Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’invincibile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2020)

Издание:

Автор: Дино Будзати

Заглавие: Шейсет разказа

Преводач: Нева Мичева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: сборник разкази

Националност: италианска

Печатница: Симолини

Коректор: Евелина Попова

ISBN: 978-954-529-899-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12110

История

  1. — Добавяне

Един юлски следобед господин Ернесто Манарини, 42-годишен, гимназиален преподавател по физика, който летуваше с жена си и двете си дъщери във фамилната вила във Вал Калига, направи голямо откритие. В просторното таванско помещение той си беше оборудвал лаборатория, където изкарваше по цели дни, а често даже нощи, в провеждане на експерименти. Личната му, съвършено безобидна мания беше, че е роден за изобретател: стар повод за семейни закачки и за неизбежна ирония от страна на колегите, които не го вземаха на сериозно.

Въпросния ден (жегата беше непоносима, къщата — притихнала, а жената и децата — на излет с приятели) той се занимаваше с един апарат собствено изобретение, поредния от многото, които за толкова години бе конструирал, без никога нищо да постигне с тях, когато на приземния етаж се чу адски трясък, като от взрив.

Шашардисаният учител за всеки случай първо спря тока във веригата, която изпробваше, после се втурна долу. Помисли си, че може да е експлодирала газовата бутилка, която ползваха за готвене. Ала бутилката си стоеше непокътната, установи веднага през гъстия дим, изпълнил кухнята. Белята беше станала в един дълъг и тесен вграден бюфет, където Манарини държеше (защото почти никога не я употребяваше) ловната си пушка със съответните муниции. Вратата му бе хвръкнала на парчета, от приклада на пушката беше останало само чуканче, а ръбовете на стената бяха нащърбени. Нямаше съмнение: по някаква необяснима причина бяха избухнали патроните.

За няколко мига Манарини остана без ума и дума. Сетне нададе вик:

— Успях! Успях! Победа! — и се разскача като луд сред отломките и изронената мазилка.

 

 

Евелина, жена му, се върна скоро след това и го завари все още в кухнята да снове напред-назад в плен на небивало вълнение. Тя тъкмо се готвеше да подхване тържествено конско по повод пораженията наоколо, когато той, с оцъклени очи, й направи знак да мълчи и със загадъчен вид я отведе оттатък, да не ги чуят момичетата.

— Слушай, Евелина — й каза, — трябва да ти доверя една тайна. Една толкова ужасна тайна, че не ми стигат силите сам да я пазя. И не е нужно да ми обещаваш, че няма да я споделяш с друг. Щом ти я кажа, сама ще разбереш, че въпросът е на живот и смърт.

— Ернесто, плашиш ме — каза тя, стресната от изражението и тона на мъжа си.

— Не бой се, мила. Работата е там, че направих страхотно откритие. Апарат, който концентрира в нещо като лъч електрическото поле. Този лъч взривява от разстояние експлозивите и предполагам, че може да предизвиква и пожари, но още не мога да твърдя със сигурност. Работя по него повече от десет години и никога не съм ти казвал нищо. Но Бог най-после реши да ме възнагради. Ама защо ме гледаш така? Евелина? Евелина! Не разбираш ли? От днес нататък аз мога да стана господар на света!

— Божичко… и какво смяташ да правиш? — рече тя, сега вече здравата изплашена.

— Не ме гледай така де! — извика Манарини. — Ти не ми вярваш, мислиш, че съм се побъркал. Искаш ли да ти покажа? Чакай.

Изтича горе, в спалнята, и бързо се върна с три пистолетни патрона в ръка.

— Хайде, щом не ми вярваш, иди ги сложи в дъното на градината, под елата, после се дръпни настрани и ще видиш.

