Диана Петрова
Лечебната сила на страшните момичешки сънища (5)

Кръвта

Сънят: В болница сме — аз, брат ми и мама. Всичко е бяло. Хората са облечени в бяло, само аз съм в тъмни дрехи. Всички са с бледи лица и светли коси. Поглеждам през прозореца, и там всичко е бяло. До нас е рецепцията, а там стои дебела, стара, бяла жена, много руса и бяла. Всичко е в тон, дори картината отзад е в синьосиво — като престилка на медицински персонал. Мама и бати са в светли дрехи. Скарваме се, чупя прозореца и скачам през него. Забождат ми се стъкла по краката. Тече кръв и оставям кървава диря след себе си.

Коментарът на Мария за този сън е, че е от периода, в който ме е ревнувала от брат си. Според нея двамата с него, аз и той, сме били в синхрон, а тя сякаш била извън нашето съдружие и нищо не можела да направи за да стане вътрешен човек. Цветовете в съня на Мария са ярко контрастни. Тя стъпва на бялата хигиенична дезинфекцирана територия на общественото съдружие, територия, в която всички дружно работят, а тя е някак от другата страна — в ролята на наблюдаваната. Светът е една голяма болница за нея, в която се разхожда медицински персонал, а аз и брат й сме в светли дрехи, като част от лечителите. Тя счупва прозореца, защото иска да избяга от този тъй подреден и бял свят, свят, в който тя сякаш няма свое уважително място, а е само материал за изследване. Но знае, че ако избяга, е безсилна да се справи и ще остави кървава диря след себе си. Случвало се е да не спазва правилата на строгата си хигиена и винаги се е стигало до кървава диря след нея в буквалния смисъл (имам предвид кръвотеченията).

По същото време в реалния живот Мария започна и да разхвърля стаята си. При всичките ми опити да я накарам да я подрежда, не успявах. Веднъж сподели с баща си, че когато бе разхвърляно, „се чувства жива“. Същото може да се види с просто око и в съня й. Мария не желаеше вече да е опитно зайче в подредена и чиста среда, защото животът е навън, там, където е разхвърляно.