Ендре Гьомьори
Свръхбогатите (14) (История на големите имущества)

ОНАСИС — ЕДИН МОМЪК ОТ СМИРНА

Бежанци на палубата. Писарят на „ИТТ“.

Консулът и корабите. Двубой с Ниаркос.

Борба с тръстовете. Монако и други игри.

Един съпружески договор. Последните „удари“.

Краят на септември 1923 година. В Атлантическия океан вилнее буря. Старият 12 000-тонен италиански товарен кораб „Томазо ди Савоя“ скърца по всички шевове. В трюма на кораба, върху ръждясващи тръби и нахвърляни дървени трупи са се свили стотици емигранти — гърци и италианци. На изхода пази стража, която не им позволява да излязат на палубата и да нарушат спокойствието на пътниците в няколкото поносимо обзаведени каюти. Във връхната точка на вихъра, когато хората в трюма падат един връз друг, а по-слабите вече почти се задушават от непоносимата смрад на мизерията, една ръка подава на пазача на изхода банкнота от двадесет долара. Матросът взима парите и в отвора на люка се появява фигурата на яко, чернокосо седемнадесетгодишно момче.

Момчето се нарича Аристотел Онасис и успява — макар и с цената на подкуп — да се измъкне от задушния трюм на чист въздух. Когато вихърът малко утихва, то се промъква до матроса, който пази помпата на цистерните със сладка вода. Дава му десет долара и измива от себе си мръсотията от вътрешността на кораба.

Остават му шестдесет долара. Толкова пари има в джоба си седемнадесетгодишният Аристотел Онасис, когато стъпва в Буенос Айрес на аржентинска земя.

В действителност бъдещият крал на морския петролен транспорт, който по-късно спечелва и ръката на вдовицата на един убит президент на САЩ, има сито детство. На палубата на „Томазо ди Савоя“ го хвърля ходът на историята, а не мизерията.

Бащата на Аристотел Онасис, Сократ, бил богат търговец на тютюн в турския град Смирна — днешния Измир. Наистина той не е бил милионер, но е между най-богатите членове на гръцката част от населението в града и се готви да изпрати сина си в Оксфордския университет. През Първата световна война Турция и Гърция воюват като участници в два противникови лагера. Турция е съюзник на Германия и Австро-унгарската монархия. Гърция, която в продължение на векове е живяла под турска власт, се бие на страната на Антантата. В крак на войната, по време на следващите един след друг преговори за мир край Париж, Франция и Англия насърчават тогавашния министър-председател на Гърция, либерала Венизелос, да разпростре суверенитета на държавата си над Истанбул и със завземането на Смирна в Мала Азия — град с първостепенно значение — да укрепи стратегическото си положение в земите, които трябва да бъдат окупирани. (Истинската цел е да бъдат изтръгнати от ръцете на Турция Дарданелите — изходът на Черно море.)

През 1919 г. гръцката армия действително завзема Смирна, а привърженикът на Венизелос, Сократ Онасис, организира сред богатите търговци-гърци в града политически съюз, който подпомага окупационните войски и осигурява необходимите сведения.

Контраударът не закъснява. Офанзивата на гърците и тяхната жестокост разпалват пламъка на турския национализъм. Частите на поелия кормилото на разпадащата се турска империя Кемал Ататюрк се втурват в контранастъпление. През есента на 1922 г. мечтите за „велика Гърция“ се разсейват. Град Смирна е възвърнат, а гръцкото население в него е изтребено в истинския смисъл на думата. За шест дни са опожарени 5000 гръцки къщи и магазини; в порутените до основи квартали намират смъртта си 120 000 души.

Сократ Онасис не е обикновен грък. Той е един от най-богатите търговци в града и е от организаторите на финансовата подкрепа за гръцките окупационни войски. Очаква го затвор, а след признания, изтръгнати с изтезания — съдебно следствие и почти сигурна смърт.

По това време обаче 16-годишният Аристотел — най-възрастният потомък на семейството от мъжки пол, който е на свобода — вече се досеща, че почти всичко може да се купи. Той раздава запасите от ракия, скрити в избата на обезлюдения дом на Онасис, на турските офицери в околността срещу документ, който му осигурява право на свободно движение. С него той отива в изгорелия бивш гръцки търговски квартал и в развалините на бащината си кантора намира една от стоманените касетки на Сократ Онасис с пет хиляди долара в нея. От тях три хиляди използва, за да подкупи турския военен съд и да освободи баща си от затвора. Останалите две хиляди получава заместникът на американския консул в Смирна, за да качи без ред семейство Онасис на един от претъпканите кораби с бежанци, пътуващи за Гърция.

По време на фантастичното преселение, последвало поражението, към петмилионна Гърция, която и без това има огромни икономически затруднения, се устремяват милион и половина гърци. За Аристотел Онасис — той от дете знае да си служи с парите, било за заместника на американския консул или за матроса, който стои на стража до помпата за вода — е достатъчно да хвърли само един поглед в Атина, за да разбере цялата безнадеждност на положението. Семейството пристига в гръцката столица през лятото на 1923 г., а през месец август младият Онасис вече пътува, свит в трюма на „Томазо ди Савоя“, към Буенос Айрес.

Първите месеци в Аржентина са изпълнени с труд, показван „правдиво“ само в много стари холивудски филми за кариерата на някой милионер. Работи като докер в пристанището, келнер в кръчма, мияч на съдове в кухнята на гръцки ресторант.