Евелина се подчини. Скришом от децата мина през полянката и хвърли патроните под елата. Вдигна очи и видя мъжа си да наднича от таванската стаичка и с енергично ръкомахане да й дава знак да се отдалечи. Тя се върна в къщата и застана да гледа от един прозорец на партера. И си мислеше: „Златен е моят Ернесто. Но понякога наистина изглупява. Как не се сеща, че взривът в кухнята като нищо може да е бил от жегата?“

Пук, пук, пук! Три сухи изтрещявания, от които последните две — почти едновременно. Малко димно облаче под елата, откъртен сух клон и смут, който изведнъж изпълни гърдите й с бясно сърцебиене, ураган от смущаващи мисли, връхлитащи една след друга в неспирно кресчендо. „Ами сега? — взе да се пита жената, обзета от предчувствието, че със спокойното им семейно съществуване е завинаги свършено. — Ами сега? Какво да прави Ернесто? Да разкрие ли тайната си? И на кого? На военните? Не е ли безразсъдно? Ами ако го затворят, за да го изкарат от играта и да му попречат да се свърже с трети лица? Ако просто се отърват от него?“

— Мамо, мамо! — провикна се Паола от всекидневната. — Какво беше това? Чу ли, сякаш се стреляше?

Успя да се овладее и отвърна с равен глас:

— Нищо. Сигурно е ловец. В неделя все стрелят наблизо…

 

 

— Пак ли учителят Манарини? — сопна се началникът на Генералния щаб на адютанта си. — Абе какво иска този досадник бе? Ние сме затънали до гуша, а той…! Сто пъти ви повторих: вие го приемайте, вие си приказвайте с него, вие имайте грижата да го разкарате. Как изобщо е влязъл, бихте ли ми казали?

— Заповядайте, господин генерал. Препоръчително писмо от главния секретар Фантон.

— Фантон? Кой е пък този Фантон?

— Главният секретар на Министерство на образованието.

— Значи в навечерието на войната, когато цяла Европа е пламнала, а врагът е на прага, когато страната е нагоре с краката от паника и всеки момент ни грози катастрофа, трябва да се занимаваме с личните проблеми на учителя Манарини? Сигурно има син, когото иска да отърве от служба, а на бас.

— Бил тук по въпрос от висш национален интерес, точно така се изрази, и настоя да разговаря лично с вас, без свидетели. Отказва да си тръгне, преди да сте се видели, нямало дори минута за губене…

— Дори минута за губене, а — изхили се началникът на Генералния щаб и трясна с юмрук по бюрото. — Пуснете го, хайде, да влиза най-сетне, че да му дам да се разбере!

Манарини влезе. Генералът дори не вдигна поглед от книжата пред себе си.

— Значи вие сте учителят Манарини?

— Да, господине.

— И какво желаете?

Учителят се прокашля, вълнуваше се.

— Господин генерал, за в случай на чуждо нашествие, с пълно съзнание за сериозността на постъпката ми, дойдох да предложа…

— Доброволец ли? Доброволец ли сте дошъл да се запишете? И искате точно с мен да споделите това?

Манарини направи две крачки напред. Какво му даваше такава смелост? Повиши глас:

— Господин генерал, разрешете да се доизкажа! Дойдох да предложа средство за разбиване на неприятеля.

— Вие… какво?

— Преди да започна по същество, си позволявам да ви помоля да ми гарантирате не само пълна секретност, но и моята и на семейството ми неприкосновеност. В замяна на това ви каня, веднага ако искате, да присъствате на един експеримент.

— Къде?

— Не тук, разбира се. Най-добре някъде в открито поле. Шофирате ли?

— Защо?

— Защото аз не умея. А шофьорът не бива да идва с нас. Трябва да сме само ние двамата, това е изричното ми условие. Без свидетели. На карта е заложен животът ми. А сега вече и вашият, господин генерал.

 

 

От кота 9000, при първите проблясъци на кристално бистрата утрин, разузнавателното ято забеляза врага. С километри, докъдето стигаше погледът, по правата линия на шосето бавно се точеше безкрайна колона от верижни машини; в началото й два по два се задаваха страховитите „пробивни“ танкове. А над дивизията, черни на фона на светлината, кръжаха изтребители, поне трийсетина.

Приближаването на трите разузнавателни самолета моментално бе засечено от неприятеля. От защитния чадър мълниеносно се откъснаха десетина самолета, разделиха се в две групи и така маневрираха, че да затворят нашите в менгеме.

