Братя Грим
Сватбеното тържество на малкия народ

Малкият народ от Айленбург в Саксония поискал един път да отпразнува сватба и затова се промъкнал през ключалката и процепите на прозорците в залата; всички наскачали върху гладкия под като грахови зърна на харман. Това събудило стария граф, който спял на балдахиненото легло в залата, и той се удивил от многото свои малки съжители. Тогава един от тях, украсен като херолд, се приближил до него и го поканил с кротки слова и съвсем учтиво да вземе участие в празника им. „Само за едно нещо ще Ви помолим, добавил той, а именно единствено Вие да присъствате, а никой от Вашите придворни не бива и да си помисля да гледа празненството и даже да хвърли към него един само поглед.“ Старият граф отвърнал приветливо: „След като нарушихте съня ми, ще се присъединя към вас.“ Довели му една малка женичка, разставили светилници и прозвучала мелодия на щурци. Графът се стараел да не загуби по време на танца женичката, която подскачала с лекота и накрая така го замаяла, че той едва си поемал дъх. Насред веселия танц обаче изведнъж всичко замряло, музиката замлъкнала и цялата тълпа се втурнала към процепите на вратата, мишите дупки и всевъзможните скришни ъгълчета. Брачната двойка, херолдите и танцьорите погледнали нагоре към един отвор на тавана на залата и там съзрели лика на графинята, която любопитно надничала надолу към веселото събитие. Тогава те се поклонили на графа, а онзи, който го поканил, отново пристъпил към него и му поблагодарил за оказаното гостоприемство. „Тъй като обаче, продължил той, нашата радост и нашата сватба бяха смутени, като и друго човешко око ги видя, отсега нататък Вашият род никога повече няма да наброява повече от седмина.“ След което се втурнали бързо навън, всичко утихнало и старият граф се озовал отново сам в тъмната зала. Проклятието се сбъдва до наши дни и винаги един от шестте живи рицари от Айленбург умира, преди да се роди седмият.