Това продължава една година — докато Аристотел Онасис, който с пристигането си знае гръцки, турски и английски език, а междувременно говори вече и италиански, и испански, да получи служба в аржентинската дъщерна фирма на разрастващия се тогава американски гигантски тръст „ИТТ“ („Интърнешънъл Телефон енд Телеграф“), която държи в ръцете си телефонната мрежа на Южна Америка. Получава 40 долара седмично, което тогава в Аржентина се смята за сериозна сума. Младият Онасис, който бе платил двадесет долара, за да излезе от мръсния трюм на палубата и още десет, за да облее тялото си с вода, използва първите си четиридесет долара, за да се появи с най-хубавия си костюм в един от добрите яхтклубове в Буенос Айрес и да поиска да бъде приет. Наред с подкупа, даден на съответното място, това е втората съставка на станалата по-късно прочута „рецепта на Онасис“ — първи стъпки в набавянето на връзки.

Когато не е на борда на някоя яхта, новият член на клуба се храни и живее като просяк. До момента, когато събира първите си хиляда долара. Тогава той пише на баща си в Гърция, който успешно продължава търговията, макар и при по-скромни условия. По това време в Аржентина не познават гръцкия тютюн; правят се смески от кубински със сортове, произведени в южната част на Съединените щати. След работата си в „ИТТ“ Аристотел Онасис започва своята делова обиколка с образци, получени от своя баща. Задачата му е облекчена, тъй като голяма част от големите вносители са членове на яхтклуба. За две години Онасис излиза на аржентинския тютюнев пазар: една трета от количеството, употребено в столицата, са гръцки и турски сортове, доставени с негово посредничество. Сделките с тютюн започват през 1925 г., когато Онасис е на деветнадесет години. След две години, през 1927 г., той притежава сто хиляди долара.

Парите носят пари. Онасис, чийто делови инстинкт и талант граничат с гения, знае съвсем точно как да приложи на практика тази древна сентенция. При над сто хиляди долара се появява и третият компонент от рецептата на Онасис. При наличието на връзки и добре вложени подкупи трябва да се рискува!

В пристанището на Монтевидео вълните удрят един полупотънал танкер с вместимост няколко десетки хиляди тона. Той ръждясва във водата повече от една година. Онасис заминава за Монтевидео, обикаля развалината с една моторна лодка и изчислява на място колко може да плати за нея. Извършва сделката за по-малко от един час. Танкерът е вдигнат от водата, ремонтиран е за десет хиляди долара, а след два месеца Онасис го продава с петдесет хиляди долара печалба. Това е неговата първа корабна сделка.

В същото време той продължава вноса на тютюн. Нещо повече, с обратния курс корабите вече пренасят към Европа жито, вълна, сол и необработени кожи за сметка на Онасис.

През 1929 г., на двадесет и третия рожден ден на Аристотел, шест години след като слиза на аржентинския бряг, състоянието му достига един милион долара. Той с неповторима енергия прилага на практика метода „подкуп—търсене на връзки—риск“. Физиката му е такава, че още от дете се нуждае най-много от три-четири часа сън. Може да работи непрекъснато 48 или дори 72 часа. В тези случаи в края на третия ден заспива непробудно и след 12–14 часа отново е бодър.

По отношение на връзките си той достига държавно, респективно правителствено равнище в годината, когато печалбите му достигат първия милион. През тази година гръцкото правителство, на което министър-председател и тогава е Венизелос, въвежда наредба, според която вносът на държави, с които Гърция няма дългосрочни търговски спогодби, се облага с тежки митнически данъци. Това е против интересите на много гръцки и американски търговци, но Онасис е единственият, който започва битка. В продължение на месеци той залива с писма (и подаръци) правителствените чиновници в Атина и Буенос Айрес, заминава за родината си, където иска среща с Венизелос, позовавайки се на факта, че по времето на окупацията на Смирна баща му е правил големи жертви в полза на гръцката войска. Министър-председателят приема младия човек, приема предложението за сключване на търговски договор между Гърция и Аржентина, сетне изпраща всичко във външното министерство. Няколко дни по-късно Онасис се явява в кабинета на министъра на външните работи, който го приема много студено. Разговаря с Онасис, като почиства ноктите си, и му препоръчва да остави телефонния си номер в министерския секретариат, за да го известят по-късно за съдбата на предложението. Онасис става, рита с десния си крак стола, на който е седял до този момент, после казва на стреснатия от шума министър: „Господин министре, мислех, че ще бъдете склонен да разгледате въпрос, който е важен за Гърция. Докато говорех обаче, вие дремехте и, изглежда, повече се вълнувате за ноктите си, отколкото за гръцката външна търговия.“ Министърът връща от вратата Онасис, който след две седмици, въпреки че е аржентински поданик, заминава за Буенос Айрес с гръцки дипломатически паспорт като извънреден пълномощник на правителството на Венизелос. След нови три седмици се сключва гръцко-аржентински договор за търговия. Онасис става главен консул на Гърция в Аржентина. Стоките отново потичат, а с това още по-бързо расте и състоянието му.

След тези значителни начални успехи, но като притежава сравнително скромни материални ресурси според мярката в света на богатите, Онасис се насочва към корабите. Всъщност нито запазилата се кореспонденция, нито подробната автобиография, нито описанията на неговия живот дават обяснение, защо са го привличали морските съдове и търговският флот. Може да се предполага, че роля играе първата успешна операция с ремонтирания полупотънал кораб и бързата печалба от него. Друго вероятно обяснение е, че традиционните търговски сделки вече са протичали прекалено спокойно и еднообразно, не са задоволявали онзи извънредно сложен стремеж едновременно към печалба, авантюри и риск, който, общо взето, характеризира първото поколение сътворители на власт и богатство.

