Диана Петрова
Лечебната сила на страшните момичешки сънища (14)

Епилог

И ето ни в края на тази разходка из сънищата на моето момиченце. С нея аз и тя извървяхме успоредно дългото време за постигане на женствеността, а трябваше аз вече да знам и просто да я посветя в тайнствата. Когато се сетя за това, се натъжавам неимоверно. Колко много време загубихме? Колко време, в което е трябвало просто да се забавляваме заедно! Получи се така, че не аз създадох жената в нея, а тя у мен, за да може после да си я вземе обратно, пресята на фин прах през майчиното сито. Детето, което излекува майка си, за да може тя да излекува него — това е тя. Малката Мария, която в момента притежава цял шкаф с изискани гримове, облича се повече от елегантно и умее сама да се грижи за себе си. Когато всичко това й омръзне обаче, тя просто обува кецовете, грабва колелото си и отива на пързалката. Все още не е съвсем пораснала и щом пожелае, може да си позволи лукса отново да бъде дете, дете, което няма нужда да сънува за да помага на майка си.

А аз. Кого лекувах аз — Мария или малкото момиче от операционната зала на моето детство, което сама изоставих в миналото хилядолетие? За да си отговоря, ми трябва нов гълъб, и този път нека е двукрак.

Заради тези въпроси ми се иска да отправя следното послание към женската аудитория. Преди да планирате майчинство, посветете първо време на своята женственост. Обърнете си внимание, позабавлявайте се, научете се как да обичате себе си. Това е най-големият дар за здравето на децата ви, това е единствената гаранция, че няма да им отнемате ценно време от детството, в което те през болестите и сънищата си, ще се мъчат да се погрижат за вас. Напротив, вие ще сте тези, които даряват грижата. Вие ще сте тези, които ще сънуват, когато могат да заспят. Вие с право ще можете да се наречете възрастни. Това трябва да бъде посоката на развитието, това, в крайна сметка, е природният ред на нещата.