква къщна работа, носи вода в кухнята, цепи дърва, носи бирата, готви, разчесва конете в конюшнята, почиства тора в обора и т.н. Където го има, добитъкът се увеличава и всичко върви добре. И днес по отношение на слугиня, която върши много сръчно работата си, се казва като поговорка: „Тя има коболд.“ Който обаче го разядоса, трябва да се пази.
Преди да се нанесат в някой дом, те правят следната проверка. Нощно време домъкват трески в къщата, в съдовете за мляко натъпкват тор от всякакви животни. Ако домовладиката внимава треските да не бъдат разпръснати, а торът да бъде оставен в съдовете и от тях да се пие мляко, коболдът остава в дома, докато в него има поне един жив обитател.
Ако готвачката е приела коболда за свой таен помощник, тя трябва всеки ден в точно определено време да остави на някое място в къщата съдинка, напълнена с най-хубаво ястие, и след това да си тръгне оттам. Ако прави това, може да мързелува, вечер да си ляга рано, а сутринта работата й ще бъде свършена. Ако обаче пропусне да постъпи така дори само веднъж, в бъдеще тя ще трябва да върши не само собствената си работа, ами ще загуби и сръчността си, ще попарва ръцете си с вряла вода, ще троши гърнетата и посудата, ще разсипва яденето, така че в края на краищата господарите й непременно ще я прогонят. Самият коболд често е чуван да се смее и киска на тия неща.
Когато прислугата се смени, той все пак остава, само дето напускащата слугиня трябва да му препоръча наследничката си, за да го чака и тя. Ако не иска, чакат я постоянни злополуки, докато си тръгне.
Вярва се, че те са истински люде, на ръст като малки деца, с пъстри дрехи. Някои добавят, че понякога тези същества са с нож на гърба, понякога с нещо друго и изглеждат твърде ужасяващо, тъй като са били убити преди много време по един или друг начин, с един или друг инструмент, и всъщност са душите на убити някога обитатели на дома.
Понякога на слугинята й се приисква да види своя помощник, Курд Химген или Хайнцхен, както наричат коболда, и ако не се откаже, духът посочва мястото, където ще го види, но й нарежда да носи ведро със студена вода. И става така, че тя го вижда да лежи гол на пода върху една възглавница, а в гърба му е забит огромен касапски нож. Една се изплашила толкова, че рухнала в безсъзнание, а коболдът тутакси скочил и я полял със студената вода и тя дошла на себе си. След което й се отщяло да вижда коболда.