На борда на водача на звеното, седнал до пилота, учителят Манарини натисна едно копче. Светна продълговат дисплей. Тогава той хвана дръжката в горния край на нещо като тръба с подвижен лост в центъра и внимателно я помести. Къси синкави проблясъци припламнаха в небето там, където допреди малко бяха летели вражеските изтребители, готови за атака, след което дъжд от черни пушеци се изсипа отвесно към далечната земя.

Още няколко секунди и ето следващата, по-многочислена заря в небето, от което като главни опадаха още изтърбушени димящи самолети. Във въздуха се образува висока решетка от тъмни стълбове, които вятърът разнасяше.

Сетне, без да променят курса си, трите разузнавателни самолета се формираха в нишка и се гмурнаха към колоната от танкове.

От късите светкавици над първите машини стана ясно, че врагът открива противовъздушен огън. Но почти в същия миг съоръженията Манарини, инсталирани в разузнавателните самолети, влязоха в едновременно действие.

Невиждана сцена! Отдалеч изглеждаше, сякаш по цялата дължина на пътя е бил опънат гигантски фитил и единият му край е бил запален, та сега огънят шеметно препуска по него и го поглъща. От военната колона изригнаха пламъци, пръски, фойерверки, огнени шадравани, пурпурни облаци, светкавици и пламтящи сфери и се превърнаха в мрачен, дълъг гигантски облак, който, озарен отвътре от горящия бензин, се кълбеше в конвулсивни завихряния. За малко повече от секунда от цели три танкови дивизии друго не остана освен ивица безжизнен прах.

 

Из сводка номер 14 на Главното командване: „…Три вражески формирования от тежки супербомбардировачи, пристигащи от североизток, първото от ок. 850, второто от ок. 200 и третото от над 1100 машини, бяха изцяло унищожени от нашите специални средства за прихващане непосредствено след като прекосиха граничната линия… В Йонийско море вражеската ескадра, съставена от 2 самолетоносача, 1 линеен кораб, 3 помощни самолетоносача и ескорт от 13 миноносци, която се приближаваше към нашите брегове, бе вдигната във въздуха от противокорабните ни съоръжения: наша плаваща болница спаси над 2200 корабокрушенци…“

Из заглавията във вестниците:

УНИЩОЖЕНИ НОВИ СЕДЕМ ВРАЖЕСКИ ДИВИЗИИ. ОЦЕЛЕЛИТЕ ЧАСТИ НА НАШЕСТВЕНИЧЕСКАТА АРМИЯ ОБЪРНАТИ В БЕЗРЕДНО БЯГСТВО
НАД 8000 НЕПРИЯТЕЛСКИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТА И МНОГОБРОЙНИ ЯДРЕНИ РАКЕТИ ОБЕЗВРЕДЕНИ В НЕБЕТО
ПОСЛАНИЕ ОТ ГЛАВНОКОМАНДВАЩИЯ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ДО УЧИТЕЛЯ МАНАРИНИ
ВРАГЪТ МОЛИ ЗА ПРИМИРИЕ
КАК ГЕНИЯТ НА ЕДНА БЕДНА НАЦИЯ РАЗБИ НАЙ-МОГЪЩАТА ВОЙСКА НА СВЕТА
РИМЛЯНИТЕ НОСЯТ НА РЪЦЕ УЧИТЕЛЯ. ГРАНДИОЗНО ЧЕСТВАНЕ НА ПОБЕДАТА: РЕЧТА НА МАНАРИНИ НА КАПИТОЛИЯ[1]
НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА МИР НА ЕРНЕСТО МАНАРИНИ
ПЛЕБИСЦИТЪТ ИЗДИГА МАНАРИНИ НА НАЙ-ВИСОКИЯ ДЪРЖАВЕН ПОСТ
ПРЕЗИДЕНТЪТ МАНАРИНИ ОТКРИВА 46-ИЯ МИЛАНСКИ ПАНАИР
Бележки

[1] Капитолий е един от седемте хълма, на които е построен Рим. В момента там се намира римското кметство. — Б. пр.

Край