Кристин Хармел
Рим, моя любов (23)

Послеслов от авторката

Преди няколко години бях на обиколка в Европа и с моята приятелка Кара отидохме в Италия. Страната разпали въображението ми, да не говорим за вкусовите сензори… и някои от нашите приключения намериха място в тази книга. Срещнах случайно например един действително съществуващ римлянин, който ме убеждаваше да спя с него, и като ме оглеждаше най-безочливо и повдигаше многозначително вежда, говореше: „Но, Кристин! Чуй тялото си!“. (Аз му отговорих: „Чух го. То каза «не»“.) Имаше също така една италианска група, която обезобразяваше английския текст на моите любими песни, от което ние с Кара припаднахме от смях. Съществува и истински Марко Касан, макар че моят беше управител на ресторант във Венеция, който ме заведе на незабравимо петдневно кулинарно пътешествие в Тоскана. Отсядахме в селски къщи, приспособени за хотели и гостилници, посетихме изби за кианти и през цялото време се хранехме в най-невероятните ресторантчета на областта извън радарите на туристите, още помня вкуса на залъците, топнати в зехтин от Сиена, чудния тоскански колбас „Сопрасета“, който опитахме в Сан Джиминяно, на виното и топлия хляб с маково семе, с които пирувахме сред природата, съзерцавайки на здрачаване безбрежните полета със слънчогледи. Колкото до мен, спомените ми от Италия са свързани главно с прекрасната храна и с едно любовно преживяване, а те радват и изпълват с надежда човек, затова реших да изпратя Кет на пътешествие, при което да изпита всичко това.

Но Рим е потопен в история и исках да я вплета в разказа. Понеже историята ме очарова, особено в градове като Рим и Венеция, където сме заобиколени с останките от миналото, реших, че разказът ще придобие по-дълбок смисъл, ако накарам Кет да изплете своята история, заобиколена от вековни развалини.

Защо? Защото колкото повече години трупам, толкова повече осъзнавам как моето минало ме е оформило и как оформя всеки човек. Не самото минало дава облик на нашето бъдеще; то е пътят, по който възприемаме и се справяме с преживяното. Недоразумения, наранени чувства и предателство могат цял живот да ни измъчват и да ни променят… ако го допуснем.

В тази книга целият живот на Кет е бил оформен от внезапното заминаване на нейната майка и докато пишех историята на дъщерята, започнах да осъзнавам колко много моето минало ме е оформило. Открих, че имам лоши спомени и наранени чувства, които бях затрупала в себе си, без да съзнавам, че имат огромен дял, за да стана такава, каквато съм днес. Кет постепенно осъзнава същото в романа и едва след като преосмисля своето минало, тя се чувства изпълнена със сили да поеме към бъдещето. И аз се опитвам да постъпвам по същия начин.

Ако не друго, надявам се, че този роман ще ви накара да се замислите как вашата история ви е водила и как да се справите с преживявания, които са ви се отразили зле, за да имате сили да оформите едно добро бъдеще. Понякога, щом прогоним призраците, се освобождаваме и проглеждаме. Осъзнаваме, че онова, което сме търсели, през цялото време е било пред нас.

Ще прочетете повече за мен и за другите ми романи („Изкуството на френската целувка“, „Теория на блондинката“, „Как да спиш с кинозвезда“, и романът за тийнейджъри „Когато поискаш“) на моя уебсайт, www.KristinHarmel.com.

Насладете се на книгата! Някой ден може би ще се запознаем на чаша кианти в Рим.