През зимата на 1931 г., когато световната икономическа криза достига връхната си точка, малка търговска флотилия на едно от най-големите канадски предприятия за корабоплаване носи загуби и ръждясва в пристанището на Монреал. Това са над десет кораба, всеки от които е струвал два милиона долара, но дори в този кризисен момент има цена сто хиляди. Поради тежкото стопанско положение за корабите няма стока, а собствениците са на границата на фалита. Онасис се появява в Монреал, разглежда корабите и избира шест от тях, които са в най-добро състояние. След това слага на масата 120 000 долара за всичките шест — точно толкова, колкото е стойността им като старо желязо. Получава корабите от застаналите пред банкрут владетели, но в тази рискована операция за малко не банкрутира самият той. Трябва да чака почти две години, докато осигури товар за своя малък флот. Междувременно налага се да продаде (с малка печалба) четири от корабите си, тъй като поради кризата успява да използва само два.

Но много скоро и тези два му носят богата печалба, защото Онасис — пръв от бъдещите големи корабни крале — открива и безскрупулно използва една неповторима възможност — принципа на така наречения „облагодетелствуван флаг“. Тогава има — има и сега — няколко държави в света, чиито правителства правят опити да увеличат дохода си, осигурявайки специални данъчни облекчения за притежателите на кораби, които регистрират съдовете си във флота на съответната страна. По времето, когато Онасис започва да трупа състоянието си, Панама и Либерия са най-значителните държави с „облагодетелствуван флаг“. Освен с данъчните отстъпки те привличат инициативните собственици и с други „специалитети“. Там е забранено организирането на профсъюзи, изискванията за сигурност са извънредно леки, няма определено минимално заплащане. През тези години който иска да основе дружество за корабоплаване в Панама, трябва да заплати всичко петстотин долара. Подобно е положението и в Либерия. По това време (и чак до осемдесетте години) Панама и Либерия в действителност изобщо нямат собствен търговски флот. Но стотици кораби от американска, английска или друга националност кръстосват океаните под флага на тези държави. И по-точно, в статистиките търговските флотове на Панама и Либерия стоят на четвърто-пето място в списъците за капиталистическия свят.

Цялата дейност е малко повече от решаването на счетоводен въпрос, а предимствата са много, особено по време на кризи и безработица — безчовечно смъкване на надниците, безнаказано подлагане на риск живота на моряците, като се пренебрегват предписанията за сигурност, които другаде са задължителни.

Онасис съзира тази възможност още когато тя далеч не се е превърнала във всеобща практика. Той има само два кораба, но те вече плават под панамски флаг и издръжката им е наполовина по-ниска в сравнение с разноските на големите английски и скандинавски компании, които тогава доминират в световното корабоплаване. Флотът на Онасис расте, а милионите му се множат.

Изминават само няколко години и той отново рискува. И отново правилно преценява новите световни стопански насоки, все още почти незабележими за обикновения търговец. През 1934 г. състоянието му е вече близо десет милиона долара. Той поддържа пищни луксозни апартаменти в Лондон, Париж и Ню Йорк, претъпкани със скъпи картини, а името му става известно между аристократите на корабния бизнес. Тогава той стига до извода, че не след дълго в световната икономика ще настъпи епохата на нефта. А за неговото транспортиране ще са нужни кораби; съвсем други в сравнение с тези, които превозват въглища. Всъщност кризата все още продължава и големите корабостроителници в Швеция и Норвегия са готови да строят съдове и срещу предплата от десет на сто в брой. По това време средната големина на петролоносачите не превишава десет хиляди тона. По-голям танкер вече се смята за изключение. Онасис поръчва в Швеция един кораб за превозване на нефт с изместимост 15 000 тона. Нарича го „Аристон“. Следват още две поръчки — „Аристофан“ и „Буенос Айрес“. От тях само „Аристофан“ струва 700 000 долара, но предварително трябва да се заплатят седемдесет хиляди. Едва корабът е построен и Онасис, който превозва товарите по-евтино, тъй като използва „облагодетелствуван флаг“, сключва първата си голяма сделка за транспортиране на петрол. Жан Пол Гети, един от големите „вълци-единаци“ в международната петролна джунгла, го упълномощава да превозва нефт от Калифорния за Япония в пристанищата на Мицуи — търговската къща с легендарна слава. За една година, макар и още неизплатен, „Аристон“ носи шестстотин хиляди долара печалба. През първите две години подобни големи печалби носят и „Аристофан“, и „Буенос Айрес“. Междувременно политическият небосвод в Европа се покрива с облаци. Но корабите на Онасис кръстосват моретата по-успешно от всякога. Доставят суровини и детайли за въоръжаващата се фашистка Германия по време на гражданската война в Испания превозват товари и за фашисти, и за републиканци. За всеки, който може да плати. От онези предвоенни години е изявлението на Онасис, което се смята за класическо: „Като грък аз принадлежа на Запада, като собственик на кораби принадлежа на капиталистическия свят. Най-много обичам онази страна, в която съм най-малко ограничен и от мен се иска най-малък данък.“

Когато започва Втората световна война, три от танкерите на Онасис оставят затворени в Швеция, където в момента са акостирала. Един от „специалитетите“ на шведския неутралитет е споразумението между хитлеристка Германия и Швеция, според което всички чужди кораби, хвърлили котва в шведско пристанище, не могат да предприемат плавания до края на войната. (По този начин шведското правителство дава на Хитлер гаранция, че тези съдове няма да бъдат използвани на страната на съюзниците.)

