Томас Мор
Утопия (3)

За градовете и основно за Амарут

Онзи, който познава един от градовете им все едно знае всичките, тъй като те си приличат. И така ще ви опиша един от тях, и по-точно Амарут, тъй като няма по-важен от него и всички останали му отстъпват, тъй като той се намира по средата на острова и там се намира седалището на Главния Съвет, а и не познавам никой друг по-добре от него, тъй като там съм живял цели 5 години.

Той лежи на страната на хълма и по-точно на плато, формата му е почти квадратна, единият му край се простира почти до върха на хълма и после се спуска на две мили по река Анидер, като се разширява по брега на реката. Анидер извира 80 мили по-нагоре и първо тече като малко поточе, но после събира множество поточета, от които две по-големи. Близо до Амарут тя е около половин миля широка, но после нараства все повече и повече и накрая 60 мили по-надолу се губи в океана, между града и морето и няколко мили над града има приливи и отливи на всеки 6 часа. Приливното течение е толкова силно, че около 30 мили навътре по реката има само солена вода, прясната се връща обратно и няколко мили по-нагоре водата не става за пиене и е малко на по-високо ниво. В града водата е сладка, а при отлив тя си остава сладка до океана. Над реката има мост и то не от дърво, а от камък, изграден е от множество арки и се разполага най-далече от морето, така щото корабите да могат да акостират в града без никаква пречка.

Има и друга по-малка река, която изхожда от хълма на града и се влива в Анидер. Жителите се наслаждават на гледката на водопада, който се спуска малко над града и така ако са под обсада, врагът няма да може да спре или отклони водата, нито пък да я отрови и тъй като тази вода се отвежда по тръбопровод надолу по улиците, а в останалата част на града, където тя не може да бъде отведена има големи цистерни за дъждовна вода, които снабдяват хората. Градът е обграден от висока и дебела стена, на която има много фортове и кули, а също и от дълбок тъмен ров, изпълнен с шипове, който обгражда три-четвърти от града, а функцията на ров за останалата част има самата река. Улиците са изключително удобни за карети и са добре защитени от вятъра. Сградите са здрави и толкова еднакви, че градът като цяло наподобява една голяма къща. Улиците са 20 фута широки, имат си градинки зад всеки дом, като дворовете са широки. Така всяка къща си има врата към улицата и задна врата към двора. Всяка врата си има по две ключалки, които се отварят съвсем лесно и се затварят сами и тъй като нямат частна собственост, всеки може да влезе навсякъде. На всеки десет години те сменят дома си с друг.

Грижат се за дворовете с голямо внимание и имат лози, плодове, подправки и цветя и всичко е толкова добре подредено и гледано, че никъде другаде не съм виждал такива прекрасни и плодородни градини като техните. И не само за собствени нужди, ами и за достойно съревнование със съседите, които поддържат същия ред и повярвайте няма нищо, което да е така прекрасно и полезно в града както тези градини. Така онези, които са основали града изглежда да са се интересували повече от градините, отколкото от каквото и да било друго, или както казват те, цялата схема на града е проектирана от утописта, но той оставил всички подобрения и орнаменти за следващите поколения, защото не е възможно за един човек да достигне до такова съвършенство. Ръкописите, съдържащи историята на града и страната, се съхраняват с изключително внимание и ни връщат 1700 години назад. От тях съдим че първите сгради са били малки и просто устроени, наподобяващи общежития, направени били от дърво, с варосани стени и сламени покриви. Но днешните са поне три поколения по-нови, основите им са от камък, стените — от хоросан и тухли и боклукът се изхвърля в специални отвори, имат плоски покриви, а върху тях изливат слой хоросан, който струва малко, но е толкова устойчив, че издържа на огън и е по-устойчив на климатичните условия от олово, заобиколени са от зеленина и тя се отразява в прозорците. Те използват тънко ленено платно, което окачат вместо стъкла и което изолира вятъра, но не пречи на светлината.