Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Graf von Hoia, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736


Една нощ на графа от Хоя се явило малко човече и както разказва графът, му рекло да не се плаши, защото искало само да му каже две думи и да го помоли да не му отказва. Графът отвърнал, че ако за него и за хората му това не е прекалено тежко, с удоволствие ще го направи. Тогава човечето казало: „Другата нощ в дома ти ще дойдат и ще се настанят някакви същества, на които ти трябва да отстъпиш за известно време кухнята и залата, а и да наредиш на слугите си да си легнат и никой от тях да не гледа какво ще правят онези, изобщо никой не бива да знае за това, освен ти самият. За всичко ще ти се отблагодарят, ти и родът ти ще преуспеете, нито ти, нито твоите люде ще претърпят дори най-малкото страдание.“ Графът се съгласил. През следващата нощ в къщата се появило, подобно на военна колона, цяло шествие от дребни човеци, като каквито биват описвани джуджетата рудничари. Започнали да готвят, режат и сервират, и преди още да се огледаш, била приготвена обилна вечеря. Призори, когато се канели да си тръгват, малкото човече отново се приближило до графа и заедно с благодарностите си му поднесъл меч, саламандрова кожа и златен пръстен с инкрустиран червен лъв, като пояснило, че той и наследниците му трябва да пазят тези три неща и че докато те са заедно, в графството ще се съхранят единството и благосъстоянието; а разделят ли се, това ще е знак, че нищо добро не го чака; и още, че винаги когато червеният лъв загуби цвета си, някой от рода ще умре.

Във времената обаче, когато граф Йобст и братята му били все още непълнолетни и страната управлявал Франц от Хале, мечът и саламандровата кожа им били отнети, докато пръстенът останал до края на господстващия род. Къде е попаднал след това, никой не знае.

Край