Докато трите танкера на Онасис бездействуват в Швеция, неговият флот, наброяващ вече десетки кораби, носи в годините на войната огромни печалби. Ърнест Лийсър, американски специалист по корабоплаването, в своята книга за сделките на военните доставчици пише следното: „Голямата част от корабите са били в извънредно лошо състояние. Вярно е, че докато съществуват, те са носили полза за стратегическите усилия на съюзниците, но още по-голяма полза са имали за притежателите си. Стойността на превозите във военните зони е била удивително висока.“ По този начин в годините на войната богатството расте, а собственикът, който обича „сладкия живот“, се премества в апартаменти, по-разкошни от предишните, на последния етаж в „Риц“ — един от най-скъпите нюйоркски небостъргачи. През тези години той си купува имение в запазения за привилегировани личности залив Острига в Лонг Айлънд, близо до Ню Йорк. Краят на седмицата той редовно прекарва там в компанията на председателя на филмовия тръст „Фокс“ с гръцки произход Скорас и още двама много богати гърци, собственици на кораби — Ливанос и Ниаркос.

Една особеност на тези военни години е, че по някакво чудо торпедата на фашисткия военен морски флот не попадат в корабите на Онасис. Според статистиките по време на войната на страната на съюзниците работят 450 кораба — собственост на гръцки капиталисти. Германските подводници потопяват 360 от тях. И от всичките 360 само един е на Онасис. (Той, разбира се, получава висока застраховка.) Този необикновен късмет не убягва от Федералното бюро за разследване на САЩ. Изходна точка на ФБР е, че Онасис е аржентински поданик, а Аржентина, макар и неутрална държава, по времето на диктатурата на Перон симпатизира на Хитлер. (След войната десетки фашистки военнопрестъпници намират убежище в Аржентина.)

Голяма част от нишките, които поддържат близостта с Германия, минават през ръцете на изгарящата от политически амбиции Евита — Ева Перон, съпруга на диктатора. А според сведенията на ФБР Онасис, който отдавна има слава на женкар и е на „ти“ с холивудските филмови звезди, е в нежни отношения с Евита. Става така, че самият Рузвелт одобрява инструкцията на шефа на ФБР Хувър Онасис да бъде под наблюдение по време на войната. От този момент Федералното бюро редовно подслушва неговите телефонни разговори, а финансовият отдел на контраразузнаването внимателно следи сделките му. Но доказателства не могат да се намерят. Истинско следствие срещу него не се възбужда никога, а когато илюминациите по случай края на войната осветяват терасата на Онасис на върха на „Риц“, състоянието му превишава тридесет милиона долара.

Непосредствено след Втората световна война в живота на Онасис се случват две поредици от събития, които повлияват решаващо върху по-нататъшната му кариера. Първата — това е създаването на плана Ливанос—Ниаркос—Онасис. По това време Ливанос е притежател на най-големия собствен флот в света. Що се отнася до пропорциите, той би могъл да купи целия флот на Онасис с парите от джоба на жилетката си. Онасис взима за съпруга Тина, едната от дъщерите на Ливанос, за другата, Евгения, се оженва Ниаркос. Противно на очакванията семейните връзки не означават делови съюз. Напротив: между Онасис и Ниаркос започва борба, която продължава десетилетия — тя слага своя отпечатък върху историята на големите частни флотове в целия свят. (Веднъж Онасис се произнася за отношенията между им по следния начин: „Общо взето, си запълвахме времето, като се опитвахме да си прережем гърлата един другиму. От време на време сядахме заедно на вечеря и заради дамите се държахме прилично.“)

И другата серия от събития, която е вече от световно икономическо значение: войната между Онасис и големите петролни тръстове на Съединените щати. Особено много се разраства флотът на Онасис, когато той купува на безценица най-добрите от хилядите товарни кораби, построени по време на войната с държавни средства на САЩ. През войната те са известни с името „Либърти“, т.е. „Свобода“, и в смисъла на закона за продажбата има право да ги купи само поданик на Съединените щати. Това не е причина за сериозни затруднения. Тина Ливанос, младата съпруга на Онасис, е поданичка на САЩ и на нейно име са закупени десетки морски съдове. Известно време главният прокурор на САЩ прави опити да наложи вето над сделката, но без резултат. Играе роля фактът, че Онасис съобщава на шефовете на американските корабостроителни фирми решението си в следващите няколко години да направи поръчки в техните заводи за 50 милиона долара. Механизмът на корупцията във висшите среди влиза в действие, а Онасис успява да задържи корабите „Свобода“. Голяма част от тях са превърнати в петролоносачи. В още полуразрушените корабостроителници на ФРГ за Онасис се строят танкери, които са най-големите в света. Последният от тази поредица е спуснат на вода през 1954 г. в Хамбург. Със своите 50 000 тона водоизместимост за времето си той е най-големият петролоносач в света. Носи името „Ал Малик Сауд“ („Крал Сауд“).

Изборът на името не е случаен, нито е случаен фактът, че вместо с традиционното шампанско в Хамбургското пристанище корабът е кръстен със светена вода от Мека. Строежът на „Ал Малик Сауд“ е резултат на продължили повече от година тайни преговори, които води Онасис — тогава той вече е притежател на състояние от 100 милиона долара — с наследника на Ибн Сауд, властвуващия от 1953 до 1964 г. крал Сауд. Разбира се, никому не е известно колко милиона долара са влезли по време на преговорите в кралската хазна и в швейцарската банкова сметка на саудитския принц, който извършва деловата работа. Факт е обаче, че крал Сауд и Онасис сключват договор: от този момент флотът на Онасис се ползва с приоритет при превоза на нефт, добиван от Арабско-американската нефтена компания (АРАМКО) в Саудитска Арабия.

