Братя Грим
Водният мъж и селянинът

Водният мъж изглежда като всеки друг човек, само дето, отвори ли си устата, се виждат зелените му зъби. А и носи зелена шапка. Той показва себе си на момичетата, когато минават край езерото, чисти тинята и я хвърля пред краката им.

Той живял в добросъседство с един селянин, който се бил заселил недалече от езерото, понякога го посещавал и веднъж го помолил и той да посети жилището му там долу. Селянинът приел и тръгнал с него. Под водата всичко било като в разкошен земен дворец, с богато и изкусно украсени стаи, зали и ниши. Водният мъж развел госта си навсякъде и му показал всичко, накрая достигнали до малка стаичка, където стояли обърнати с отвора надолу много нови гърнета. Селянинът попитал какво е това. „Това са душите на удавниците, които захлупвам с гърнетата и ги пазя по този начин да не избягат.“ Селянинът не казал дума и сетне излязъл отново на сушата. Това с душите обаче го човъркало дълго време и той издебнал един момент, когато водният мъж отишъл някъде. Когато онзи заминал, селянинът налучкал пътя надолу, спуснал се във водния дом и съумял да попадне във въпросната стаичка; и като влязъл в нея, обърнал едно след друго гърнетата, душите на удавниците тутакси се надигнали, изплували от водата и били спасени.