Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das Bergmännlein beim Tanz, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Старите хора разказват следната достоверна история. Преди много години в село Глас, отдалечено на един час път от Вундерберг и също толкова от град Залцбург, имало сватба, на която привечер дошло джудже рудничар от Вундерберг. То пожелало на всички гости да са радостни и да се веселят и поискало да танцува с тях; което не му било отказано. Така че то изиграло по три танца с всяка почтена госпожица, при това с изключителна нежност, така че сватбарите го гледали с удивление и радост. След танца благодаряло и подарявало на всеки от младоженците по три златни монети, каквито не били виждани дотогава, ала цената им била определяна единодушно на четири кройцера, като при това приканвало младите да живеят в мир и разбирателство, да се държат като добри християни и благочестиво да възпитават децата си в добро. Тези монети трябвало да прибавят към парите си, постоянно да помнят за тях и така никога нямало да изпитат недоимък; при това обаче те не бивало да са високомерни, а с излишъка да помагат на съседите си.

Джуджето рудничар останало с тях до късно през нощта, вкусило от всички питиета и храни, които му били поднесени, само че по малко. Сетне поблагодарило и помолило някой от сватбата да го превози през реката Залцах до планината. На сватбата присъствал лодкар на име Йохан Щендл, който се надигнал с готовност и двамата се отправили към реката, която трябвало да бъде прекосена. Докато плавали, лодкарят поискал възнаграждението си: джуджето рудничар му дало смирено три пфенига. Онзи отказал това толкова нищожно заплащане, ала човечето му отговорило, че не бива да се гневи, ами да задържи трите пфенига, защото ако надмогне надменността си, благодарение на тях никога няма да изпита недоимък. Същевременно то му подало малко камъче с думите: „Ако го окачиш на врата си, никога няма да потънеш във водата.“ Което се потвърдило още същата година. Накрая то го приканило да живее благочестиво и смирено и бързо се отдалечило.

Край