Петролните тръстове тържествуват, тържествува и съперникът, родственикът Ниаркос. Той узнава (вероятно чрез някоя от дъщерите на Ливанос), че Онасис е подкупил за един милион долара един от принцовете при саудитския кралски двор, който заема поста министър на финансите. Но подкупът трябва да бъде доказан. На преден план е изкаран известният агент на ЦРУ Робърт Махю, който по-късно създава връзките между разузнавателното управление и мултимилионера Хауърд Хюс. Но и Махю не открива веществени доказателства. Онасис, колкото и да е силен, не може да се бори с връзките на петролните монополи с ЦРУ. Централното разузнавателно управление упълномощава Махю да разпространи новината за подкупа и големите вестници на Съединените щати като „информация от доверени източници“. Разбира се, това е урок не само за Онасис, но и за крал Сауд. Урокът успява. Крал Сауд, който тогава е в остър двубой със своя полубрат и по-късно наследник Фейсал, е принуден с един замах на перото да унищожи договора, сключен с Онасис. На всичко отгоре петролните монополи започват да бойкотират флота на корабовладетеля. Всяка седмица пристанищните такси и разноските по поддръжка на обречените на бездействие кораби причиняват загуба в размер на стотици хиляди долари. Ако хвърлим поглед назад, би могло да се каже, че това е критичната точка в кариерата на гръцкия магнат. Ако монополите бяха докрай твърди в бойкота, те биха го унищожили.

Но световната политика казва своята дума. Бойкотът на нефтените компании започва през 1955 година. През 1956 г. Насър национализира Суецкия канал, който е затворен след англо-френско-израелската интервенция, а потопените кораби в тясната ивица вода за дълго време правят невъзможно всякакво движение. Затварянето на пътя през Суецкия канал изведнъж открива златна епоха за петролоносачите. Петролът от Близкия изток и преди всичко от държавите в Персийския залив повече не може да се транспортира през него; корабите трябва да заобикалят Африка. По този начин са нужни двойно повече кораби, а времетраенето на пътя се увеличава с дванадесет дни. Преди кризата превозът на един тон нефт до големите западноевропейски рафинерии струва около четири долара. Няколко месеца, след като каналът е затворен, Онасис, който тогава вече е притежател на един от най-големите частни танкерни флотове в света, инкасира транспортна такса от 60 долара на тон. Това означава, че от всеки курс той печели по два милиона долара. Когато през 1957 г. Суецкият канал е частично отворен за ограничено движение, Онасис е със стотици милиони долари по-богат и успява да удържи на опита за бойкот на петролните монополи.

По това време той има положение, при което временната „покупка“ на княжество Монако за него представлява лека приключенска авантюра. Разбира се, това също е сделка, и то не каква да е. В тези години Онасис притежава кантори, луксозни апартаменти и замъци в Ню Йорк, Лондон, Париж и Буенос Айрес. Неговият може би най-разкошен дворец е на френската Ривиера между Ница и Кан. (Тук под името Уиндзорски херцог навремето се нанася и преживява остатъка от живота си английският крал Едуард VIII, когато поради женитбата си трябва да се откаже от престола.) В близко Монако Онасис придобива не само „играчка“ с размерите на княжеството, но и база за финансови операции, където по-меки от климата са само данъчните закони. За кратко време той спечелва приятелството на принца на Монако Рение и докато в един от замъците на принца те заедно играят на гоненица с веселите и пресметливи френски филмови звездички, на парижката борса хората на Онасис изкупуват акциите на „Дружеството за плажовете“ в Монте Карло. По този начин под контрола на Онасис влиза световноизвестното игрално казино, което носи голяма част от дохода на княжеството, а същевременно, тъй като в неговите ръце е пакетът акции на всевластното дружество, откриват се и неограничени възможности за спекулации с имения, струващи милиони. Когато принц Рение се оженва за известната филмова звезда от Съединените щати Грейс Кели, Онасис дава на младата съпружеска двойка един милион долара, а върху тяхната яхта самолет на гръцкия собственик посипва червени и бели карамфили. (Червено и бяло са националните цветове на Монако.)

Епизодът с Монако приключва под натиска на френското правителство. Париж — а лицето на строгия моралист Дьо Гол — не гледа с добро око как княжество, което дотогава е изключително под политическия контрол на Франция, в отделни операции се превръща в играчка на забъркващия се понякога в тъмни сделки милиардер. В средата на шестдесетте години радио „Монако“, което е във френски ръце, започва разгорещена кампания срещу Онасис, а френските банки обещават на принца неограничени кредити, ако изкупи от него акциите на дружеството. Тъй като формално въпросът все пак се отнася не за „играчка“, а за държава, на везните се поставят не само пари, но и тежестта на държавната администрация. По препоръка на Франция Държавният съвет на Монако гласува закон за отпечатване на нови акции на „Дружеството за плажовете“. Така с един замах контролният пакет е отнет от Онасис. Друго решение на съвета е да се откупят от Онасис по 16 долара ценните книжа, които са в негови ръце. Той протестира, твърдейки, че че една акция струва поне петдесет долара, но влиза в капан — може да се обърне само към Върховния съд на Монако, а към неговите членове е насочен строгият поглед на Дьо Гол. Онасис е принуден да изпусне княжеството от ръцете си. Това е едно от редките му поражения. Но за да се стигне до него, е нужна финансовата тежест на една мощна държава.

Следващата играчка на Онасис — тя го придружава до края на живота му — е построената за милиони долари пищна луксозна яхта, която той нарича „Кристина“, на името на дъщеря си. Външният блясък на тази играчка се уввеличава със старинния мозаечен под на палубата. При нужда с едно натискане на бутон той потъва, за да отстъпи място на плувен басейн.

Подовете на помещенията, покрити с благородна дървесина, над стогодишните японски лакирани врати, картините на Ел Греко и на френските импресионисти в салоните, облицованите с китова кожа столове на бара, баните от сиенски мрамор — всичко това в продължение на години е предмет на патетични репортажи в големите западноевропейски илюстровани списания.

