Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Frau von Alvensleben, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736


Преди няколкостотин години в Калбе във Вердер живеела благородничка от рода Алвенслебен, една възрастна, богобоязлива, милосърдна и готова всячески да помага на хората жена; тя бабувала умело, когато някоя гражданка имала тежко раждане, и при такива случаи всички я търсели и почитали. Случило се обаче следното. В дълбока нощ някаква прислужница се появила пред замъка, почукала и изплашено извикала, че не иска да я смущава, ала тя трябва да стане колкото е възможно по-скоро и да я последва извън града, където бременна жена ражда и се намира в смъртна опасност, а господарката й не знае какво да прави. Благородничката казала: „Среднощ е, всички градски порти са залостени, как ще излезем?“ Слугинята отговорила, че те вече са отворени, тя само трябва да тръгне (но да внимава, както добавят някои, да не яде и пие нищо на мястото, където ще бъде отведена, както и да не се докосва до онова, което ще й бъде предложено). Благородната жена станала, облякла се, слязла долу и последвала слугинята, която била почукала на вратата й; градската порта била отворена и когато излезли в полето, там имало хубав проход, който водел право в планината. Планината се издигала, отворена широко, и макар жената да виждала много добре, че нещата не са много ясни, тя неустрашимо решила да продължи и по-нататък, докато накрая стигнала до малка женичка, която се гърчела в леглото от силни родилни мъки. Благородната жена й се притекла на помощ (според някои тя само положила дланта си върху тялото й) и скоро на бял свят благополучно се появило детето. След като свършила работата си, жената поискала да се върне от планината у дома си, сбогувала се с родилката (без да докосва предложените й ястия и питиета), след което същата слугиня я придружила отново и я върнала невредима в замъка. Пред самата врата обаче слугинята спряла, поблагодарила многократно от името на своята господарка, след което снела златния пръстен от ръката си и го подала на благородната жена с думите: „Вземете този скъп дар и не позволявайте родът Ви да го загуби; родът Алвенслебен ще процъфтява, докато притежавате този пръстен; а ако ви бъде отнет, родът ще погине.“ При тези думи слугинята изчезнала. Този пръстен изглежда се пази до ден-днешен както подобава от това домакинство, като е оставен на сигурно съхранение в Любек. Според други обаче при някаква делба той бил грижливо раздвоен. Пак според други едната половина била претопена и нещата при единия клон на рода вървят зле, а другата половина се пази при другия клон в Цихтау. Говори се още, че когато услужливата жена, която била омъжена, разказала на следната сутрин на мъжа си какво й се е случило, той не искал да й повярва, додето тя не рекла: „Е, след като не ми вярвате, вземете от масата ключа за оная стая и пръстенът ще е вътре.“ Точно така и станало. Та твърде чудновати са подаръците, които човеците получават от призраците.

Край