Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- To Know a Woman, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Маргарита Терзиева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Амос Оз
Заглавие: Познание за жена
Преводач: Маргарита Терзиева
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Милениум
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман (не е указано)
Националност: израелска (не е указано)
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Редактор: Владимир Молев
Художник: Михаил Танев
Коректор: Илиана Попова
ISBN: 978-954-340-075-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13680
История
- — Добавяне
Глава 15
В един от онези щастливи дни негов колега от службата, рязък мъж с недодялани обноски, наричан Кокни или Акробата, го предупреди да внимава, защото от километър си личало, че кръшка. Йоел отрече и Акробата, объркан от противоречието между това, което виждаше с очите си, и пословичната честност на Йоел, измърмори с насмешка:
— Какво толкова. Ти си нашият праведник. Имаш право да се позабавляваш. Както се казва в Писанието: „И не видях изоставен праведник, нито потомците му «женско ложе» да просят“[1].
Понякога в поредната хотелска стая с процеждаща се светлина от банята, чиято лампа оставяше винаги да свети, Йоел се събуждаше посред нощ, пламнал от желание по жена си, и я зовеше наум: Ела! Веднъж, за пръв път през всичките години в службата и в пълно противоречие с правилата, не успя да се сдържи и й се обади от Найроби в четири часа през нощта и тя беше там, очакваше го. Вдигна слушалката на мига и преди той да издаде и звук, прошепна: „Йоел, къде си?“ Тогава й каза неща, от които на сутринта в главата му нямаше и помен, и когато четири дни по-късно се върна у дома и тя се опита да му ги припомни, отказа да я изслуша.
Ако се прибереше по светло, настаняваха детето пред новия телевизор и се заключваха в спалнята. Когато след около час се появяваха отново, Нета бързаше да се покатери в скута му, сгушваше се като котенце и той й разказваше приказки за глупавото, но симпатично мече Замби.
По време на училищните ваканции я оставяха в Метула при семейство Люблин или на Лиза в Рехавия и заминаваха за седмица на Червено море, в Гърция или в Париж само двамата. Не го бяха правили, откакто проблемът се бе появил. Но Йоел знаеше, че всичко се държи на косъм, и наистина една събота сутрин през есента, малко след като започна трети клас, Нета се строполи на кухненския под и дойде в съзнание чак следобед на другия ден след намесата на лекарите в болницата. Десетина дни след това Иврия наруши правилата и отбеляза с усмивка, че с такъв актьорски талант момичето може да направи бляскава кариера в киното. Йоел си замълча.
След този дълъг пристъп Иврия му забрани и с пръст да докосва дъщеря им. Йоел се направи, че не я чул. Тогава тя донесе спалния чувал от багажника на колата и се премести в детската стая. Остана там, докато Йоел не предложи двете с Нета да се преместят в спалнята, а той да отиде в детската. За да е по-удобно за всички.
През зимата Иврия се подложи на строга диета и свали доста килограми. Красотата й бе помрачена от жестока горчилка. Косата й посивя. Изведнъж реши да вземе магистърска степен по английска литература. Да напише магистърска теза. През това време Йоел на няколко пъти обмисляше възможността да замине и да не се върне повече. Да се установи под чуждо име далеч, във Ванкувър или Брисбейн например, и да започне нов живот. Да организира шофьорски курсове, да отвори бюро за инвестиции или просто да си купи една дъсчена колиба и да се изхранва с лов и риболов. Такива бяха детските му мечти и сега отново се бе сетил за тях. Понякога във въображението си виждаше в колибата и една ескимоска, тиха и послушна като куче. Представяше си как двамата се любят страстно край буйния огън. Но дори и във фантазиите си започваше да изневерява на ескимоската със собствената си жена.
Когато Нета идваше в съзнание след пристъп, Йоел винаги намираше начин да стигне до нея преди Иврия. Специалното му обучение бе изострило рефлексите му и му бе дало наготово множество хитрости. Той хукваше като бегач, чул изстрела на рефера, вземаше дъщеря си на ръце, затваряше се в детската стая, която бе станала негова, и превърташе ключа. Разказваше й приказки за мечето Замби, играеше си с нея на ловец и заек, изрязваше смешни фигурки от хартия и с готовност ставаше баща на всичките й кукли. Или строеше замъци от домино. Така минаваха час-два, докато Иврия развееше бяло знаме и почукаше на вратата. Той отваряше веднага и я канеше на разходка из изградения от черни плочки замък или на пътешествие из раклата с чаршафите. Но с нейната поява всичко се променяше. Замъкът заприличваше на изоставена колиба, а реката, по която плаваха, внезапно замръзваше.