„Кристина“ е не само луксозна яхта, но и организационен център на международните делови и политически връзки на Онасис. С помощта на изградената на нея телефонна централа за кратко време може да се осъществи телефонна връзка с която и да е точка на света. Отделни телефонни линии водят до агенциите на Онасис, създадени в най-големите световни борси. А ако някъде присъствието му е необходимо, на задната палуба го очакват в постоянна готовност два самолета — единият пригоден за кацане във вода, а другият — на суша.

На палубата на „Кристина“ тече истински, легендарен „сладък живот“. Десетки филмови звезди — от Грета Гарбо и Марлене Дитрих до Елизабет Тейлър, шествуват по мозаечния под на палубата. На този кораб разцъфтява една от големите авантюри на любителя на женски компании Онасис: отношенията му с Мария Калас — една от най-ярките оперни звезди на шестдесетте години.

Всичко това получава широка гласност, например фактът, че два пъти на ден специален самолет доставя на яхтата пресен хляб от Париж.

Но не е това начинът, по който Онасис си вади хляба на яхтата. Тук постоянни гости са посетителите, които играят важна роля в съдбата на световната политика. Тяхното присъствие създава за Онасис своеобразна система отношения, а това облекчава неговите делови и борсови машинации, дава му възможност въобще да не се съобразява със законите на „обикновените хора“, дори със законите на обикновените капиталисти.

Между тези влиятелни личности може би най-довереният и най-значителен контакт е връзката на Онасис с Уинстън Чърчил. За първи път Чърчил се появява на борда на „Кристина“ през 1957 г. и оттогава до смъртта си всяка година прекарва с Онасис по няколко месеца. (Според Франк Брейди, един от биографите на корабния магнат, Онасис е отправял многократни и разгорещени нападки срещу Чърчил, който се смята за истински апостол на антисъветизма, и винаги от крайно десни позиции. Главна причина за упреците е, че според него на конференцията в Ялта в заключителната фаза на Втората световна война англичанинът не е принудил президента Рузвелт да прояви повече твърдост спрямо Съветския съюз. Едва ли трябва да се споменава, че за изминалите осем години между тяхната първа среща и смъртта на Чърчил Онасис става познавач на най-скритите политически и персонални връзки на деловия живот в Англия, а чрез него и на големите международни монополи с английско участие в тях.) Чърчил е постоянен гост — едва ли не квартирант. Но тук не липсва и бонският канцлер Аденауер, който окончателно обвързва Федерална република Германия с интересите на Съединените щати, а по негово време дейността на възродилите се западногермански тръстове взима международни размери. На борда на тази яхта се срещат за първи път Чърчил и Джон Фицджералд Кенеди, бъдещият президент на Съединените щати. Тогава за първи път идва тук и съпругата на стремящия се към високия пост млад сенатор — Жаклин Кенеди. Връзката не е прекъсната дори когато съпругът и е избран за президент.

Придружена от хора на секретната служба, Жаклин Кенеди посещава Онасис на яхтата заедно със сина на бившия президент Рузвелт. По това време младият Рузвелт е държавен секретар на Министерството на търговията на САЩ и не е нужно голямо въображение, за да се изясни, че става дума за нещо повече от посещение на вежливост на една президентска съпруга и учтив търговски държавен секретар. В американския Сенат се чуват сериозни критики по повод визитата на двойката Жаклин Кенеди — Рузвелт. Споменава се за корупция, както и за това, че посредством Рузвелт Онасис желае да използва Министерството на търговията за уреждане на своите все още неизчистени пред американските власти дела.

За да характеризираме какво политическо, а при нужда и делово значение имат нишките, преплитащи се на палубата на „Кристина“, струва си да цитираме книгата „Разговори с Кенеди“ от Бенджамен Брадли, един от водещите редактори на в. „Уошингтън поуст“.

(Брадли е един от онези, които по времето на Никсън насочват от редакцията, на в. „Уошингтън поуст“ разкритията по скандала „Уотъргейт“.) Според автора за Кенеди е ясно, че връзката с Онасис ще принесе вреда на приближаващите президентски избори през 1964 година. Той помолва съпругата си да предаде на Онасис преди президентските избори кракът му да не стъпва на територията на Съединените щати. В друг случай, като смята изборите през 1964 г. за спечелени, Кенеди казва кого би желал да види като свой заместник през 1968 година. На въпроса на Брадли той отговаря: „Отначало имах желание мой наследник да бъде Франклин Рузвелт, но със своето посещение на яхтата на Онасис той направи кандидатурата си невъзможна.“

Показателно за системата от връзки на Онасис е, че няколко часа след убийството на президента Кенеди той е специално повикан по телефона на яхтата си от шефа на протокола в Белия дом, като е поканен за почетен гост на погребението.

В своята книга „Смъртта на един президент“ която се занимава с обстоятелствата около убийството на президента, Уилям Манчестър рисува вледеняваща кар-тина за поведението на обитателите на Белия дом и техните гости през тези драматични дни. Не може да се пренебрегне фактът, че освен Онасис единственият гост, който не принадлежи към семейството, е Макнамара, бъдеш шеф на Пентагона, генерален директор на фирмата „Форд“, по-късно ръководител на Световната банка. Това само по себе си дава известна представа за дълбочината на връзките и какво може да означава тази церемония при осчетоводяване сделките на корабопритежателя. Може би най-характерният — и най-отблъскващ — епизод в повествованието на Манчестър е описанието на шегите, които си разменят гостите на Белия дом преди погребението. „На кафето след вечерята — пише авторът — се появи братът на убития президент, министърът на правосъдието Робърт Кенеди и на шега извади един документ, според който Онасис се задължава да предаде половината на своето състояние на гладуващите бедняци в Латинска Америка.

Идеята беше посрещната много весело: подканяха Онасис да подпише. Накрая корабния магнат извади автоматичната си писалка и изписа името си с гръцки букви, като след това каза, че поставен по този начин, подписът му не трябва да се смята за действителен — освен това той използва писалка с мастило, което, употребено, след известно време става невидимо …“

В тази човешка и политическа атмосфера се развива любовният роман между почитаната като „национална институция“ вдовица на убития президент и въртящил тъмни сделки милиардер. Също както убитият президент, и следващият брат на Кенеди, Робърт, който също се стреми към президентския пост, смята контакта с Онасис за опасен — да не говорим за брак. По време на изборната кампания през 1963 г. той категорично забранява на снаха си да поддържа връзка с Онасис до момента на президентските избори. Когато през 1968 г. е убит и Робърт Кенеди, коментарът на Онасис е следният: „Това е трагедия за Америка — но най-сетне Жаклин е свободна от фамилията Кенеди.“

Тоза са обстоятелствата, след които идва ред на епизод, навремето считан за „събитието на века“ — бракът между сина на търговеца на тютюн от Смирна и вдовицата на убития президент. Сложните отношения от край до край са оплетени от мрежата на търговските манипулации на Онасис. Тяхното влияние в политическите и деловите среди е неизвестно и до днес. Струва си да се предадат няколко от разпорежданията в съдържащия 173 параграфа съпружески дого-вор. Фактите говорят по-добре от всякакъв коментар. 1. В момента на сключването на брака Жаклин Кенеди получава три милиона долара под формата на без-данъчни полици; 2. Ако по-късно Онасис реши да изостави съпругата си, изплаща като обезщетение десет милиона долара за всяка брачна година; 3. Ако преди петата година Жаклин Кенеди реши да напусне съпруга си, тя получава двадесет милиона долара. Ако тя го остави след петата година, освен двадесетте милиона в продължение на десет години ще получи още два милиона долара; 4. Ако Онасис почине и бракът не е разтрогнат, вдовицата получава сто милиона долара; 5. Всеки месец Онасис ще изплаща на Жаклин Кенеди десет хиляди долара за поддръжка на нейния личен апартамент в Ню Йорк, седем хиляди за медицински разходи, фризьор и козметика. За десет хиляди долара месечно Жаклин Кенеди може да купува нови облекла. Онасис ще изплаща шест хиляди долара всеки месец за личната охрана на съпругата си.

Както се вижда, постановката, че в дадена обществена среда „човекът се превръща в стока“, не губи своята сила и в по-висши сфери…

Докато зад фасадата на „сладкия живот“ яхтата „Кристина“ се превръща в главен щаб на политическите и деловите интриги на империята „Онасис“, състоянието на нейния собственик по официални признания надхвърля сумата един милиард долара. Като се вземат предвид и „скритите резерви“, посветените говорят неофициално за два милиарда. През този период Онасис прави продължителни, проточили се с години опити да се превърне във фактически „собственик“ на една, този път истинска държава.

За цел на дейността си той избира своята родина Гърция. Когато през 1957 г. Караманлис е избран за първи път за министър-председател на Гърция, консервативният десен политик незабавно търси връзка с Онасис. Той му предлага да вземе в свои ръце слаборазвитата и губеща гръцка авиокомпания и да построи на гръцка територия голям корабостроителен завод. Скоро се появява съперник в лицето на родственика Ниаркос. Зад кулисите на конкуренцията се развихря гигантска по размери, но никога недоказана корупция. Караманлис и неговата партия подкрепят Онасис. Фамилията на тогава все още заемащия престола крал на Гърция и преди всичко неговата майка, която държи в ръцете си фактическата власт (тя е една от водачките на хитлеристката девическа организация), са на страната на Ниаркос. Нито една от страните не дава подкрепата си безплатно.

Накрая битката завършва с компромис: Ниаркос получава правото да построи корабостроителницата, а Онасис става пълновластен господар на гръцкото гражданско въздухоплаване. Той дава на самолетната компания новото име „Олимпик“ и още през първата година харчи за усъвършенствуването й 15 милиона долара. Междувременно министър-председател на Гърция става Папандреу, който е със значително по-прогресивен дух и пуритан от финансова гледна точка. Онасис иска от него тридесет милиона долара държавен кредит, за да купи за компанията си три големи самолета. Характерно за съотношението на силите и стила на милиардера е, че когато посещава кабинета на Папандреу, той дори поставя условия. Най-напред нека от правителството да гарантира на високо равнище печалбата от неговите капиталовложения. Второ: държавата със собствени средства да осуетява всички бъдещи стачки в „Олимпик“. При тези условия, казва Онасис, той не само ще приеме тридесет милиона долара, но един милион ще остави за Папандреу. Партията на един министър-председател винаги има нужда от пари.

Във всеки случай този опит няма успех. Папандреу изхвърля, в истинския смисъл на думата, Онасис от кабинета си и дава инструкции на секретарите си, че не желае повече да го вижда.

Но историята отново се намесва. И пак — както в случая със Суецкия канал — в полза на Онасис. Фашисткият преврат на полковниците от гръцката армия сваля правителството на Папандреу. Започва период, изпьлнен със страдания и кръвопролития. В САЩ ознаменуват промяната, като само самолетостроителната компания „Боинг“ предоставя на Онасис кредита, който му отказва Папандреу. Първите презокеански полети на „Олимпик“ стартират от летището в Атина, където мраморното фоайе е украсено вече с портрета на Пападопулос, военния диктатор.

Още от първите си контакти Онасис разбира, че полковниците познават езика на парите. За него се откриват несравними възможности: ако има късмет, той ще поеме в свои ръце ръководството на цялата гръцка икономика. Няколко дни след като Онасис се оженва за Жаклин Кенеди, самолетът му излита от палубата на „Кристина“ и се насочва към Атина. Настроението на яхтата е много потиснато. Децата на отдавна изоставената първа съпруга Тина Ливанос, вече пълнолетните Александър и Кристина, мразят новата стопанка, за която също изоставената Мария Калас прави следната язвителна забележка: „Жаклин Кенеди се омъжи, за да си имат децата и дядо.“

В Атина Онасис смята да работа по сделка, която за него е по-важна от всичко. Той преговаря с хората на хунтата да направи големи капиталовложения в гръцката икономика. В началото става дума за 400 милиона долара. Проектът за инвестициите предвижда да бъдат създадени редица предприятия в леката промишленост, корабостроителница, пещ за призводство на алуминий и мрежа от хотели. Дългосрочният план за капиталовложенията е най-голямата стопанска инициатива в историята на Гърция.

Но диктатурата не бърза. Полковниците са на мнение, че тяхната власт ще укрепне, ако изстискат от Онасис колкото може повече средства — разбира се, като обещаят съответни печалби. Корабният крал в това отношение се показва податлив — няколко дни след началото на преговорите вече става дума за сума от 600 милиона долара. Тогава обаче диктаторите неочаквано започват делови разговори и с омразния съперник Ниаркос. От този момент на шахматната дъска седят вече трима и преговорите се забавят. Пазарлъкът е твърд и безмилостен. Полковниците са наясно, че на който „хищник“ да се спрат, той ще бъде неко-ронованият крал на гръцката икономика и фактически „втори диктатор“ в държавата. Това знае и Онасис и с помощта на изплетената на борда на „Кристина“ система от връзки търси помощ по върховете на световния капитализъм. Той заминава за Съединените щати и на борда на президентската яхта „Джули“ тайно се среща с президента Никсън. Ясно е, че за да придобие ръководната роля в икономиката на Гърция, той иска да спечели подкрепата на Белия дом. Разбира се, подробности от разговора на яхтата никога не стават обществено достояние. По-късно, когато звездата на Никсън залязва, различни комисии на Конгреса разкриват, че Онасис е „направил дарения“ за изборната борба на Никсън в размер на много милиони долари, като част от тях са употребени за декорация на новата президентска резиденция в Калифорния.

Но този път историята е против Онасис. Военната хунта в Гърция е свалена, преди милиардерът да е взел в ръцете си управлението на цялата икономика. А новото правителство не може да продължи преговорите с човек, склонен да подкрепи диктатурата със стотици милиони долари.

За Онасис възможността да поеме цялата икономическа власт над Гърция вероятно е върхът на кариерата.

Разбира се, богатството продължава да расте, а Онасис остава един от онези „хищници“, които запазват абсолютно самовластие над него.

От върха пътят е само надолу и той е маркиран с трагични моменти. Синът на Онасис, Александър, става жертва на самолетна катастрофа. Дъщеря му Кристина, на която е кръстена яхтата и която с трескава бързина се стараят да въведат в лабиринтите на деловия живот, трудно се справя с изпитанията — от съпруга до любовника, а оттам — до психиатъра. Самият Онасис през 1974 г. заболява тежко. Диагнозата е myasthenia gravis, а най-очебийният симптом — общо отслабване и изтощаване на мускулната система. Най-много това личи при мускула, който движи горните клепачи на очите. Лекуват го с кортизон, но развитието на болестта вече не може да се спре. Скоро той може да стои с отворени очи само като повдига клепачите си с лейкопласт, залепен към челото.

Краят явно приближава. Но последният голям делови „удар“ тепърва предстои. Като достоен завършек на своя живот, прекаран в делови манипулации, Онасис изиграва Жаклин Кенеди.

В една от най-важните точки от брачния договор се казва, че ако Онасис умре по време на брака. „вдо-вицата на президента“ ще получи сто милиона долара. По-късно, когато се оформя завещанието на Онасис, към това се добавя, че след смъртта на съпруга на Жаклин Кенеди тя ще има на разположение годишна рен-та от двеста хиляди долара, а нейните деца, до на-вършване на пълнолетие, всяка година ще получават по двадесет и пет хиляди. По този начин, докато съпругът — със залепени клепачи — посещава най-скъпите увеселителни заведении в света, „Джаки“ може да разчита на 125 милиона долара.

Но тя не знае, че през месеците, когато кралят на корабоплаването преговоря с фашистките полковници за съдбата на гръцката икономика, едно от тайните условия на инвестициите е правосъдието, което обслужва диктактатурата, да измени закона за наследяването!

Полковниците го изпълняват с готовност. Парламентът, който е в тяхна власт, приема закон с официално наименование „правилник, засягащ наследствените отношения на живеещи в чужбина гръцки поданици“.

Но спокойно може да се нарече „закон на Онасис“, защото е създаден по негово желание и по негова мярка. По същество в него става дума, че ако гръцки и негръцки поданик сключат брачен договор на гръцка територия, подписаните в договора финансови споразумения са невалидни. В същото време съпруга, която не е с гръцко поданство, не може да получи дори и четвъртината от състоянието на съпруга си — както това между другото предписват гръцките закони. Полага се само рентата, записана в завещанието. В един съботен ден, 15 март 1975 г. Онасис умира в една парижка болница. След няколко дни Жаклин Кенеди с изненада научава, че е станала последната делова жертва на сина на търговеца на тютюн от Смирна.

С този последен удар Онасис печели кръгло 100 милиона долари. Не този път не за себе си, з за флота „Онасис“, който след смъртта на хищника се управлява от безлични и усърдни менажери от името и за сметка на Кристина Онасис.